Грешен е въпросът „Какво ще правим с Джо(Байдън)?“
С онзи стар виц на Ричард Прайър, „На кого ще вярваш? На мен, или на собствените ти очи?“ можем да опишем какво се случи след президентския дебат миналата седмица. Лидерите на Демократическата партия, в пълен режим на пожар с 5 аларми тревога, искат да вярваме, че не сме видели това, което видяхме.
„Беше просто настинка.“
„Всеки има провалена вечер.“
„Добре, значи това не беше най-доброто му представяне.“
„Всички президенти имат един лош дебат.“
„Няма да съдите за 52 години обществена служба по 90 минути скапан дебат, нали?“
„Той е на 81! Какво очакваш? Някой ден ще станеш на 81!“
„Той не се отказва. Говорим за Джо от Скрантън, Пенсилвания!“
„Да. Сигурен. Дебатът беше катастрофа. И какво?“
Всички тези отговори са глупави. Това вероятно е, защото задаваме грешен въпрос, когато питаме „Какво ще правим с Джо?“
Може би трябва да се запитаме какво ще правим със себе си – и какво можем да направим, за да му помогнем?
Може би трябва да започнем с определение на термините. Защо хората продължават да го наричат „дебат“? Това не е ли като да се каже, че Израел е във „война“ с Хамас? В крайна сметка, ако това е „война“, не трябва ли да има неща като армии, танкове, изтребители, самолетоносачи и заплаха от ядрено унищожение и от двете страни? Ако само едната страна има тези неща, а другата няма нито едно от тях, това наистина ли е война?
Наистина ли беше дебат, ако един от дебатиращите е толкова умствено и физически недееспособен, че не може да завърши изречение, произволно прехвърча между обсъждане на аборти, три триместъра на бременност и колко страхотна е играта му на голф, след което се оглежда наоколо, не може да намери една от четирите камери, насочени към него, той внезапно обръща глава докрай наляво, сякаш търси Роуд Айлънд, а след това от нищото повишава глас и извиква: „ Победихме с Медикеър!“
Видяхме и чухме всичко това, независимо какво ни говорят партийните пиари. Беше сърцераздирателно. Беше наистина, без съмнение, различно от всичко, което някой от нас някога е виждал. Без значение къде сте застанали в скалата на Джо Байдън, от Джо Героя от работническата класа до Джо, подкрепящия палестинското етническо прочистване, едно нещо беше сигурно: това не беше настинка. Това беше човешко същество в пълен колапс. Не само политически колапс или срив на представянето, а по-скоро пълно разпадане на челния лоб, при което във всеки един момент трябва да се чудите… възможно ли е сладкото и крехко съществуване, което наричаме „живот“, да е на път да прекъсне или по-лошо да загуби власт (на Тръмп)? И това никакво количество викове, или бързото прекъсване на рекламната пауза щеше да възстанови пълния капацитет на Президента-пациента, за да спаси тази още по-крехка Демокрация.
Не бъркайте моите критики към Байдън, прекарал 9 месеца в любящата прегръдка на Биби Нетаняху, като означаващи, че не оценявам дълбоко неговите 3 години, през които е бил най-прогресивният президент в живота ми. Точно така, приятели мои, бяха предприети повече действия, чрез изпълнителни заповеди и законодателство, за защита на околната среда, назначени бяха повече държавни служители, които в сърцата си са демократични социалисти, по-сериозно финансиране за изваждане на милиони от бедността, повече подкрепа за профсъюзите, библиотеките, самотните майки и затъналите в дългове студенти. И той е имал това пламенно, почти религиозно усърдие да се бори с алчността и неприличните печалби поради истинското състрадание, което изпитва към онези, които са били лоши в живота – и е имал повече от всичко това, отколкото всички добри президенти като Кенеди, Обама и Картър успяха да съберат.
