Хайде стига с тези букви!
Много дразнещо е да призная, но празника на равноапостолите Кирил и Методий го изядоха колегите филолози! Само чуйте тържественото слово на просветния министър Галин Цоков с акцент „нашите букви са нашата идентичност“! Сещам се за поне трима велики люде, които се въртят в гроба си от чутото. До Солунските братя със сигурност страда и Петко Рачов Славейков.
„
Да кажа по-учтиво на писачите на тържествената реч за 24 май: буквите са просто букви! Графичен знак на фонемите, както се преподава в университетската специалност българска филология. Можем спокойно да признаем, че Windows-а на майкрософт, ни убеди отдавна как с фонетичната азбука успешно пишем български думи без „свещените“ ни букви.
Няма как буквите да са цел за християнските учители Кирил и Методий! Целта е върховна, вселенска, европейска, така да се каже. Те трябвало да преведат свещените книги на старобългарския език(перипетиите на глаголицата са друга тема). С преведените книги от Ветхия и Новия Завет, първоапостолите ни са извършили страхотна работа! Застанали са срещу ревнивия Рим и неговата „триезичната догма“ , с което дело, драги ми филолози, Христовата вяра можела вече да се проповядва освен на латински, гръцки и еврейски, но и на езика на „нашите деди“. Хайде стига с тия букви!
В Русе обаче днес правят публично четене на Библията. Местната протестантска общност вдъхновила кмета и общественици да се съберат на красиво място в култовия град на духовността край Дунав. Четат Свещеното писание, защото знаят как тази Книга е вътъкът на европейската ни идентичност. Както вече казах, в дигиталния свят можем без А, Б, В, но без християнство не става.
Между другото, да припомня нещо политическо. След 1969 г. комунистите извършиха варварско-модерната секуларизация, като отделиха църковния празник (11 май) от светския(24 май). Просторечието още казва, че празнуваме Кирил и Методий на 11 май „по стар стил“. Понеже сме посткомунисти принципно, честваме секуларната версия на 24 май. А Петко Р. Славейков, който преди два века направи първия превод на Свещеното писание (Цариградската Библия), съвсем го забравихме.
