Деца чертаят граници

През всеки един от изминалите на 2018 месеца в Швеция са пристигнали между 50 и 100 непридружени деца-бежанци от различни националности. Общото между тях е, че са пътували без родителите си, голямата част са се придвижвали с чужда помощ по нелегален път. Те имат надежди, мечти и илюзии за живота в Европа, затова кандидатстват за разрешително за престой. Най-голямата с днешна дата група самодошли непълнолетни е на тези от Мароко – една страна без война.

До първи юли тази година 83 марокански деца са регистрирани в системата за бежанци в Швеция. За цялата 2017 цифрата е била 235, а 92 от тях са били под 15 годишна възраст при регистрацията си. Хамза, за когото ще стане дума в този разказ, е един от тях. Той пристига в Швеция през май 2017 и е разпределен към район Стокхолм, където аз го срещам месец по-късно. Хамза е на десет години.

                     

 

                  Рамките на системата

Всяко едно от пристигналите без родители деца бива първоначално регистрирано в миграционните служби, а след това и насочено към определена община в страната. Социалните служби, в лицето на специализиран за целта служител, имат за задача да намерят подходящ дом за детето, за най-малките това е приемно семейство. Детето живее там, докато изчаква разглеждането и решението по кандидатурата за разрешително за престой в Швеция – проточен процес, който отнема минимум година.

Освен определен социален работник и приемно семейство, непълнолетните получават и настойник, чиято задача е да ги представлява в контактите с различни институции в страната вместо родител. Настойникът е този, който записва детето в училище и ходи на родителски срещи, настойникът участва в разговори със социалните и миграционните служби. Настойникът поддържа редовен контакт с детето и си сътрудничи с приемното семейство, с цел детето да се чувства и развива възможно най-добре в новата среда. Аз се запознах с Хамза именно в ролята на негов настойник. Тъй като не говоря арабски, цялата ми комуникация с момчето се случва с помощта на квалифициран марокански преводач.

Срещам Хамза за първи път в дома на Омар от Тунис, който е приел задачата като приемно семейство. Преди тази ни първа среща съм получила меко казано обезпокоително обаждане от социалната работничка на Хамза, в което тя ми е дала кракта информация за него. Хамза е бил вече няколко пъти спиран от полиция в съмнителни райони на града, където е бил в компания на много по-големи от него. Хамза е задържан няколко пъти за кражби и употреба на наркотици. Налични са дори свидетелски сведения, според които, следвайки чуждо нареждане и с или без наркотици в кръвта, Хамза забива нож в нечий гръб заради това, че този човек бил говорил с полицията. Жестоки са правилата в престъпния свят, а Хамза успешно избягва последиците на закона, тъй като възрастовата граница за наказуемост в Швеция е 15 години. Десетгодишните са все още твърде малки и за поправителен дом, затова социалните служби назначават Омар като приемно семейство на пълно работно време, значи срещу пълна работна заплата, в грижата за Хамза. Подписва се също полицейско решение Хамза да бъде незабавно прибиран вкъщи от полиция в случай, че бъде засечен в ключовите за Стокхолм рискови квартали. Снимката му е разпратена както към полицията, така и към социалните работници, които работят насочено с цел превенция на престъпност сред деца и младежи по улиците на въпростните проблемни квартали. Накрая, но не и по значение, разбирам също, че миграционните служби след първата си среща с Хамза пращат сигнал към полицията и социалните служби, че има индикации Хамза да е евентулна жертва на трафик на хора. С други думи – има подозрения, че детето е ръководено, контролирано и експлоатирано като пионка в престъпни игри вероятно за не малко пари.

Този тип проблематика далеч не е нова и чужда в богатата бяла страна, където се намирам. Добре известно, но и трудно доказуемо е, че криминални мрежи с пипала в големите градове в Европа се възползват от уязвимата ситуация на невидимите деца-мигранти, които никой не търси, когато изчезнат. А те лесно и бързо изчезват по пътя си, когато станат неудобни и/или властите дойдат твърде близо.

Миграционният процес

През юли 2017 и през февруари 2018 Хамза има записани часове за среща-интервю в миграционните служби, за да разкаже подробно защо търси убежище в Швеция, защо е дошъл тук и какво рискува, ако се върне в Мароко. Въпросите са важни и стандартни, задават се на всички кандидати за разрешително за престой в страната. Хамза има също право на юрист, който да следи за интересите му в миграционния процес. Преводач, юрист и настойник присъстват винаги при миграционни интервюта с деца.

