Филмът „По повод един атентат“ разплита възел от балканска история, терор, идеология и лична памет

В премиерния документален филм „По повод един атентат“ режисьорът Асен Владимиров тръгва от собствения си биографичен импулс –  непознатото име Владо Черноземски, за да стигне до Марсилия, 9 октомври 1934 г., когато атентатът срещу крал Александър I Караджорджевич и френския министър Луи Барту разтърсва Европа.

Прецизно изграден върху уникални архивни кадри филмът проследява не само биографията на атентатора, но и историческия контекст: следвоенните унижения, Ньой, реваншизма, разцепленията в македонското движение, вътрешните ликвидации и трансформацията на Вътрешна македонска революционна организация – от четническа структура до конспиративна мрежа, използваща атентати като политически инструмент.

Разговорът поставя неудобни, но неизбежни въпроси. Какво беше ВМРО тогава – национално-освободително движение, паравоенна сила, терористична организация, геополитически играч? И какво е ВМРО днес – историческа памет, политически бранд, символ или идеологическо наследство?

„По повод един атентат“ не предлага лесни отговори. Той показва как една лична история се оказва вплетена в голямата история – и как миналото продължава да настоява за тълкуване.

Юлиана Методиева: Асене*, новият ти филм е със заглавие „По следите на един атентат“, но при гледането остава усещането, че централната фигура всъщност е Владо Черноземски. Атентатът в Марсилия сякаш е фон на неговата биография. Това съзнателен избор ли е?

Асен Владимиров: Не бих казал, че филмът е „само“ за Черноземски. Атентатът е отправната точка. От него тръгваме, за да стигнем до по-дълбокия пласт – историята на ВМРО, македонското движение и логиката на политическия терор в Европа между двете световни войни.

Съгласен съм, че заглавието не е сензационно, но целта ми беше да използвам атентата като вход към една по-широка историческа картина.

Ю.М. Атентатът в Марсилия се случва на 9 октомври 1934 г. – и то е първият филмиран политически атентат в историята. Какво научаваме през историята на Владо Черноземски?

Асен Владимиров: Това, че става дума за изключително сложна и противоречива фигура. В международен план Черноземски е сред най-познатите българи от първата половина на ХХ век. За него са писали всички големи европейски и американски вестници. След атентата името му е на първите страници по света.

Интересът ми към него започна лично – улицата, на която живеех в Благоевград, беше прекръстена на „Владо Черноземски“. Тогава не знаех кой е. След 10 ноември поисках досието му от архива на МВР – и го получих. Оказа се, че съм първият, който го преглежда. Това ме мотивира да търся източници директно в архивите, а не в по-късни интерпретации.

Ю.М.Как би представил Черноземски на зрител, който не е гледал филма?

Асен Владимиров: Истинското му име е Величко Керин. Роден е в Каменица – днешен квартал на Велинград. Работи под различни псевдоними, защото действа в нелегалност.

След атентата първоначално е представен като хърватин – у него е намерен чехословашки паспорт на името Петър Келемен. Френските власти го смятат за усташ. Постепенно разследването разкрива връзката му с ВМРО. Татуировката „Свобода или смърт“ насочва разследващите към македонската организация.

Филмът следва именно хода на френското разследване – как стъпка по стъпка се стига до истинската му самоличност.

Ю.М. Черноземски е тясно свързан с Иван Михайлов. Може ли да кажем, че е „формиран“ от него?

Асен Владимиров: И да, и не. Черноземски влиза във ВМРО млад. Дори създава легенда, че е македонец, за да бъде приет. Постепенно се утвърждава като дисциплиниран и надежден кадър.

Иван Михайлов превръща ВМРО в изключително централизирана и дисциплинирана организация, която постепенно преминава от четническа тактика към индивидуален политически терор.

Ю.М. Какво представлява ВМРО в този период?

Асен Владимиров : Организацията възниква още в края на XIX век като ВМОРО – с цел освобождение на българите в Македония и Одринско от Османската империя.

След Ньойския договор (1919 г.) и загубата на Македония, организацията се възстановява с ново име ВМРО. Основатели са  Тодор Александров , Александър Протогеров и Петър Чаулев. В началото се залага на четническа тактика. Четите навлизат в територии под сръбски контрол. Сърбия провежда политика на усилена сърбизация в Македония – затваряне на български училища, прогонване на духовници, масово заселване на сръбски семейства.

