Израел – ден в селото на ужасите
Столовата на кибуц Квар (Г)Аза е превърната в морга. Черни чували с човешки трупове да наредени на земята. И три маски една върху друга, не могат да спрат миризмата на разлагаща се плът. Горещо е. ( не случайно по еврейската традиция умрелият трябва да бъда погребан не по-късно от 24 часа от смъртта му) Стоте трупа ( не сме ги броили) са събирани от къщи ,дворове, скривалища.
Често преди да се доберат до телата на убитите, войниците е трябвало да са проверят дали в дома не са се скрили терористи. Имало е сражения. Още по-опасно е събирането на убитите от улиците. Войниците може да станат жертва на снайперист от някой покрив или балкон, още повече ,че мъртвите тела са тежки. Носят ги 6 момчета. Селото, което е само на 5 км от границата се изпълнило с въоръжение мъже , пробили уж непробиваемите ограждение и озовали се на площада и по улиците на транспортни ведеходи, спуснали се с делтапланери ( намерени са останки от тях) и по-късно – по море( брегът е на 10-12 км.
Вероломното нападение е на 7 октомври, когато в Израел се е отбелязвал Шабат и последният ден от новогодишните- есенни празници. Терористите имат задача да не остават свидетели за „прочистване“ на жителите на кибуца. Стреляли са по всеки когото видят. Малко преди те да нахлуят е имало въздушна тревога. Във всеки дом има бронирано скривалище.
Повечето от жителите на селото са били в тези защитени стаи. По телефоните си чуват нареждане от щаба на гранични войски да не напускат убежището си и сериозно да залостят вратите. Доброволческата охрана на кибуца се е противопоставяла на терористите, но и оръжието не достига до желаещите да се присъединят, а и силите са неравни. Предполага се ,че са върлували поне 100 въоръжени до зъби мъже.
Отрядниците са първите жертви на хамасовците. За да изкарат кибуцниците от скривалищата, терористите палели къщите. Задушаващите се от дима хора са излизали от укритията си. На вратата на защитените стаи ги чакали неканените гости и ги убивали в упор. Изглеждали добре обучени. С един изстрел отваряли ключалките на скривалищата. По мобилната мрежа кибуцниците държали връзка помежду си. Станали „телефонни свидетели“ как решилите да са предадат са били застрелвани, изнасилвани, отвличани за заложници.
С групата чуждестранни журналисти, акредитирани в Израел, разглеждаме жилища с надупчени от куршуми стени и следи от кръв по пода. Специално искам да видя дома на Мира Медика ( една от спасилите се ,с която предния ден бях правила интервю). Жилището й е на втория етаж. Докато хамасовците са застрелвали съседите от първия етаж, а целият дом бил в пламъци, подпален от терориостите, тя успява да скочи от втория етаж заедно със съпруга и децата си. Едното си счупва крака, но успяват да го донесат и да се скрият в изоставен склад. Късмет е ,че домът й е в края на селото. Приятелката й , която живеела в центъра на кибуца, решила да повтори нейния метод за спасение. Но наоколо имало много терористи. Застреляли семейството й във въздуха, докато скачали.

Виждаме кръвта на тревата зад къщата. Третата й приятелка се спасила, въпреки раната в белия дроб. Семейството й не издържали на пушека и решили да се предадат. Хамасовец застрелял мъжа й. Тя държала ръце пеленачето си. Стрелял в упор в главичка му . Единият от куршумите се забил в белия й дроб. Паднала като мъртва от болката. Хамасовците отишли в друга стая да убиват, а тя се мобилизирала, въпреки шуртящата кръв. Взела другите си две деца- на 3 и на 6 години ( които останали в тъмното скривалище и хамасовците не ги забелязали) и кървяща успяла да се измъкне през вратата и да ги спаси.

В детската градина са труповете на деца и пеленачета. Не намерих смелост да отида да видя. Докато разглеждаме къщата на Мира, има въздушна тревога. Налага се да влезем в същите тези защитените стаи, където са се крили преследваните хора, и да залостим вратата. За 10 минути се почувствахме на тяхно място.
Феня Декало ph.d., кор. на БНР в Израел