Хамза няма документи за самоличност, но знае и разказва кой е и кога и къде е роден. Той праща от джобните си пари на своите бедни майка и сестра в Мароко. Избягал е от вкъщи, за да избегне алкохолизирания си баща, който биел всички наоколо и принуждавал децата си да работят, за да финансират хазартната му зависимост. Все още на възраст под десет, Хамза просто напуснал дома, без да се сбогува със семейството. Живял е в дом за деца без родители, но там условията били лоши, живял е на улицата, спал е под стълби върху картони от кашони. Добри хора му давали храна и дрехи понякога. Правил каквото трябва, за да оцелее. После е успял да се свре под автобус и да се добере до ферибот, който да го доведе до Испания. Много са рискувалите живота си по този начин, много са и пострадалите. Той имал късмет, минал е незабелязано и е пристигнал в Испания. Оттам – беж към северна Европа. Понеже бил чул от други, че Швеция е хубава страна, където децата имат права.

Хамза и другите деца в ситуацията му не винаги разбират добре въпросите на служителите на миграционните служби. Какво точно е убежище? И за това ли именно се кандидатства, за да останеш в Швеция? Напуснал е Мароко, понеже не е получил нищо там, не е видял нищо добро. Нито сигурен дом, нито подкрепа, нито закрила или образование. Страхува се от насилие по улиците и експлоатация, дошъл е в Швеция, за да получи по-добър живот, да ходи на училище. Бяга от бедност и липса на бъдеще в родната страна, това е. Знае, че в Мароко няма война, но знае също, че властите и институциите там не правят нищо, за да защитят децата, а още по-малко децата от улицата. Затова е дошъл в Европа, затова за нищо не света не иска да се връща обратно. ”Какво би казала майка ти, ако я питаме дали иска да се върнеш вкъщи? ”, питам аз в частен разговор веднъж у тях. ”Би казала, че е по-добре да ме погребат в Швеция, отколкото да се върна там.” , отвръща момчето. Задавам му същия въпрос по време на интервюто в миграционните, но там не получавам същия колоритен отговор. ”Майка ми е болна и сестра ми се грижи за нея, нямат никаква възможност да ме издържат. Мама няма възможност да се грижи за мен, ако се върна.”

През март 2016 бюрото по правата на децата в Швеция публикува доклад за непридружените деца-бежанци от Мароко. За проекта са интервюирани представители на различни организации и институции, които имат контакт с тази група. Миграционните служби също вземат участие и опитът им е представен в доклада. Техният така наречен експерт по въпросите на самодошлите деца-бежанци казва следното: ”Ние не сме свикнали да имаме деца, които живеят на улицата. Не знам кога за последно сме имали няколко стотин улични деца в Стокхолм. За нас би било необичайно. В Мароко имат над 80 000 улични деца. За мароканските власти не е странно, че деца живеят на улицата.”

Самодошъл е в Европа, в смисъл, че е пристигнал без родители, Хамза съвсем не е сам и самотен в своята житейска игра и роля. Той е само един от всички онези чаровни, силни, дръзки, отчаяни, безпътни, отдадени на фантазията за Европа момчета-мечтатели. Друг един подобен Хамза на същата възраст, е израснал в дом за сираци в Маракеш, избягал оттам, за да избегне насилието и сексуалните посегателства от страна на персонала. И той живял на улицата, и той експлоатиран от големите за продажба на наркотици и други. Днес и той е в Европа, където му казали, че в Швеция на децата предлагат добра грижа за здравето, от което той има нужда. Трети Хамза също праща джобни пари на болни роднини, но не разкрива на шведските власти, че те са живи. Четвърти се лута между два свята – от една страна иска да се адаптира към шведската система, да ходи на училище и да играе футбол като връстниците си, но от друга страна го влече добре познатата и сигурна реалност на уличния живот, където е уверен и опитен в ролята си на дете-престъпник. Пореден Хамза номер пет пък през един есенен ден просто напуска приемното си шведско семейство и не се връща повече…

”Как става така, че точно групата деца от Мароко успява да се добере до Европа и да избегне множеството системи за контрол по пътя до Швеция?”, пита ме журналистка от радиото, заинтересована от децата в изкусно смесена роля на жертви на престъпления и заподозрени за престъпления. Отвръщам, че не съм аз тази, която може да отговори на този въпрос, предлагам да говори с децата по темата. Да разкажат сами как точно суровият им начин на живот в топлата родина ги е направил безбожно street-smart и по-издържливи от много други конкуренти за място в нашия уж бял свят.

Загрижените възрастни

През ноември 2017 бях на екскурзия в Мароко. Прекарах ден и половина в родния град на Хамза. Там се видях за кратък разговор с по-голямата му сестра.

Следва продължение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Avatar

Горяна Търницова

Горяна Търницова е социален работник в център за подкрепа на деца и младежи жертви на престъпления “Бъдеще Стокхолм”, гр. Стокхолм. Завършила е криминология в Стокхолмския университет.