Ели Скорчева: Ако има морал, ректорът трябва да си подаде оставката

Студентската стачка в НАТФИЗ навлиза в решаващ етап

Конфликтът в Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) се изостря. След близо две седмици на протести студентите обявиха, че ще разширят действията си, ако ректорът проф. Мирослав Дачев не подаде оставка. Те заявяват, че ще продължат окупацията на академията, ще превърнат недоволството си в национално движение, ще насочат протестите и към държавни институции и ще търсят международна подкрепа. В основата на конфликта са обвинения в непрозрачно управление, липса на диалог с академичната общност и опасения, че НАТФИЗ може да изгуби участието си в европейския университетски алианс FilmEU – риск, който според студентите застрашава бъдещето на академията и международните възможности пред нейните възпитаници. На този фон голямата българска актриса Ели Скорчева коментира причините и значението на студентската стачка, превърнала се в един от най-острите академични конфликти в България през последните години. Маргиналия следи студентския протест от самото начало.

Юлиана Методиева: Госпожо Скорчева, в какво се изразява вашата подкрепа за протестиращите студенти от НАТФИЗ?

Ели Скорчева: Моята подкрепа може да се изрази единствено и само чрез гласа ми. Доколкото той има някакъв авторитет и значение в тези среди.

Но да ви кажа защо въобще приех разговор. Няма да коментирам причините на студентите, които искат оставката на този човек с многото букви пред името. Професор… Не ме интересува това. Авторитетът на един човек не се носи от титлите му. Не се носи от позицията, която заема. Той се носи единствено и само от действията му. Действията на този човек не предполагат авторитет.

И затова приех разговора. Защото той си въобразява, че е началник, шефче. Длъжностната характеристика на ректор е длъжностна характеристика на обслужващ персонал. Неговата работа е да осигурява комфорт – емоционален, финансов, етичен – за тези, които работят и учат в това учебно заведение. Той не го прави. Значи мястото му не е там.

Освен това, ако беше изолиран случай, нямаше да приема разговор. Защото изолираният случай предполага, че системата е в добро здраве, че умее да се защитава от бацилите. Но това не е изолиран случай. Това е симптом.

Такива хора има навсякъде в системата на държавата. Неспособни да вършат работата, за която са назначени, а са там поради съвършено различни причини.

Нека да говорим конкретно за НАТФИЗ – темата, която завладя огромна част от общественото внимание. Протестът на студентите в Академията е симптом за съществуващи отдавна проблеми.

Е.С.: Добре, хубаво, студентите. Чудесно. Студентите имат право. Кое ги изкара навън? Не знам, трябва да ги питате тях. Аз не съм студент. Аз съм човек, който преценява ситуацията отстрани.

Наблюдавах този човек от записа вчера на срещата. Първо го слушах със звук, после го пуснах без звук. Моята работа е да оценявам невербалната информация. Аз си служа с това. Това е инструмент. Мирослав Дачев излъчва неспособност да слуша. Бих могла да използвам и епитети, но ще са много грозни. Докато му говорят нещо, прави гримаси, вдига веждички, кърши ръчички, навежда глава… Като лош театър от 50-те години на миналия век. Той не слушаше какво му говорят. Сглобяваше аргументацията, която на всичкото отгоре, когато имаше микрофон, се оказа, че не е в състояние да предостави. Дачев няма аргументи!

Чух един аргумент, който ректорът твърдо заяви пред Националното радио, повтори го и пред министъра – че няма да допусне излизането на НАТФИЗ от системата FilmEU.

Е.С.: Той е принуден да го каже. И това не е аргумент, това му е работата.

Неговите аргументи бяха: здравето, че не го оставяли да се изкаже докрай, че нямало срещи и прочее несъстоятелни обстоятелства и лъжи.

Протестиращите, още преди да станат такива, са го призовавали на срещи непрекъснато. Поради неговото нежелание те не са осъществени.

Ректорът през цялото време се жалваше: „Мрън, мрън, мрън, мрън…“ Поза на жертва: „Мамо, бият ме, колко са лоши.“

Разкажете какво се случи вчера на срещата.

Е.С.: Просто вчера на срещата е имало група от такива късоврати, мускулести момченца. С някакви ширпотреба плакати в защита на ректора и с лъжата, че са студенти от НАТФИЗ.

Изгонени са от студентите, които не са получили подкрепа от присъстващите възрастни.