Той ще получи още един малък инсулт през следващите няколко месеца (вероятно вече е имал един или два) и тогава, за съжаление, спадът няма да бъде обърнат. Най-добре е да направите план сега и да не чакате до октомври. Не става въпрос за това дали той е годен да служи още четири години – това е дали трябва да служи още четири дни на най-тежката работа в света. Това е въпросът, който трябва да си зададем. Ако той предложи да ви закара от Флинт до Детройт тази вечер, ще се качите ли в колата? Аз не съм лекар. Може да греша (и се надявам да греша) за всичко това. Но имам очи. Те не лъжат. Аз, като почти всеки от вас, имах (или в момента имам) четирима баби и дядовци и двама родители (някои от вас имат дори повече, с прекрасни доведени родители и доведени баби). И ако вие самият сте над 40 години, очите ви също са го видели. Бавният упадък на вашите възрастни, последван от внезапен инцидент или събитие и след това, без предупреждение, вашият любим човек е объркан, не е сигурен къде се намира, не може да намери ключовете, не може да намери останалата част от мислеше, че тя току-що имаше, или способността дори да завърши изречението, по средата на което той беше. Всичко е съвсем нормално и може да се очаква този упадък да посети всички ни един ден. Няма да се чувстваме добре. Няма да изглеждаме красиво. Но повече от вероятно този слаб, смирен момент няма да бъде излъчен НА ЖИВО пред аудитория от 2 милиарда души по света, с горещия дъх на Джейк Тапър, който диша във врата ви и ви казва, по ирония на съдбата, че времето ви е изтекло.
Кой точно е Джейк Тапър, може да се запитате на 81. Няма да има значение. Защото в този момент, когато изведнъж избухнете, че има „1000 трилионери в Америка!“ и вие прекарахте президентството си, опитвайки се да ги накарате просто да си плащат проклетите данъци, но сега осъзнавате, че тези богати варвари са пред вратата ви – добре, тогава нищо няма да има значение.
Съжалявам, приятели мои, но ако трябва да бъда единственият, който ще застане зад Джо Байдън, за да го защити от най-жестоката форма на малтретиране на възрастни хора, която някога съм бил принуден да гледам, тогава това е, което ще направя . Той беше в епична беда онази четвъртък вечер. Всяка когнитивна грешка в ума му се изключваше. Ако това беше някой, на когото наистина държиш, обичаш, прегръщаш – какво щеше да направиш? Сериозно ли бихте го оставили да излезе на тази сцена? Кой би изпратил 81-годишен на която и да е сцена да дебатира живо чудовище в 9 часа през нощта за сбиване, което няма да приключи до 22:42? Честно казано, някой от вас някога поглеждал ли е часовника, виждал ли е, че наближава 23:00, и си казвал: „Мисля, че ще се обадя на дядо и баба!“ Никога не си го правил, защото би било жестоко. Единствените хора, които биха помислили да принудят стар човек да изпълнява такива неща в този час на нощта, биха били същите хора, които биха настояли за 6 последователни дни на нон-стоп „подготовка за дебат“ – часове и часове всеки ден стоене и говорене, докато не бяха дрезгави и изтощени.
Тръмп беше прав, когато се обърна към Байдън, за да го попита какъв му е проблемът защо никога не уволнява никого. За мен е удивително как седмица по-късно някой от екипа на тази кампания все още има работа, след като провали този уморен и скърбящ баща в земята. Човек, който току-що беше гледал как единственият му останал син беше осъден като престъпник за възмутителното престъпление да се нуждае от помощ, за това, че е зависим. Кой би подложил този старец на брутален учебен лагер, накарал го да запомни 200 факта и статистики и след това да избере грешния подиум, без нито веднъж да се качи на сцената предния ден, за да провери осветлението, линиите за видимост и къде ще стои побойникът, самодоволна телевизионна звезда, която знаеше какво означава червената светлина на камерата, която знаеше времето и как да изчака и кога да се хвърли и да погълне плячката си – всичко това докато говореше с най-мекия си, най-фалшиво-емпатичен глас, най-честния си изявление на вечерта: „Наистина не знам какво каза в края на това изречение – и не мисля, че той също знае какво каза.“
Байдън не беше добре. Байдън не притежаваше способностите, от които се нуждаеше. Нещо не беше наред. Никой ли не е видял това в дните преди колапса? Нито един човек не повиши тон да попита: „Може би не трябва да му причиняваме това?“ Но те го направиха с него. А последиците, които ние, светът и поколенията след нас ще трябва да понесем, дори не са част от дискусията тази седмица. Всичко е да се уверите, че той ще остане в надпреварата – и нищо за риска за живота му, пред който е изправен, докато го тласкат към войник напред. Така че ще кажа това, за да го предпазя от една излязла извън контрол партийна машина, която е в паника какво да прави. За всеки от нас да мълчи сега е точно това, което трябва да опише терминът „злоупотреба с възрастни хора“. Оставете г-н Байдън на мира! Нека си почине. Пуснейе го вкъщи. Той си е свършил работата. Нека има своето достойнство. Направейе му тази услуга. Кажете на пресата, че президентът Байдън е поискал независим екип от лекари да направи пълна медицинска оценка на неговото психическо и физическо здраве. Когато приключат, те, заедно с президента, ще обявят пълните резултати на обществеността и ще дадат своята честна оценка: „За доброто на неговото благополучие той трябва да спре да работи, трябва да се оттегли.“
На следващия ден президентът Байдън ще направи последните си забележки в кратко и красиво изявление на Южната морава на Белия дом. Мястото ще бъде претъпкано с хиляди благодарни, обикновени американци – готвачи и учители, зидари и медицински сестри, гей тийнейджъри и ветеринари, бездомни, членове на профсъюза и работници, които се грижат за възрастни хора – всички те знаят, че е за какво прави доброто на страната, която той обича толкова много. Някога той спаси света от човек на име Тръмп, а сега, в един последен безкористен акт, той се оттегля, за да гарантира, че този Тръмп ще бъде прогонен завинаги. Милиони, като го чуят да говори, докато бърше сълзите от очите си, също ще плачат.
