Български учени осъдиха руския удар срещу Националната академия на науките на Украйна

Група български учени призова научните институции в България да осъдят руския удар срещу сградата на Президиума на Националната академия на науките на Украйна в Киев.

На 28 септември руски дрон порази сградата на Президиума на НАНУ на улица „Володимирска“ 54 в центъра на Киев. При атаката избухна пожар, хора бяха принудени да се спасяват през прозорците, а част от сградата беше разрушена. По данни на Националната академия на науките на Украйна при удара са загинали двама души, а сградата е получила значителни щети.

В позиция, публикувана на 29 септември, българските учени определят атаката като „брутален акт на военна агресия срещу украинската академична общност“. Те изразяват съболезнования на близките на загиналите и солидарност с украинските си колеги, които повече от четири години работят в условия на постоянна опасност.

Националната академия на науките на Украйна също заяви, че ударът не е просто разрушаване на сграда, а посегателство срещу хората, науката и интелектуалния потенциал на страната. Академията посочва, че сградата на улица „Володимирска“ 54 е свързана с историята на украинската наука повече от век. Самата Национална академия на науките на Украйна е основана през 1918 г.

Сградата е построена през 1850-те години от архитект Александър Берети като Институт за благородни девици, а през 1891–1892 г. е надстроена. Днес тя е архитектурен паметник и част от комплекса на Президиума на НАНУ.

В позицията си българските учени обръщат внимание и на жертвите сред украинската научна общност. Според цитирания от тях украински портал „Моя наука“ поименно са документирани над 170 украински научни работници, загинали вследствие на пълномащабната руска война срещу Украйна. Част от учените са прекъснали академичната си работа, за да участват в отбраната на страната.

Авторите на позицията разглеждат атаката и като посегателство срещу историческото, културното и интелектуалното наследство на Украйна. Те свързват това с публично заявявани от руска пропаганда идеи за „деукраинизация“, но това определяне следва да се разбира като тяхна политико-историческа интерпретация на атаката, а не като установен мотив от независимо разследване.

Българските учени припомнят и международноправната защита на културното наследство по време на въоръжен конфликт. Хагската конвенция от 1954 г. предвижда специална защита на културните ценности, а Римският статут на Международния наказателен съд определя като военно престъпление умишленото насочване на нападения срещу сгради, предназначени за религия, образование, изкуство, наука или благотворителни цели, както и срещу исторически паметници, когато те не са военни цели.

Това означава, че международното право предоставя конкретна защита на научните и културните институции, но квалификацията на конкретна атака като военно престъпление изисква установяване на обстоятелствата, включително дали обектът е бил умишлено избран и дали е представлявал военна цел.

В края на позицията си българските учени поставят въпроса за реакцията в България. Те определят като особено тревожно мълчанието не само на официалните държавни институции, но и на ръководствата на академичните организации.

„Призоваваме българските научни институции и изследователи, които отказват да отвърнат поглед от страданието на наши колеги, да вземат отношение и да осъдят атаката срещу Националната академия на науките на Украйна“, заявяват авторите.

Междувременно самата НАНУ съобщи, че въпреки разрушенията ще продължи научната си работа и призова международната научна общност към единство и подкрепа.

Линк на петицията за подкрепа – тук