Как е възможно да се стигне дотам? Да потърсиш такава подкрепа. Това значи, че си много отчаян и безпомощен. Много уплашен също. А освен това значи, че много ти е ниска моралната летва.

И властовото ниво също е ниско…

Е.С.: Не, не, той власт няма. Въобразява си, че има.

Този човек власт реално няма. Той не трябва да упражнява власт. Той трябва да упражнява съпорт. Защита, подкрепа, възможности. Това са нещата, които трябва да упражнява. Не власт. На властта се позовават хора, които нямат нищо друго.

Разбирам какво казвате – че той демонстрира някаква недосегаемост, понеже е ректор.

Е.С.: Да, да, но сама по себе си нито титлата му, нито мястото, което заема, носят авторитет. Нищо от това не носи авторитет. Единствено и само действията!

Любопитно ми е да науча какъв е коефициентът му на интелигентност. Защото е доста семпличко това, което демонстрира като реакции и действия.

А същинската работа е много. Не само да се подобри материалната база, ами и възможностите, които вместо да растат, непрекъснато се орязват.

Преди години студенти от този факултет пътуваха по цял свят, за да се срещат с колеги. До Нова Зеландия, до Австралия, до Япония. Къде са тези неща сега?

Освен това е отвратителен този макиавелистки принцип: „Разделяй и владей“. Защото това е принцип на безпомощност.

И се чудя как е възможно хората от театралния факултет да се поддават на това, при положение че, когато излязат от този институт, те ще имат нужда от кинаджиите, ако искат да правят кариера в киното.

Ако искат да ги познава светът и Европа. Ако искат да ги познава България, ще искат да снимат телевизия и кино.

Тези, които завършват кино и телевизия, могат без тях. Но тези, които завършват театралния, не могат без онези от киното и телевизията.

От писмата, които студентите разпратиха до медиите в последните дни, личи голямо уважение към преподавателите, които са се опитвали да се намесят в тяхна полза и да защитят интересите им. Но се оказва, че са били привиквани онези от тях, които са имали смелостта да се застъпят за студентите.

Е.С.: Да, знам. Не само това. Той е създал Етична комисия да следи поведението на преподавателите.

Ректорът какво си въобразява? Че е какво? Фактор?

Искам да кажа, че след години, ако изобщо някой пише за него, ще пише: „Мирослав Еди-кой си, живял по времето на…“ И ще бъдат изредени имената на хора, които учат в момента или са завършили НАТФИЗ.

Няма да е споменато неговото име. Той ще е само фон на тези хора.

От казаните думи разбирам, че вие прогнозирате как в края на краищата Мирослав Дачев ще си подаде оставката?

Е.С.: Ако има някакъв морал въобще в този човек, той или си подава оставката, или бива дисциплинарно уволнен. Едно от двете.

Защото не се справя с работата на обслужващ персонал, какъвто е!

Стана ясно, че медиатор между ректора и студентите ще бъде министърът на културата Евтим Милошев, въпреки че МК не е принципал. В работната група участваше и просветният министър Георги Вълчев. Кажете, госпожо Скорчева, каква роля очакват протестиращите от държавата?

Е.С.: Държавата трябваше да се е намесила много отдавна. Още когато този човек е получил назначение, държавата не си е била на мястото.

Освен това времето за медиаторстване отдавна е минало. Мярката е премината.

Това да седнат, да се разберат помежду си, да говорят – няма такъв вариант вече. Ректорът просто трябва да си отиде.

Или ще си отиде той, или ще си отидат студентите.

Документите на 72-ма от кинофакултета са готови, за да напуснат. Интересно ми е кой вариант ще предпочетат медиаторите, защото това е лакмус и за тях.

За мен много по-добрият, много по-чистият и много по-етичният вариант е този човек да си замине.

По какъв начин – не ме интересува. Ако няма достойнство да си подаде оставката сам, просто трябва да бъде уволнен.

Това е единственото възможно решение, което искат и самите студенти. Защото вече границата е премината.

Защото този човек им бяга месеци наред. За какъв разговор и какъв медиатор, и… какви пет лева! Той няма авторитет. Нямат му доверие. Нямат му уважение. Как ще седи там? Какъв е този, който би седял в такава атмосфера?

Има две причини, поради които да го прави – въобще всичко, което прави като поведение по време на протеста, и не само на протеста, а и това, което е довело до протеста.

