И в Иран живеят хора
Когато в българските и румънските медии се пише за Иран, твърде често се сблъскваме с грозния образ на една страна, която смесва в едно ислямизъм, тероризъм, разузнаване и религиозна армия, която изглежда сякаш мрази неистово Запада и едва ли не почива на ярко изразена обществена и лична патология.
Според мене не е правилно Ислямска Република Иран да бъде редуцирана само до ислямизъм, тероризъм, до Революционна гвардия и т.н. Днешен Иран е светско общество с ниски нива на религиозност. Неговият народ има силни настроения против ислямистката тенденция в страната, което може да се види при мащабните протести на движението „Жена, живот, свобода“ от 2022 г. Както по времето на Иранската революция от 1979 г., така и днес в страната има либерали, марксисти и т.н. В Иран има работнически протести, феминистка литература, рок концерти, съвременно кино. Развиват се космически и биотехнологии. Много от иранските дипломати и разузнавачи са формирани и са били на позиции по времето на шаха, когато държавата е била светска. И т.н. И т.н.
Статичният образ на Иран като теокрация, религиозна диктатура и средновековен режим възпрепятства адекватното разбиране на съвременното иранско общество и благоприятства продължаващата му международна изолация. Тя на свой ред отслабва реформистките, прозападни сили в страната и засилва именно Революционната гвардия. Вместо Иран да бъде интегриран в международните отношения и световната икономика, той постоянно е бутан към Русия и Китай от хората, които твърдят, че се борят с тяхното влияние.
Иранската средна класа и елити обаче не чувстват сътрудничеството си с Русия или Китай като естествени и желани. Те търсят взаимодействие със Запада. Те самите са запад, периодично предаван и отчуждаван от Запада. Иранското общество до днес е силно повлияно от европейските интелектуални идеи, чието смесване с иранската традиция води до революцията от 1979 г.
Вместо да редуцира Иран само до ислямизъм, тероризъм и Революционна гвардия, Персийският мост на приятелството търси да разбере иранското общество с неговите собствени понятия и реалности. Ключов остава въпросът как може да се трансформира иранската травма. Интуицията на този блог е, че натискът върху нея я кара да се окопае и да възприема света като враждебно място.
Западът би трябвало да може да интегрира и да окаже позитивно влияние на своите отчуждени и изоставени части в Иран и другаде. Затова в нашите медии има нужда и от друга комуникация относно Иран – комуникация, която не гледа на него само през призмата на отбраната и сигурността. Иранците и хората от нашата част на света имаме нужда от нехегемонистично общуване като единствен възможен път към промяна и в двете пространства. В степента, в която между нас са възможни дружелюбност и приятелство, има шанс да надраснем дехуманизиращия език на тенденцията по сигурността и да утвърдим човешкото и в себе си, и в Другия.
