Един учебник, един разказ, едно минало
Професия „барабанчик“ си е избрал Румен Радев. Видно е, че ролята на премиер я превърна в това да думка по барабана и да плаши демократичния слух на обществото. Вижте как преди два месеца Иво Христов, неговият викарий(или спийкър, че е по-модно) се врече да закрие до 15 септември Комисията по досиета. Врече се, разлая кучетата, но нищо не направи. Питат го от Държавна агенция „Архиви“, така и така, господин вице, като как и кога ще прехвърлите досиетата при нас, а той мълчи. Мълчи, защото и този месец си е взел заплата за думкане на барабана.
Да се върнем към баш барабанчика, премиер на България и лидер на новоизлюпената Прогресивна България.
При откриване на учебната 2026/2027-ма година Румен Радев реши да оповести бъдещето за българското образование. Щял да направи така, че да внесе съдържателно единомислие, нещо като познавателен „монотеизъм“ в учебниците. Един бог, пардон, един учебник по литература, един по география, един по история. Нали е бивш летец с военно образование, харесва му дисциплина и ред в интелектуалното съзряване на децата. Радев иска да е консервативен, затова и обещава край на либерализма в училище. Това че деканът на катедра по славянски филогии и реформирани историци писали академични учебници щели да се възмутят, нека. Ние сме на власт.
Има няколко сериозни проблеми в образователната визия на Прогресивна България и нейният министър председател.
Първият и несъмнено по-едрият проблем се съдържа в оповестената визия как щели да се „олекотят“ програмите от „ненужни факти“. Това ще стане до 2028 г., с други думи действията имат дълъг срок, предвиждат се усърдна работа на послушния просветен министър Георги Вълчев и стресираното от всекигодишни реформи Министерство на образованието и науката(МОН). В момента обаче се подготвят приблизително 3 учебника по всеки от тези предмети -литература, география, история. Какво ще ги правим, в боклука ли да ги изхвърлим? И по-сериозният проблем. Кой ще избира кои автори да се изучават! Кой ще решава кое е „ненужен факт“? Кой ще определя как ще звучи историята за комунизма, прехода, малцинствата, войните, Русия, Европа?
Образователната революция за единия учебник на Румен Радев мирише на претоплена манжда. Голяма част от учителите в тази страна познават предишните залози на образованието по време на комунистическия режим. От тях се искаше същото. Държавата смяташе, че може да управлява не само правилата, но и съдържанието, паметта и възпитанието! Учебниците по история и литература бяха гарантирани като „единствено верният разказ“. Готиният тийнейджър беше не този, който пита, а който знае преподадените му факти. Зубърът. Пълният отличник. Видя се докъде я докарахме с този мерак на тогавашните управляващи да произвеждат добри ученици по държавен стандарт, а учебниците да бъдат политически санкционирани! Никакви интерпретации, никакъв плурализъм. Румен Радев няма капацитет да измисли нищо ново. Ще му се държавата да моделира човека, за да няма ЛГТБ, джендъри и подривни вестители на иновации в мисленето.
Другият проблем е как министър-председателят ни се ежи пред публиката, без да е готов за реални действия. Едно е да заявиш, че ще направиш нещо, съвсем друго е да имаш политическата и институционална възможности действително да го направиш. Така стана и с Комисията по досиетата. Правителството на Радев не е готово да премести и карфица, но му е важно да уплаши демократичния противник. Удря тъпана, за да го откаже от лошия му навик да си вре носа в архивите на Държавна сигурност, което очевидно е много неприятно. Само в Инициативния комитет на кандидата за президент Йотова се оказаха 14 агенти. Което е опозоряващ факт, откъдето и да го погледнеш.
