Йотова в ООН между Израел, Украйна и изкуството да не заемаш страна
„Monsieur le Président, Mesdames et Messieurs“, уважаеми делегати, започва речта си Илияна Йотова снощи от високата трибуна на ООН. Известно е, че тя се възползва късметлийски от обстоятелствата, които я пратиха да участва във високопрофилната среща в Града на ябълката, но това не е най-важното. Интересно е как Йотова успява да мине с бръснещ полет през стратегическите приоритети на световната общност, без да бъде заподозряна в грях и любов към никого – нито към Путин, нито към Тръмп, най-малко към Бенямин Нетаняху.
За Израел и премиера й ще стане дума по- нататък, но първо да кажа важни детайли от гостуването в САЩ на президентката ни.
Преди „мадам и мосьо“, Илияна Йотова провежда срещи от изключително практическо естество. Тя, пишат благосклонните към нея медии, е отърчала директно при Роналд Лаудер, президент на Световния еврейски конгрес. Точно както преди 2 години стори същото и редовно избраният за президент Румен Радев. И той отиде на крака при Робърт Е. Лапин, шеф на Американския еврейски комитет. Също както Илияна е обсъдил евъргрийн темите за борбата с речта на омразата и т.н. В контекста на българските външнополитически методи и хватки, просто няма как да отидеш в Ню Йорк и да не се вречеш във вечна борба с антисемитизма и лошите хора, които отричали Холокост. Все едно да отидеш във Ватикана и да не целунеш папския пръстен. Абсурд.
Говоренето на френски език от Йотова възпали доста хора от дипломатическите среди, щото нали, или на български, или на световния английски е редно, но по-същественото е друго.
Държавният ни глава е заченала темата за Близкия Изток, и, о, изненада, „отдала е почит и на капитан Марин Маринов, служител на ООН, който загина в Газа през март 2025 г., докато изпълняваше хуманитарната си мисия“. Гордостта от този факт обаче е мимолетна. За някакви минути президентката е отбелязала трагичния факт за смъртта на кап. Маринов, за който въпреки откритите ни писма и призиви да осъди Израел, МВнР подло укриваше месеци наред неговите убийци. Накрая с половин уста се призна вината на израелските военни, но българската държава все още не е уредила компенсациите за семейството му! И как властта се грижи за паметта на семействата на загиналите?
Както казах, вицепрезидентът Йотова отделя незначителни минути за Газа в речта си и с удивителен маньовър избягва да произнесе името на агресора: Израел.
Преди нея другите лидери направиха точно обратното.
Генералният секретар Антониу Гутериш говори за „мащаб на убийства и разрушения“, какъвто не е виждал през годините си на поста. Посочи конкретно действията на Израел в окупирания Западен бряг: насилието, разселването и разширяването на селищата. Реджеп Тайип Ердоган, крал Абдула II, Еманюел Макрон и Лула да Силва директно посочиха Израел като неприемлива фигура в днешната световна политика.
Докато Йотова замазвала с общи приказки трагедията на палестинците, хората на Нетаняху извършиха поредните удари в Западния бряг, смайващи по своята безчовечност. И френският президент реагира мигновено:
„Каква легитимност имаме, ако продължаваме да оставаме пасивни пред лицето на случващото се в Газа и Западния бряг? Някои се хвалят с уж постигнат мир. Но този мир не е отворил хуманитарните коридори дори за секунда. Трябва ли просто да стоим и да наблюдаваме този спектакъл, от който всички трябва да се срамуваме!“
Нашата президентка е тарикат жена. Не се набутва в призиви за свобода за Палестина. В ООН вчера тя говори благо как трябва конструктивен мир, да има две държави Палестина и Израел и да се разкара завинаги Хамас. Близо стоте хиляди цивилни жертви на ционистката държава, между които жени и деца, не й влизат в мандата. Така де, нали се учи от Румен Радев как ценностите на живота и мира свършват там, откъде започват българските интереси!