Или неуправляемо гигантско его, което е несъвместимо с възможностите му, или зависимост. Много тежка зависимост.

Той дава ли си сметка ефективната работа на какво учебно заведение би трябвало да управлява?

Аз много внимателно слушах ректора Дачев в интервюто по БНР. През цялото време той говореше като недосегаем, което е белег за властта в последните години. Освен това подчертаваше, че има недоброжелатели, които подтикват студентите, че някой се крие зад тях. Тоест подозира някакво задкулисие.

Е.С.: Това, че не го харесват хората, не е резултат от недоброжелателност. Това е резултат от неговите действия.

Той не може да проумее, че каквото човек сам си направи, и селото не може да му го направи.

Неговата ключова дума е „инсинуация“: „Това са инсинуации.“

Добре, едно доказателство! Искаме доказателство за това, че са инсинуации. Но едно доказателство за нищо не е дал.

Къде е солидарността на вашата гилдия? Видях и много ми хареса речта пред студентите на проф. Светослав Овчаров, един от най-уважаваните филмови режисьори.

Е.С.: Той е пряко потърпевш. Чудесно е това, което каза. Ама някой чу ли го?

Светльо Овчаров е майстор на документалното кино. Не случайно припомни студентската стачка срещу княз Фердинанд през 1907 г. когато студентите са наказани, Софийският университет е временно затворен, но след обществен натиск университетът е възстановен, а протестът остава като символ на съпротивата срещу злоупотребата с власт. Какво означава за вас тази историческа аналогия днес?

Е.С.: И за много от студентските протести, които са довели, макар и не веднага, до падането на различни хора, които са се мислели за недосегаеми.

Този ще си отиде.

И други преподаватели непрекъснато говорят. Просто трябва да отворят Facebook или Instagram и да видят – там „Кинематограф“ вече събраха целия архив.

Пишат, че са събрали всичко, което по темата е говорено, правено, дати и часове. Така че човек може да отвори и да види.

Един народ го държи духът му. Духът го носят хората, които правят изкуство и наука.

Когато тези хора са мачкани, когато са принизявани, когато между тях са вклинени безброй много некадърници и нагаждачи, това сваля нивото. На цялата гилдия.

Говорим за Академията за театрално и филмово изкуство, която има много висок рейтинг. Проф. Мирослав Дачев е встъпил в поста си през 2024 г. Досега нищо не оправдава неговия избор.

Е.С.: Той е поставен с някаква задачка, която трябва да изпълнява. Не знам каква е, но очевидно не се справя.

Просто трябва да си ходи. Пак ще кажа – как е подобрил материалната база? Какво прави това кафе долу? С кого е сключен договорът? При какви условия? Някой виждал ли го е?

Има милион такива неща.

Базата е… Миналата година репетирах там. Ужасно е!

А и всички изкуства – кино, театър, музика, скулптура, живопис – нямат достатъчна подкрепа и условия.

Тяхната принадена стойност не е материална, тя е духовна. Ние сме производители на духовност.

И когато се нарушат условията това да се случва, означава, че нещо много не е наред в държавата.

Това означава съзнателно вкаран бацил в системата, за да провокира имунната защита на нацията.

Студентите са много мотивирани. И очевидно е, че няма да спрат.

Е.С.: Има едни огромни плакати отстрани на вратите: „Елате да ви научим на театър. Елате да ви научим на кино.“

Но никой не споменава: „Елате, ще ви научим на етика“, защото не могат да я предложат.

А хора, които правят изкуство, без да са етични, без да имат отношение към най-наболелите въпроси на нацията – не изпълняват основната си функция.

Ели Скорчева е българска филмова, телевизионна и театрална актриса, едно от разпознаваемите лица на българското кино от 80-те години. Сред най-известните ѝ роли са Вероника във филма „Адаптация“ (1979), Тони в „Ева на третия етаж“ (1987). След близо 30-годишно отсъствие от киното Скорчева се завръща на екрана с главната роля във филма на режисьора Стефан Командарев „Уроците на Блага“. Изпълнението ѝ получава широко международно признание – тя е отличена с наградата за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 2023 г., а филмът печели голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, както и наградата „Златна роза“ за най-добра женска роля през 2023 г. През 2024 г. е удостоена с наградата „Златната липа“ за цялостен принос към киното.