Хайде да гледаме CODA

„CODA“( „Дете на глухи възрастни“)разказва за живота на предимно глухо семейство. Дъщеря, брат, майка и баща комуникират чрез жестомимичен език. Режисьор на отличения на тазгодишната церемония на филмовата Академия филм е Сиан Хедър. Глухите актьори  са Трой Коцур, Даниел Дюрант и Марли Матлин . Коцур, единственият глух актьор, получи Оскар 2021. Филмът CODA e римейк на отличения френско-белгийски филм от 2014 г. „Семейство Белие“с награди на най-голямата публика и голямото жури на фестивала и постави рекорд на Сънданс.

 

Защо френската глуха общност се разсърди на „Семейство Белие“

Преди да говорим за достойнствата на CODA*, ще се върнем към събитията през 2014 година. Добре е да се опитаме да разберем какво не достига, за да се чувстват глухите хора равнопоставени с другите. И да се замислим защо години наред автентичният живот на афроамериканци, роми, ЛГТБИ хората рядко попада на екран. Не само истински сюжет, но разказан и изигран от тях самите!Последното е особено важно във връзка с необичайната награда Оскар за 2021 година.

На пръв поглед, това не е вярно. Филмови произведения за тези малцинства има все повече и повече. Проблемът е, че във всеки отделен киноразказ за живота им, по правило играят…хора, които не произхождат от тези малцинства! Особено валидно е това за филми посветени на това как живее човек със Синдрома Даун. Или пък – какво е да си нечуващ и прави ли те увреждането ти в житейски смисъл с по-малък капацитет да си полезен за себе си и за останалите?

Най-красноречив за неглижиране или злоупотреби с малцинствата в изкуството е случаят със световното кино и сюжетите за афроамериканците и особено за циганите. На пръв поглед авторите на тези сюжети уж са препълнени с похвални намерения за толерантност и интеграция. Но нещата всъщност не стоят така.В либералната преса повече от 10 години започна дискусия за „blackface“. Често във филмите на циганска(ромска) тематика главните роли се изпълняват от национално или световно известни (холивудски) актьори, а ромите обикновено се използват като статисти! Или пък да вземем изключително експлоатирания сюжет за циганката Кармен. Да сте чували ролята й да бъде изпълнена от автентична ромка?Не. Дори в прочутия сръбски филм „Срещал съм и щастливи цигани“ актьорите са не-роми, а етнически сърби!

Аналогичен е случаят с негрите във филмите. Десетилетия те са представяни като безотговорни, смешни и трудни за разбиране, а екранните им образи затвърждават негативните стереотипи. Иди че давай граждански права на цветнокожите! Не е ли дискриминация фактът, че за да изиграе ролята на чернокожия Отело се кани бял актьор! Лицето му се намазва обилно с вакса, устните му в кърваво червено, и готово!

Когато критиката се усетила,че цветнокожите зрители не реагират добре на blackface, било в известен смисъл късно. Филми и театрални постановки съдържащи същия стереотипен етнически профил се били нароили твърде много. Да не говорим за картините!Изображениeто според западния художествен канон винаги са били доста проблематични по отношение на цветнокожите***. На тях им било заделяно местото на прислужниците или робите. Този „грях“ добавил още една разделителна линия в заедността на белите и черните хора.

Режисьорът на френско-белгийският филм „Семейство Белие“ бил въодушевен.

Кинотворбата видимо е преизпълнена с добри намерения. След сложен кастинг режисьорът избрал подходящи актьори. За да усъвършенстват комуникацията на френския жестомимичен език, актрисите Карин Виард и Луан Емера го научават заедно с глух учител, докато Франсоа Дамиен изучава френски жестомимичен език в Белгия. Къде тогава е заложен проблемът ли?В това, че актьорите били чуващи, а не глухи! Авторитетната критика преценила, че „Семейство Белие“, не е мелодрама за хората с увреждания, а е „нежно шантав, безразличен към добрия вкус, но никога вулгарен или презрителен“.

