А в София смятат протестиращите за рекетьори
Много гледате в пъпа си, ми каза приятел. Той е журналист. Не живее в България, но следи новините. Онзи ден дошъл по работа, опитал се да пробие блокадата от протестиращите. Чул какви въпроси задават медиите на млади и възрастни фермери. Ядосал се. Колежка от национална медия тикала микрофона си пред обрулените лица на хората, повечето от които не говорили правилен български. Питала за „виртуалните крави“, не чувала жалбите им, очевидно пет пари не давала за екзистенциалните им проблеми. Един вид, рекетирате ни, мразим ви.
От години се знае за мошениците с виртуалните животни. Те отчитат говеда и биволи само на хартия, за да приберат евросубсидията, а оборите им са обрасли с паяжини и мухъл. Все по-безинтересен е животът на другите, които пасат кравите и продават млякото за нищожни цени. Софиянецът настръхва щом дори само му намекнат, че селскостопанските работници ще дойдат на жълтите павета. Покрай Илия намрази и свети Илия.
Миризмата на тор, порутените помещения за добитък, както и престарялите в повечето случаи животновъди, са паралелен на мегаполисния живот. През студения януари кравари и козари дори не са си получили парите. Ставките за изхранване им са трагични. За биволите хората са получавали 337 лв., а за тази година – 139 лв. При кравите ставката спада – 73,75 лв, а за 0вцете и кози майки в планински райони – 50 лв. Млякото е с цена от 1,20 до 1,80 лв. По селата с ужас наблюдават тенденцията за плавно намаляване на изкупната цена на кравето мляко. Плащанията все закъсняват, евросубсидиите не стигат, а войната в Украйна още повече влошава нещата. Ако питате обаче уютно разположения на софийска улица Институт за пазарна икономика, окей ли е това със спадащите цени и късия хоризонт на ЕС за местните производители, ще ти отговорят цинично. Когато има субсидии, към тях се привиква като към наркотик. Столичани се дразнят от крясъците на протестиращите в триъгълника на властта. Алчни били(!), защото искат още и още.
Софиянци се преживяват като център на вселената, а новините все се въртят около жълтопаветните разкази за столични финансови, политически или културни събития. Не и за цените на прясното мляко. Пазарното им мислене е деградирало в общия случай хуманизма към хората на селския труд. Когато краварките разказват как работят без почивка по 365 дни в годината и как техният труд е най-ощетеният и изливат отчаяни продукцията, софийският човек мърда леко с раменца. Ще си купи френско или белгийско мляко, хем е по-калорично. Овчарите, говедарите, краварите, козарите и пасищата с оредяващите им стада, не го интересуват. Освен когато пътува лятото за морето. Тогава очарован, снима тревопасните, балите със сено и безкрайните поляни.
Софиянецът е заслужил да бъде малкият бог на България. Големият разбира се, е бизнесът. В София са му издигнали впечатляващи билдинги. Утре когато разбунтуваните, млади и стари фермери, дойдат в столицата, в най-добрия случай ще им реагира с досада или „справедлив“ гняв. Пътищата са общи, скандално е да ни ги затваряте!
