Ново сдружение на ректори, стар спор за представителството на университетите
Създаването на „Сдружението на държавните висши училища в Република България“ в края на 2025 г. постави нов въпрос пред системата на висшето образование – необходимо ли е ново представително обединение на държавните университети или се изгражда паралелна структура на вече съществуващия Съвет на ректорите.
Новата организация беше представена като платформа за защита на интересите на държавно финансираните висши училища и като възможност за по-активен диалог с институциите. Учредяването ѝ в Софийския университет обаче още тогава предизвика реакции заради близостта ѝ с Министерството на образованието и науката и заради факта, че заявените ѝ цели до голяма степен се припокриват с функциите на Съвета на ректорите – органът, признат в Закона за висшето образование като представител на общите интереси на висшите училища пред държавата.
Според критици появата на новата структура създава риск от размиване на институционалното представителство и от отслабване на ролята на Съвета на ректорите. Поддръжниците на сдружението от своя страна могат да посочат свободата на сдружаване и правото на университетите да създават допълнителни форми на взаимодействие.
Вниманието към организацията се засили, след като част от нейното ръководство премина в държавната власт. Председателят на Управителния съвет на сдружението проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет, беше назначен за министър на образованието и науката. Негов заместник в министерството стана проф. Сеня Терзиева-Желязкова, бивш ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет и член на управителния орган на сдружението.
Това породи въпроси за възможна несъвместимост между заемането на висока държавна длъжност и участието в управлението на неправителствена организация, която представлява интересите на висши училища. След публични реакции бяха предприети действия по промени в ръководния състав, но казусът постави по-широкия въпрос за границите между академичното представителство и политическата власт.
Допълнително напрежение възникна около ролята на Съвета на ректорите. В началото на годината ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев постави под въпрос статута на съществуващата организация, което предизвика дискусия дали се прави опит за промяна на установения модел на представителство на университетите.
На този фон се появиха и идеи за създаване на нов формат на Съвет на ректорите, различен от съществуващия законово признат орган. Според критиците това би довело до още по-голямо раздробяване на представителството на висшите училища.
Междувременно остава въпросът каква е реалната публична дейност на „Сдружението на държавните висши училища“. Критиците му посочват, че след учредяването си организацията няма ясно разпознаваеми самостоятелни позиции по ключови теми за висшето образование, докато нейни представители вече заемат ключови позиции в управлението на образователната система.
Случаят надхвърля конкретния спор между две университетски структури. Той поставя по-големия въпрос дали в една демократична система институционалното представителство може да бъде променяно чрез създаване на паралелни организации с неясна добавена стойност.
Висшето образование разчита на автономия не само като законово право на университетите, но и като гаранция, че академичната общност може независимо да формулира своите позиции. Именно затова всяка нова структура, която претендира да говори от името на университетите, неизбежно трябва да отговаря на въпроса: допълва ли съществуващите институции или ги замества.