Британската критика обаче не пощадила основния недостатък на Филма. Гардиън публикувал отзив за „Семейство Белие“, в който нарича филма „нова кинематографична обида за общността на глухите“. Вече се досещате защо. Защото на екрана преживяването на нечуващите хората на музикалното произведение, изпълнено от дъщеря им, която единствена в семейството не е глуха, стои „изиграно“ актьорски, неавтентично!„Не можахте да намерите глухи актьори ли?“ пита Гардиън. И завършва: „Обърнете внимание на актьорите във филма ви, които махат с ръце. Това е липса на уважение към глухите хора, което води до неудобно и грубо тълкуване на културата на глухите и езика на знаците”.

На всичко отгоре ставало ясно, че френският жестомимичен език не е перфектен. Допуснати са много гафове. По време на предварителния показ в Тулуза на 31 октомври 2014 г. се оказало, че глухите зрители трябвало да прочетат субтитрите, тъй като не разбират знаковия език на екрана!Според боксофиса обаче, резултатът бил чудесен!

Хората се просълзявали. Затова всички били шокирани, когато нечуващите зрители реагирали остро.  Не било съвсем справедливо. Екипът на „Семейство Белие“ знаел, че са се справили много добре, защото масовата публика харесвала филма им. Хората от малцинството мърморели? Е, не можем да угодим на всички!Причината за критичните реакции на глухата общност била съвсем проста. Както вече казахме, от гледна точка на човешките права произведението отново изключвало малцинството на нечуващите, вместо обратното – да ги интергрира! Ролите се изпълнявали от не-глухи хора. А защо? Защо не са имали доверие към талантлив глух човек?

Какво ново постига CODA, американският римейк на „Семейство Белие“

Сюжетът е почти същият като френско-белгийската продукция. Седемнадесетгодишната Руби (Емилия Джоунс) е единственият чуващ член на семейство глухи. Тя е CODA или „дете на глухи възрастни“. Животът й се върти около това да играе ролята на преводач на родителите си (Марли Матлин, Трой Коцур) и да работи тежкия труд на рибарската лодка на семейството. Тя всеки ден преди училище с баща си и по-големия си брат (Даниел Дюрант) транжира  рибата от океанския улов на баща си. Но когато Руби се присъединява към хоровия клуб в гимназията си, тя открива дарба за пеене и скоро се оказва привлечена от дуетния си партньор Майлс (Фердия Уолш-Пийло). Насърчена от своя ентусиазиран хормайстор (Еухенио Дербез) да кандидатства в престижно музикално училище, Руби се оказва разкъсана между задълженията, които чувства към семейството си, и преследването на собствените си мечти.

Най-важното постижение в римейка несъмнено са глухите актьори! На първо място това е актьорът Тео Коцур в ролята на бащата. Той веднага разпознал историята. Изглеждала му „базирана на неговия опит“ в този свят . Казал си –  „Добро изживяване е публиката да влезе в културата на глухите и да получи поглед отвътре как изглежда“!

Както вече споменахме, Трой Коцур е първият глух актьор, спечелил Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля.

Актрисата Марли Матлин, изпълняваща ролята на майката, споделя: „Без обида към другите проекти, в които съм участвала, където имаше глухи герои в тях, (но) открих, че всъщност не е имало задълбочено изследване на героите, които са глухи, дали са автентично глухи или историята е за глухи или любов в общностите на глухите и чуващите“.

По време на снимките двама експерти ​​преглеждат сценария и помагат на режисьора Хедер да интерпретира адекватно сцените с актьорския състав. Правят се  ad hoc корекции, ако сцените не отговарят на културата на глухите. Субтитрите се използват, когато членовете на семейството общуват помежду си, но само преводите на Руби се чуват, когато говорят със чуващи хора. Може да се каже, че „CODA“ постига в пълен обем изобразяването на различни аспекти от живота на глухите на екрана.