С времето ВМРО се превръща в „държава в държавата“ в Пиринския край – със собствени структури, банки, политическо влияние в българските правителства и в Народното събрание.

Ю.М. Как се стига до връзката с усташите и Мусолини?

Асен Владимиров: Италия има интерес да отслаби Югославия. Иван Михайлов съдейства за установяване на връзка между новообразуваната хърватска  организация „Усташа“  и Мусолини. Анте Павелич вече е подписал споразумение с ВМРО, за общи терористични действия срещу Югославия и нейният крал Александър Караджорджевич.

Черноземски е изпратен  инструктор в усташките лагери – обучава в стрелба и конспиративна дейност. По същество Иван Михайлов „дава назаем“ Черноземски на „Усташа“ за атентата  срещу краля в Марсилия.

Ю.М. Колко добре организиран е бил атентатът?

Асен Владимиров: Изключително професионално. Има две групи – едната заминава за  Марсилия, а втората за  Париж, като резервен вариант, ако първата група не успее да убие краля . Пътуването е организирано с фалшиви документи, смяна на няколко паспорта, на  маршрутите до Франция.

Френската охрана  при посрещането  на крал Александър в Марсилия е била скандално слаба – кралят и френския външен министър Барту са  в открит автомобил при минимална защита. Това дава възможност на Черноземски да  действа хладнокръвно, той  скача на степенката на автомобила и стреля почти от упор. След това Черноземски се опитва да се самоубие /неуспешно/, съсечен е от сабята на един френски офицер, прострелян от полицейски куршум, линчуван от тълпата, преди да издъхне от раните си.

Ю.М. Във филма присъстват и жени, на които са възложени  бойни задачи – Мара Бунева, Менча Кърничева.

Асен Владимиров: Да. Те изпълняват присъди на организацията  и акции с осъзната  готовност за саможертва. Мара Бунева убива Велимир Прелич в Скопие. Менча Кърничева ликвидира Тодор Паница във Виена.

Междувременно Коминтерна се опитва да използва отлично  организираните паравоенни структури на ВМРО в плановете си за Световна революция. Това разцепва организацията на две крила и довежда до братоубийствена война между тях, в която сякаш се забравя, че главната цел на ВМРО е освобождението на Македония.

Ю.М. След 1989 г. се наблюдава известно „избелване“ на историята на ВМРО. Защо?

Асен Владимиров: Може би защото организацията се върна в политическия живот. Наложи  се единствено  един романтичен   образ на движение за освобождение на Македония. Наистина този образ е привлекателен, а и достоверен. Но нещата са по-сложни, статистиката е стряскаща – според един френски вестник, близо 900 са  убититe в междуособици, между двете крила във ВМРО.

Филмът се опитва да покаже как една романтична идея за свобода може да се изроди в терористична практика. Историята трябва да се припомня в цялата й сложност. Нито само в черно, нито само в бяло. Аз съм се стремял към това, разбира се това значи да те нападат и от ляво, и от дясно. Давам си сметка, че този филм няма да се излъчва в праймтайма  по телевизиите на националните ни  празници.

Ю.М. Твърдиш, че атентатът е предвестник на Втората световна война. Защо?

Асен Владимиров: Защото при него освен крал Александър загива и френският външен министър Луи Барту. Той работи усилено за изграждане система от съюзи, която да създаде санитарен пояс около  Германия и другите победени страни в Първата световна война и така да предотврати нова война. С неговата смърт тази архитектура се разпада. Германия постепенно започва да нарушава клаузите на Версайските договори е без да срещне сериозна съпротива става водеща военна сила в Европа.

Ю.М. Какъв човек е бил Черноземски?

Асен Владимиров: Противоречива личност. Тих, скромен, самотник. Извършил  знакови убийства по заповед на Иван Михайлов. Осъждан на смърт, доживотен затвор амнистиран. Готов на саможертва в името на идеята за освобождение на Македония.

Това ме интересуваше най-много – как един на пръв поглед обикновен човек, борец за свобода, се превръща в символ на политическия терор. Атентатът в Марсилия става повод, през 1937 година Обществото на народите, за първи път в историята, да приеме две конвенции срещу тероризма.

*Бел.авт: „По следите на един атентат“(2025) режисьор: Асен Владимиров,Оператор: Стефан Бояджиев, Продукция: Профилм – Асен Владимиров
С подкрепата на Националния филмов център, Доли Медия Студио