Бахрам Хаджо рисува сивата памет, която експлодира в огромни пространства
През целия си богат артистичен опит сирийският художник Бахрам Хаджо се стреми да изобрази човешки проблеми и тревоги с герои, идващи от дълбоката му памет, сива памет, която експлодира в огромни пространства, за да създаде голи тела, които изразяват потиснати човешки желания.
На пръв поглед всеки, който застане пред творбите на живописеца Бахрам Хаджо, ще каже, че си приличат или най-много са части от едно произведение. Има дори и такива, които казват, че сириецът е нарисувал само една картина, но с различни части. Може и да има доза истина в това, но ако го погледнем с очите на критичния зрител, ще видим, че това не е съвсем така. Рисуването, според него зависи много от вътрешния диалог. Всичко в неговата работа говори и всичко в нея се вслушва идеално, сякаш той провежда чувствителен диалог между своите герои, цвят и пространство на работа.
Този вътрешен диалог го тласка понякога към далечния спомен и по-често към близкия спомен, така че той се гмурка с процъфтяващ интерес в човешката дълбочина, разделяйки всичко в работата си срещу себе си. Това разделение изглежда е присъщо на неговия проект, особено в области на контакт, които се припокриват с потока на движение, където когнитивното придобиване е неизбежна необходимост за формиране на визия, която притежава това, което се счита за по-модерно съзнание.
Хаджо работи с няколко цвята и те са почти едноцветни. Може би художникът е повлиян от подхода на испанеца Антонио Тапиес в работата си върху нихилистични пространства и конфликтни знаци и това може да го накара да се нуждае от специална техника, която има способността да въплъщава, тъй като той не се занимава с цветни детайли. Работата му е подобна на късия разказ в литературата. Той търси пряк път, като изхвърля излишъците. Сириецът не иска да има центрове без действие или неща, без да се възползва от тях. В своите творби той представя нейната реализация в рамките на нейното естетическо състояние и е склонен да приеме основите, които пренася в модерността, която по-късно може да се раздели срещу себе си.
Бахрам Хаджо по-скоро смята, че осъзнаването в художественото произведение въплъщава осъзнаване, формирано от ефекта на трансформациите от нови фактори, определени от инфраструктурата на неговия списък с движения . Може би тук Хаджо извежда състояния на разкриване на душата.Човечеството разполага с плодородието на паметта си, за да улови най-влиятелните моменти в скритото време и най-насоченото и подбуждане да прави избори на представени крехки въпроси.
Времето се просмуква в картините на Бахрам Хаджо бавно и ускоряващо се, след това това изтичане ескалира, образувайки единна група от поражения и сривове. Пръстите на горящата мисъл в лабиринтите на разочарованието и алеите на безсилие се движат във всички посоки. Сирийският художник не прибягва до сивото, за да разкрие себе си и празната памет, а по-скоро като форма, включена в Разочарованието… или най-много състоянието на отсъствието на човек и търсенето на неговото присъствие.
Повечето от картините на художника са следвали тази артистична сива структура, която е отчасти напреднал път в хроникирането на времената на поражения и покриването на субективността на картината с поле, което завършва в дълбока пепел. С други думи, контекстът на стила му не позволява общото да надделява над конкретното, а по-скоро преходът на специфичното към общото и свързването им с опори на човешките чувства. Художествената биография на Бахрам се характеризира с обявена война между себе си и цвета, а ръката винаги е била склонна да убива яркостта на цвета, като го потапя и в сив политически и идеологически дискурс.
Неговият опит с жените и способността му да хронифицира тялото й не са нищо друго освен похотливи, емоционално колебливи сексуални наклонности, артистично брилянтен с интелектуална пътека на стойност и последователни цели да повиши нивото си на артистичен вкус. Понякога шокира. Това не е важно, тъй като най-важното за него е картината да бъде нарисувана както той желае. Но дали любовта на Бахрам към сивотата на картината през различни периоди от време му дава специална достоверност чрез много отчетливо преживяване, или които го въвличат в търсенето на естетически художествени резултати в представените детайли?
Художествената стойност на неговото творчество като структура е присвояването на лирическата форма с културна специфика, принадлежаща на Севера, който от своя страна е зает с болката си до самия край. Бахрам не търси доказателства, а по-скоро ги използва като път към спасение, когато преследва въпроси, които все още носят свещен отзвук. Неговото дело е биографията на един народ, който също има сиви черти и нетрадиционни черти, границите му са, че Господ слага ръката върху му, а ние, слугите, сме безсилни.
Бахрам тук улавя противоречивите и припокриващи се мелодии на трансформациите на новото време, идващи от пепелта, трансформации, които трябва да взаимодействат с отношенията на предаване и приемане. Английският писател Джоузеф Конрад казва, че мисия на изкуството е да ни накара да прогледнем. Виждали ли сме нашата болка, включително човешки разриви, доминирани от морал, защитен от бариери, които са резултат от дървени речи, изнесени пред нас, умишлено или несъзнателно, от някой, който е обект на продукт, който не може да бъде възпроизведен, и не си прави труда да активира способно съзнание?
Художникът е роден село Дейрун, намиращо се в град Сибии, разположено между Камишли и Дерик през 1952 г. След гимназията, той отива в Багдад, за да учи в Академията за изящни изкуства. Напуска я, за да отиде в Прага, след това в Берлин и в Мюнстер. Завършва обучението си в Академията за изящни изкуства в Дюселдорф. В течение на почти половин век изкуството на Бахрам Хаджо се родее с великите немски художници.