Във филма има един уникален епизод.

Родителите на Руби отиват на концерт. Училищният хор изпълнява песен, която публиката преживява. Млади и възрастни тактуват с ръце, полюляват се в ритъма на музиката. Някои дори се просълзяват. Бащата и майката на Руби скучаят, разбират колкото са положителни емоциите на другите родители, но защо – не им е ясно. Поглеждат се, докосват ръцете си, после се усмихват окуражително към сцената където пее дъщеря им. Техният глух за звуците свят изглежда паралелен на чуващия и в това има особен драматизъм. Никога естетическите преживявания на глухите хора няма да съвпаднат с другите. Дали е така?

След хоровото изпълнение следва дуетът на Руби и Майкъл. Руби пее прекрасно, публиката е очарована. Майката и бащата внимателно гледат към сцената, опитват се да разберат какво пее тя, защо така омагьосва хората! Епизодът е без звук. Зрителят става част от глухонемите за три-четири минути. На екрана се виждат само развълнуваните им лица. Този епизодът е максимално реалистичен за ситуацията на нечуващите от една страна. От друга обаче и това е по-съществено, той предразполага към емпатия, разбирането за другостта на онези, които нямат говор и слух като нас. Едновременно епизодът е затрогващ, но и по своему нравствен.

Следващият епизод показва като глухите хора имат други начини да изживяват музикална наслада.

След края на концерта, семейството се прибира вкъщи. Руби помолва да остане насаме със себе си. Присяда край някаква кола, около нея са инструментите, чували, целият боклукчав материален свят на пристанищната къща. Идва баща й. Помолва я да му „изпее“ песента. Руби се обърква, но започва да пее. Трой Коцур слага ръката си на гърлото й. Той така „чува“ музиката. Не само я чува, но и усеща красотата й, преживява я… Филмът показва без филтър хората с увреждания, като същевременно разсейва митовете за тях.

Малко статистика за глухите хора

Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията, 1 от 4 възрастни в САЩ – приблизително 61 милиона души – имат увреждане, което засяга основните дейности в живота. Проучване от 2017 г. от Училището за комуникация и журналистика Annenberg на Университета на Южна Калифорния установява, че 2,7% от героите в 100-те филма с най-високи доходи през 2016 г. са били инвалидизирани, разкривайки огромната пропаст между населението и това, което е на екраните.

Добрата новина е, че интересът на филмовата индустрия към темата нараства. След CODA глухият актьор Лорън Ридлоф ще изиграе първия глух супергерой на Marvel във филма на Клои Джао „Вечните“. Миналата седмица NBCUniversal обяви, че ще се ангажира с прослушване на актьори с увреждания за всяка нова студийна продукция с надеждата да увеличи представянето на хората с увреждания на екрана. „CODA“ вече се предава на Apple TV+! Това са първите сериозни доказателства, че развлекателната индустрия ще разшири мисленето си за нечуващите!

Българската реакция на наградения с Оскар филм CODA

Първите отзвуци на наградите бяха доминирани от свиване на рамене. Толкова скучна церемония, написаха водещи имена в мейнстрийм изданията. По-консервативните отбелязаха как нарастващата политкоректност убивала истинското, голямото кино. Темите за малцинствата им звучали дидактично, пропагандно, карали зрителите да се чувстват неудобно защото видите ли, ако някои е негър, ром, хомосексуалист или глух, да не сме ние виновни за това!

Една реакция обаче е особено типична. Тя гласи „какво ме интересува някакъв филм за глухите“! Да, дълъг ще е пътят на CODA към зрителите. Който обаче го гледа, неизбежно ще разбере защо престижната филмова Академия му даде статуетката Оскар!

*CODA представлява акроним на английското Child of deaf adult (дете на глухи родители)

**Радмила Младенова „Инсценираната чуждост“

*** How the History of Blackface Is Rooted in Racism

****Barbara Walker „Where are the black people in Old Master paintings“