Алберт Бенбасат: Фалшификатът на „Под игото“

Няма издание на „Под игото” от 1890 година. Няма и да има. Става дума за фалшификат, по-точно за друго, далеч по-късно издание – от 1927 година.

По телевизорите видяхме една страница и една корица, от които се информирахме как изглежда обявеното за неизвестно и уникално издание. Малък формат, внушителна дебелина, твърда подвързия, доста поизносена. Показват ни, че на най-предната страница има рисуван портрет на Вазов, с неговия подпис отдолу, под който е отпечатано „1890”. Но заглавна страница не ни показват, а всеки знае, че книгите, колкото и стари да са, имат заглавни (титулни) страници. Усъмнявам се аз, виждайки всичко това, още повече че в паметта ми се е загнездил същият изглед на „Под игото”, притежавам я аз тази книга, някъде е заровена из библиотеката ми. Значи съм собственик на този „уникат”, без даже да предполагам. Шегувам се, разбира се, съвсем друго си помислих.

Не открих веднага въпросната книга в библиотеката си. Но направих съответните справки из различни източници (каталози, репертоари), намерих снимки на същото издание по сайтовете на антиквариатите и написах във ФБ, че това, което ни показват, е фалшификат. Казах, че отпечатаното под портрета „1890” съвсем не е годината на издаване, а е годината, в която е правена рисунката (на нея Вазов е млад), или е прерисувана от снимка. Показах и откритите снимки по антиквариатите.

Написах още, че книгата всъщност е от поредицата Библиотека „Иван Вазов”, която е издавана от Борис Вазов (брат на писателя). Книгите са в малък формат, всяка с пореден номер. Годината на публикуване на това „Под игото” е 1927 г. Романът излиза в 5 поредни книги (от № 31-32 до № 39-40), общо 898 страници. Продаван е и подвързан в едно тяло.

След това разрових и намерих и самата моя книга (вижте снимките по-долу). Всичко се оказа точно така. Но се добавиха и още важни неща. Че заглавната страница не е тази, която ни показват. По телевизора тя липсва, незнайно как е изчезнала (откъсната, унищожена?!).

Заглавната страница изглежда така, както е показано на приложената снимка.

Най-отгоре е наименованието на поредицата (издавана през 20-те години на ХХ в.), после са заглавието и подзаглавието (то е добавено от Вазов в първото печатно издание на романа от 1894 г., дело на „Т. Ф. Чипев”), разбира се, и името на автора. Година на издаване тук няма, което е честа практика в тогавашното ни книгоиздаване. Втората страница (контратитул) е празна, на трета страница е рисуваният портрет на Вазов, с факсимиле на подписа му и отпечатаната отдолу година „1890”.

Вдясно (до ревера) има инициали, очевидно подпис на художника, който не успях да идентифицирам. Четат се „кодирани” инициали – разпознавам единствено главно „К”. Дали не е Елисавета Консулова-Вазова, съпруга на Борис Вазов? К-то в нейния подпис прилича на това от инициалите (виж по-долу). Разчитам на изкуствоведите да помогнат.

Този рисуван портрет на какво се основава? Не е сложно за разгадаване. Сравнението показва, че е прерисуван от снимката на Вазов, поместена като фронтиспис в първото печатно книжно издание на „Под игото” от 1894 г. (вж. снимката). Без да съм специалист, стилът издава, че рисунката е правена през 20-те години на ХХ в., ако беше в края на ХІХ в., сигурно щеше да е литография.

Сега за самата Библиотека „Иван Вазов”. Тя съдържа 121 книжки в малък (джобен) формат (близък до днешния 70/100/32), със стилно оформени меки корици. Една част излизат с емблемата на Издателство „Факел”, но в основата на тяхната подготовка и публикуване стои братът на писателя Борис Вазов (1873–1957), значително допринесъл за популяризацията на творчеството му.

Въпросното издание на „Под игото” от 1927 г., макар и публикувано в няколко поредни номера на Библиотека „Иван Вазов”, е било подвързано и продавано и в общо книжно тяло, с луксозна твърда платнена корица и форзац (вж. снимката).

Пагинацията е обща, обаче отделните части са снабдени със собствени вътрешни титули. За сведение на любознателните подобни обединени в общо книжно тяло книги се наричат „рекомплекти”, още „конволюти”. Тази практика е била разпространена в книжовното минало. Най-често така са се подвързвали книги със сходна тематика от различни автори, правели са го самите им притежатели. Но не е изключение да бъдат обединявани в общо тяло и няколко книги от един автор или поредица, правели са го и самите издатели, какъвто е тук случаят.

Не на последно място – през 1890 г. романът изобщо не би бил издаден в този малък формат, нито хартията, нито типографията, нито печатът тогава са били такива, внимателната съпоставка ще го докаже.

А каква е истинската история по издаването на „Под игото”? През 1889–1890 г. романът е отпечатан в три поредни тома на СбНУНК. Преведен е на английски език и е публикуван от лондонското издателство „Уилям Хейнеман” през 1893 година. Малко след това Т. Ф. Чипев предлага на Вазов да го издаде като отделна книга на български език. Двамата се споразумели тя да бъде на луксозна хартия, в 3000 тираж и с 25 илюстрации от Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов и Иван Мърквичка. Преди публикуването писателят прави и значителни редакции върху ръкописа. Книгата излиза през 1894 г. и многократно е допечатвана и преиздавана от издателя.

А сензации ще продължат да се тиражират, включително и до ден днешен, например около забогатяването на Вазов покрай това Чипево издание. Но това е предмет на друга моя публикация, която можете да потърсите. Питам се само – защо, преди някой зажаднял за петминутна слава гражданин да се изложи публично, не вземе да попрочете, или пък да попита тези, които биха могли да знаят истината…