„Не си добре дошла, Урсула!“ – когато национализмът говори по-разбираемо от паметта за Държавна сигурност
Ако си представим 10 ноември като човек, можем да кажем, че има чувство за хумор. Годишнината от падането на Тодор Живков – с любезната помощ на ЦК, ДС, УБО и каквито още комунистически структури се сетите – би трябвало да е повод за голяма радост. Но не е. Управляват ни посткомунистически хамелеони, избрани от повече от милион български граждани. Същинска гротеска. Ясно е, че не сме на дереджето на германците, които вчера се отчетоха пред съвестта си за това колко хубаво са направили, като са съборили Берлинската стена.
Защо 10 ноември не е повод за празнуване, е дълга тема. Най-горчивият елемент в нея обаче е протестът във Варна срещу председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Защо ли? Нали тя е символ на онзи хоризонт от свобода, демокрация и европейска принадлежност, който се откри пред очите ни с падането на режима на Живков? Част от Варна обаче се страхува от нея. Издигна лозунг с искане да си ходи вкъщи – срещу председателката на Европейската комисия, дошла на крака в морската столица. Събраха над 6000 подписа под петицията си. В цифрово измерение това са почти два пъти повече хора, отколкото са подписали нашата петиция срещу закриването на Комисията по досиетата.
„Не си добре дошла, Урсула!“ – крещят протестиращите, а искането им е просто, лично и сегашно. Има враг с име и лице. Има глагол в повелително наклонение. Има „ние“ срещу „тя“. На Димитрова, Николов и Петров от морската столица не им се налага да знаят нищо предварително. Не е нужно да са чели закони, да са проумели какво е Комисията по досиетата, какво е Държавна сигурност и какво е архив. Достатъчно е да са ядосани на Брюксел, на цените, на войната, на „тях“.
Посланието на последователите на проруската партия „Възраждане“ на Костадинов събира всички тези ядове в образа на една жена, която слиза от самолета. Това е послание за идентичност: „Ние сме българи, тя е чужда“. Характерно за националистите е, че са големи народопсихолози. Знаят си стоката, моля за извинение, знаят си електората. Когато той чуе сакралните думи „българска идентичност“, се мобилизира за секунди.
А ние, онези 3068 граждани, подписали петицията в защита на паметта за миналото, сме друго. Казваме: „Не закривайте институцията…“. За лелите и чичовците от черноморския град това звучи дълго, абстрактно и отминало. А миналото в България е уморено. Тридесет и седем години след 1989 г. хората са чували толкова много за комунизма, че за голяма част от тях той вече не е лична история, а училищен урок.
Но ето какво не казваме достатъчно ясно, което е нашата вина: досиетата не са за вчера. Те са за днес. Хората, чиито досиета пази Комисията, не са останали в архива. Някои от тях са в парламента, други в общините и бизнеса. Мрежите, изградени от бившата Държавна сигурност, не са изчезнали с края на режима. Те продължават да влияят върху живота ни и върху решенията, които определят кой има достъп до власт и ресурси. Когато днес се предлага закриването на Комисията, залогът не е просто съдбата на една институция. Залогът е дали ще запазим доказателствата за миналото, без които трудно можем да разберем настоящето.
Лозунгът „Урсула, не си добре дошла“ е за днес. За хляба, за тока, за страха, че някой друг решава вместо нас. Досиетата също са за това. Само че все още не сме се научили да го казваме така, че да ни разберат и във Варна.
А когато към всичко това прибавим трагичната катастрофа на магистрала „Тракия“ и загиналите хора, става още по-ясно колко неуместно е празнуването на 10 ноември. Съболезнования на близките. Бог да прости загиналите!
