Детски рисунки разказват за затвор в тунелите на Газа
Чуждестранните журналисти отчасти бяха подготвени за това, коeто могат да видят в Хан Юнис, град когото наричат столица на Газа. Много са разрушените сгради, но целта на пътуването са тунелите.
Още през лятото, журналистите акредитирани в Израел тогава посетиха град- модел за тренировки сред пустинята Негев. Там като кинодекор, бяха построени както къщи обградени с високи дувари , джамия, от минаретата, по които могат да стрелят, така и тунели. Това е полигон за военни учения за бой в градски условия, с тунели под къщите. Тогава за пръв път журналистите се провряха през подобно съоръжение с ширина 2.20 м.( по стандартите на Газа).

За пръв път почувстваха странната миризма на мухъл и барут. Тунелите в пустинята са много по-сухи от тези в Газа, която е на брега на морето. Когато се движи човек по-дълго през това тясно тъмно подземие, осветявано само от редките бледи крушки, той има чувството, че не само в перспектива стените се сближават. Сякаш осезателно го „притискат“. Въздухът не достига. Мнозина не издържат на тъмнината и доосветяват с фенера на телефона си. Знаят, че са за кратко на това място. Иначе биха си пестили батерията. Само в началото се влиза по полегат тунел. След това има импровизирана стълба от железни пръти, по които се изкачват или слизат, заради различната денивелация или за да стигнат до друг етаж на подземното съоръжение.
Още тогава обясняват на журналистите, че „метрото на Газа“, както наричат тунелите, е с дължина около 500 км и е на много нива. На този полигон са обучавани инженерните войски на Израел. Действителността в Газа се е оказала много по- сложна. Подземията в анклава са като лабиринт. Често има „глухи„ участъци, в края на които има мини, зареден взрив и всякакви неприятни изненади“. По-рядко, но от добре замаскирани странични проходи, изкачат хамасовци и се завързват сражения. Често, първи по тунела минават служебните кучета за да „проверят“ дали е безопасно.
За „широката публика“ , израелският дизайнер Рани Левави е направил само 50 метров макет (в естествена големина) на такъв тунел. Може да се види и да се влезе в него на Площада на отвлечените в Тел Авив пред градската библиотека. Вътре се чуят „изстрели“ и може да се усети миризмата на спарено и на влага, за се разбере какво е да не ти достига въздух. Само че, от този макет, ако на някой не му е уютно, може да излезе веднага( входът или изходът не са далеч), а отвлечените вече повече от 100 дни живеят в такива условия. От три месеца и войниците от инженерни войски проучват проходите към истинските тунели в Газа.
На чуждестранните журналисти им посочват тунел в Хан Юнас, където са държани част от отвлечените. Входът на тази тъмница е установен на базата на разузнавателни данни. Слиза се от мазето на изявения терорист от Хамас, който по съвместителство е и учител в едно от заведенията, финансирани от ООН. Навлизането на израелските войници е било с бой. Там са се криели няколко групи терористи. При сблъсъка хамасовците са били елиминирани.
В тунела е имало и много капани натъпкани с мини или спящи бомби. Предназначени са както за навлизащите войници, така и за евентуално успял да избяга затворник. В стените има метални врати, позволяващи на терористите да се укрият и отдалечат като забавят настъплението на войниците. На около километър от входа и на 20 метра под улиците на града е пространството, заради което е била тази акция. Става въпрос за подземен затвор, където са били държани дълго време част от отвлечените. То точно съответства на описанията дадени от освободените заложници.
На първо място по стените личат детски рисунки, сътворени от 5 годишната Амелия Алони. Това не са обикновени изображения на „мама, татко и братчетата пред къща с островърх покрив“. Доста точно, макар и схематично, момиченцето е „разказало в картинки“ всекидневието си под земята. Предстои да се открие изложба със снимки на тези стенни рисунки, както и с най- сполучливите изображения, които бившите пленниците са правили в болниците, разказвайки в картини за пребиваването си в плен. Рисували са с терапевтична цел. Има и надписи по стените и пода и други доказателства за престоя на отвлечени на това място.
По-страшното е един етаж по-долу в тунела. Там са открити 5 тесни затворнически килии, всяка с тоалетна и матрак. Затворени са с решетки. За това място разказва една от освободените- 17 годината Агам Алмог-Голдштейн. В килиите са държани пленени войнички. Пазачите са били между двама и 6. Сред тях е имало и жени. Особено жесток е бил учителят, чиято е къщата на изхода. Те смятали затворничките за своя плячка. Постоянно питали дали са омъжени, въпреки че се знае, че омъжени жени не се призовават на редовна военна служба, а пленничките са 17-18 годишни момичета. Щом на някой от хамасовиците му хрумнело, влизал в килиите и ги насилвал. Включително бъркали с пръст в незарасналите рани, получени им при отвличането. За недвусмислените щеня на охранителите говорят и намерените на място секс играчки. Най -изненадващи сред тях са гумени женски гърди.
Пазачите са се сменяли често, но затворниците живеят вече четвърт година без светлина, във влага. Не могат да се изкъпят, или да си сменят бельото и дрехите. Облечени са в това, в което са били похитени. Дори бинтовете, за раните им се ползват многократно. Сред отвлечените има възрастни хора и такива с тежки хронични заболявания, а също пострадали при отвличането,чиито рани не зарастват, защото никой не ги лекува. Израел се съгласи да бъдат изпратени тонове медикаменти и санитарни материали за жителите на Газа срещу една торба лекарства за отвлечените. Няма потвърждение, че израелците са я получили.
Специално за Маргиналиа Феня Декало – кор на БНР в Израел

