Фентанилът и границите на наказателната държава
След акцията на ГДБОП срещу предполагаема лаборатория за производство на фентанил адв. Силвия Петкова поставя въпроса: успехът на държавата измерва ли се с броя на арестите или със спасените човешки животи
Разкриването от ГДБОП на лаборатория за производство на фентанил в столичния квартал „Факултета“ е сериозен сигнал за навлизането на изключително опасен синтетичен опиоид в България. Според МВР става дума за първия официално документиран случай на производство на фентанил у нас, като при операцията са задържани седем души и са иззети количества от наркотика и прекурсори за производството му.
Институциите представиха акцията като удар срещу организирана престъпна група и очакват след разбиването на лабораторията да има недостиг на фентанил на пазара.
Именно тази реакция поставя по-големия въпрос, според адвокат Силвия Петкова, редовен автор на „Маргиналия“ и защитник на правозащитния подход в наказателното право: какво всъщност означава успехът на държавата в една криза, свързана със зависимости?
Според Петкова разбиването на нелегално производство е необходимо, но не може да бъде единственият отговор.
„Когато говорим за фентанил, не говорим само за престъпление, а за човешки животи. Зависимите хора не са врагът, срещу който държавата трябва да води война. Те са хора, които се нуждаят от медицинска помощ, подкрепа и достъп до лечение“, посочва тя.
В центъра на правозащитния подход стои разбирането, че наказателното преследване има своята роля – да прекъсва незаконното производство и трафика. Но то не може да замени липсващите политики за превенция, лечение и намаляване на вредите.
Според адвокат Петкова именно тук се вижда разликата между репресивния и правозащитния подход: единият измерва успеха с броя на арестите и иззетите количества, а другият поставя в центъра защитата на живота, здравето и човешкото достойнство.
Фрази като „дано има недостиг и зависимите да изпаднат в абстиненция“, отбелязва тя, показват опасно разбиране за проблема. Абстиненцията не е доказателство за победа на държавата, а тежко състояние, което може да доведе до риск за живота, ако няма медицинска и социална подкрепа.
Фентаниловата криза в други държави показва, че само силовият подход не е достатъчен. Преследването на производителите и разпространителите трябва да върви заедно с политики, които намаляват риска за хората, употребяващи наркотици, и им дават реален шанс да получат помощ.
Случаят с разбитата лаборатория поставя България пред важен избор: дали ще гледа на зависимостите единствено като на престъпление, или ще ги разглежда и като проблем на общественото здраве и човешките права.
