Депутатските заплати и пропастта с реалността
Без дебати и с пълно мнозинство Народното събрание замрази депутатските възнаграждения с „вратичка“ за бъдещо увеличение.
Решението беше подкрепено от 193 народни представители по предложение на председателя на ПГ на „Прогресивна България“ и бе прието в рамките на промени в правилника на Народно събрание. Мярката мина без обсъждане в пленарната зала.
Депутатът от ДБ Ивайло Мирчев не е медиен и публичен неопитник. Всеки ден е по телевизорите и няма как на въпрос за високите депутатски заплати в България да се направи на ударен и да намеква за популизъм. То е като да караш с превишена скорост, и като те пипне КАТ да кажеш, че те боли коремът, ох, хайде да говорим друг път. От 2021 година Мирчев е без прекъсване народен представител и трябва да е наясно защо е толкова несравнимо висока заплатата на депутатите! Неприятен е и вторият въпрос – заслужава ли я тази висока заплата както той, Мирчев, така и колегите му от леви, десни и центристки парламентарно представени партии! Третият, супер болезнен въпрос е колко са пропорционални парите на народните представители с жизнения стандарт на гражданите! Защото хората в Западна, Южна и Югоизточна България, както и в мега бедния Северозапад, не се освобождават от усещането за несправедливост.
Шокиращо е депутат у нас да получава възнаграждение приблизително 6,8 пъти по-високо от минималната работна заплата и да сме на първо място в Европа по този показател. Колега на Ивайло Мирчев в посткомунистическа Румъния получава само 800 евро, не е ли доста странно! Подтискащи са сравненията и с другите държави. Има нещо гнило, вижда се от птичи поглед.
Въпросът не е дали депутатите „заслужават“ заплатите си като хора. Въпросът е как изглежда това възнаграждение в очите на общество, в което неравенствата са трайни и видими всеки ден. Тази разлика е устойчива през годините, на всичко отгоре икономическата дистанция между управляващи и управлявани се разширява непрекъснато, а дискриминираните групи са фактически на командно дишане.
По време на изборите бедността се изправи в цял ръст, така да се каже, и гласува за партията ПБ на бившия си президент. Хората от махалите и беднеещите градчета, опиянени от надежда, си представяха как разликите като пари, стандарт на живот между тях и държавниците ще намалеят. Очакваха да се започне поне с известно смиряване. Един вид, парите на носителите на публична власт и тях, гласоподавателите от българската беднотия, да почнат някакси да се изравняват. Би било очаквана проява на морал, социална чувствителност и възпитание.
Нищо подобно не се случи.
През май имаше идея депутатите да получават поне 200 и 500 евро по-малко месечно. Както след пиянство настъпва тежък махмурлък, така и социално слабите прогледнаха и видяха безобразното статукво. Народният представител се разписва във ведомостта за 4236 евро (без допълнителните възнаграждения). Всеки може да изчисли колко далеч стои политическата класа погледната откъм най-слабоимащите групи. Не само стои далече, но и се дразни когато й поставят този въпрос. Както тази сутрин стана с Ивайло Мирчев, който сметна въпроса за депутатските доходи за „популистко“ изместване на къде по-важни теми.
На всичко отгоре, и самият „продукт“ на депутатите не е удовлетворителен, нали така! Достатъчно е да погледнем законите им колко са реално неприложими, как са претъпкани с противоречия и „вратички“, как практически възпроизвеждат социални неравенства и укрепват неравния достъп до права. Затова и казах в началото, дали народните представители заслужават такава висока заплата! Разбира се, има нови 161 депутати,но като начало, новите заприличаха на старите. Само вижте дебата дали да си намалят или замразят неприлично високи си заплати.
Достатъчно е да погледнем Испания, Франция или Германия. Там депутатите също получават високи възнаграждения, но те стъпват върху икономики с високи доходи и по-малки социални пропасти. В България въпросът не е колко вземат депутатите, а колко далече е отишла политическата класа от живота на хората, които представлява.
Работа на гражданите е да се вбесяват от финансовата асиметрия. Ако не го правят, да се сърдят на себе си
