Расисткият ционизъм, донорските директиви и защо НПО мълчат
Светът е отвратен от думите на външния министър на Израел Итамар Бен Гвир, който заръча на своите главорези да убиват десетки палестинци всяка нощ. Гневните и осъдителни реакции личат и при евролидерите, както и в статиите на Ню Йорк Таймс, Индепендант, Гардиън, дори в Хаарец, левият уж опозиционен вестник на Израел. Излишно е да казвам, че утрините в България са тихи( по едноименния руски филм). От МВнР, разлигавено на тема Газа – Николай Младенов, „нашия“ човек на Тръмп в Израел, през медиите тиражиращи същото, та стигнем до неправителствения сектор. От там сме виждали скок-подскок публицистите им, особено по тема съдебна система, насилие над жени, или украински бежанци. За расисткия ционизъм на кабинета Нетаняху няма нито ред. Нито дума.
Въпросът защо е тази българската тишина за крайния нацист, същинската гад Бен Гвир, публичен хейтър, изричащ най-скандалните расистки и човеконенавистни призиви към палестинците, съм го задавала неведнъж без резултат. Политиците плетат своята кошница от интереси, затова се съсредоточих върху гражданския ни ресурс. По условие, той би могъл поне да минимизира израелското зло през всекидневни протести, декларации и петиции. Известно е, че гражданските движения могат да изискват от правителствата си да се солидаризират с мощния анти-Израелски тренд и да прекратят поне търговските си отношения и обмен на оръжия.
Гражданският ресурс обаче вече трета година от войната на въоръжената до зъби израелска държава срещу беззащитна Газа прилича на бяло зайче, страхливо, за единия морков живее.
Защо си траят НПО за това, че Израел на Бен Гвир и Нетаняху, съсипа човечността на европейския и американския свят, измени тотално на демокрацията и превърна останалите живи жертви на Холокост в отчаяни свидетели на новия геноцид в Газа, извършван от евреи?
Нещо повече. Не само си трае, но и активно замъглява картината.
От вчера се разпространяват данни в нов доклад на едно НПО(няма да му споменавам името от хигиенични съображения). Докладът се основава и на публикации по темата(!) на Отворено общество. Данните са за „речта на омразата“ а тя, видите ли, била насочена предимно към ЛГТБИ и ромите, тук там и срещу украинци. Все едно няма други войни в Близкия Изток, пробили фундамента на международното право в защита на човешкия живот! Следва въпроса защо не е анализирана речта на омразата срещу палестинци и араби? Защо не е отчетена ролята на войната в Газа за радикализацията и поляризацията в социалните мрежи? Защо не е изследван анти-израелтизма? Прочее, какво точно са измервали и как са определяли границите на речта на омразата?
Удобната социологическа картина на „хейт спийч“ изфабрикувана от това НПО, мултиплицирала мързеливо данни от ИОО, е направена през 2025 г! И тогава, както и досега писъците на гладните деца от Газа резонират по площади, университети и правозащитни групи, които упражняват натиск върху корумпираните си от връзките с Израел техни правителства. Дали това е резултат на донорски директиви? Дали донорите са единствената причина за укротяване на опърничавите(уж) личности, от които се очаква някакви корекции, извънпартийна опозиция на корумпираната от изток и запад власт?
Преди дни посочих как десетина лидери на НПО са горди членове на Съвета за гражданско развитие, ръководен от небеизвестния евроскептик, путинофил с вицепремиерски каскет(и неговото име ще спестя, също по хигиенични причини). Ако се проследи нишката, ще стане май ясно, че голяма част от неправителствените организации са в сихрон с правителството! Или реагират с най-малка съпротива към провалите му за базисни европейски и общочовешки ангажименти.
И това е най-неприятният въпрос. Не защо един диктаторски настроен политик като Бен Гвир говори като расист и човеконенавистник, това вече отдавна е известно. А защо(!) толкова много от онези, които иначе с право говорят високо за права, демокрация, върховенство на закона и насилие, предпочитат да не чуват тези думи!
А може би просто защото палестинците не се вписват достатъчно удобно в онзи подреден каталог на жертвите, за които вече знаем как и кога трябва да се възмущаваме…
