Банализиране на злото: Как насилието в Украйна стана ежедневна сводка

Това лято пропътувах почти 7 500 километра из Европа – Сърбия, Хърватия, Словения, Италия, Франция – и обратно.

Имаше дни, в които минавах по 500-600 километра. Карам по магистралата, слушам музика – и гледам табелите на колите. В Италия и Франция –   NL, D, DK, UK, около Ница – и MC.

Пътуват хората. Ваканция.

На връщане – пак холандци (по новому – нидерландци), по-малко германци, много румънски (но и български, и полски ТИР-ове, и много турски), и много швейцарски и френски коли – албанците се връщат за месец – или по-малко в родината – да си покажат „Мерцедес“-ите и BMW-тата.

Няма лошо, човешко.

След Нови Сад Албания поема към Македония, та на Калотина не се чака три часа, както е на хърватско-сръбската граница.

Както и да е.

Не е пътепис.

Пътувах, но и гледах как Европа усеща войната.

Никак не я усеща.

От половин година в Европа има голяма война. Русия нападна Украйна, убити са десетки хиляди, ако не вече и стотици хиляди хора.

В началото Европа беше шокирана, стресирана, съпричастна.

Вече не е шокирана и стресирана, но и съпричастна не е много.

Свикна с войната.

Банализира я.

Както навремето с Виетнамската война. Това е на хиляди километри от България.

Няма да забравя как бившият ни цар и премиер Симеон Сакскобургготски коментира атентатите от 11 септември –  А, далеч от България.

В сегашния свят нищо не е далеч от България. Но разговорът за разстоянията е друг.

Ей де е Виена.

Друго искам да кажа.

Банализирхме войната – и свикнахме с нея.

Гледаме на насилието като на ежедневна сводка – руснаците ударили Харков, украинците отвърнали на удара…

Ден след ден.

Междувременно, своевременно, по същото време, милиони украинци се борят за живота си, цяла Украйна се бори за живота си.

Но това сякаш минава покрай нас.

В цяла Европа единственото място, в което стана дума за Украйна, беше Загреб, Хърватия. Жена на моите години, но изглеждаща доста по-млада – каза – имаме прекрасен свят, но го разрушаваме.

Може би преживяваното от югославските войни, може би спомените от разпадането на света, които Западът няма, може би мъдростта да разбереш.

В България – както винаги – е по-сложно. Част от българите разбират злината, която Русия причинява на Украйна – и на света. За друга част Русия не може да е грешна.

Но както и Европа – и ние свикнахме със войната. Свикнахме със злото.

Впрочем – не само с това зло.

Имаме още доста път.

Не само България.

Цяла Европа.

*Георги Даскалов е завършил философия и право, творческата му биография включва работа във вестници, в телевизии и в сайтове.