Байдън никога няма да бъде забравен. Неговият образ е образ на смелост.
Основателите на тази страна са били умни в много отношения. Те знаеха, че ще има президенти, които няма да издържат дори четиригодишен мандат. Така че те създадоха длъжност, наречена „вицепрезидент“ само поради тази причина. Удивително е да си помислим, че сме имали само 46 президенти и че 9 от тях (20%) никога не са стигнали до края на мандата си. Четирима бяха убити. Един подаде оставка. Още четирима са починали от различни заболявания. Всеки път имаше плавен и мирен преход, като вицепрезидентът полагаше клетва като нов президент. Това не е необичаен момент, в който се намираме тази седмица. Случва се. Има прецедент. И ако президентът Байдън не е в състояние да изпълнява задълженията си, има изпитано и истинско решение. Той подава оставка поради очевидните медицински проблеми, които се проявиха в нощта на 27 юни. Неговият вицепрезидент Камала Харис полага клетва като президент.
Според федералните правила за кампанията тя и само тя наследява всички средства за кампанията Байдън-Харис. Байдън ще призове всички свои делегати на конгреса Байдън-Харис да я подкрепят. Сега тя ще бъде действащият президент, който ще се кандидатира въз основа на невероятните постижения на администрацията на Байдън-Харис. Няма да има истинска конгресна битка и почти всеки американец, който е планирал да гласува за Байдън, ще гласува за Харис (както показаха последните проучвания).
Мнозина вече заявиха, че биха гласували за умряла котка или фикус вместо за Тръмп. Някои дори казаха, че ще излязат изцяло на уикенд и ще гласуват за „мъртвия“ Байдън, ако това означава да държат Тръмп извън Белия дом. Един възможен бонус във всичко това ще бъде, че рекорден брой гласове от жени за Харис ще компенсира част от загубата на Байдън от младежкия и арабския вот! Защото повече от 8 месеца се съобщава, че Камала Харис настоява за незабавно прекратяване на огъня в Газа! Едно нещо изглежда възможно от тази бъркотия, в която се намираме – по-малко палестинци ще умрат с нея в Овалния кабинет.
Някой ден ще погледнем назад и ще видим, че сме израснали и сме станали по-добри като държава и най-накрая сме свършили работата да имаме пълна, равноправна и пълна демокрация. Оказва се, че първата ни жена президент в крайна сметка изигра голяма роля това да се случи. Още един подарък от Джо Байдън, който я избра, знаейки, че тя е правилната, когато по време на техния собствен дебат на сцена през 2020 г. тя нежно, но язвително му напомни, че като сенатор от окръг Колумбия той някога е застанал на пътя й да отиде в интегрирано училище в Бъркли, Калифорния. Можеше да видиш в този момент тъгата и срама по лицето му. Той познаваше правилното от грешното. И през 2020 г. той знаеше, дори ако повечето от поддръжниците му не бяха сигурни за нея като негов вицепрезидент и дори ако платформата й беше по същество на Бърни, че тя беше тази – и първата от много жени и цветнокожи хора, които биха ни водили към нашето по-добро Аз.
Аз съм съгласен с това, а вие? Нека намерим смелостта да поправим това. Трябваше да го направим на нашия 248-ми рожден ден. Днес вече е старо.
