Как безличните прилагателни потапят човешкото
Разликата между репортер в БНР и репортер в Ройтерс може и да не бъде толкова драстично голяма, но е! Нашият кореспондент от САЩ казва „Местната управа на град Ню Йорк се е съгласила да плати парично обезщетение на няколкостотин протестиращи, които твърдят, че са били затворени от полицията при протестите от 2020-та година“. Колегата му от Ройтерс казва същото, но с чувствителна разлика: „Ню Йорк ще се съгласи да плати милиони долари на демонстранти, които съдиха полицейското управление, заявявайки, че са били малтретирани по време на протест за расова справедливост през юни 2020 г., последвал убийството на Джордж Флойд“.
Думичката „расова“ е ключова. Ако не я употреби журналистът, значи се опитва да укрие естеството на убийството на афроамериканеца, поради което е и тлъстата сума, която щата Ню Йорк ще заплати на убийците им полицаи.
Примерът за медийно неглижиране на расовия характер на афро-американските протести срещу доминиращия бял етнос в САЩ, може и да не вбеси никого у нас. Което е лоша новина. Точно колкото лошо е да се говори как са „заловени“ различните от българския етнос мигранти, например в Ямболско. „Заловили“ са ги, все едно става дума за животни! Тук там се казва „Задържани са хора от Афганистан, от Сирия“, но само тук там.
Езикът, с който се говори за мигрантите като за (не)човешки същества е типичен за докладите на хората на Иван Дермеджиев. Със същата бездушност към страданията на етнически различните мигранти, се пишеха докладите при Младен Маринов. Преди това и Румяна Бъчварова не вложи някаква хуманизираща стилистика на отчетността. За Бойко Рашков мълча. Той като цяло въведе такъв МВР-ейски модел на мислене и поведение, че хората от малцинствата се свиваха до стените щом се задаваха към тях подчинените му. Да не говорим за добре платените шефове на ДАБ, които подтикваха населението към ксенофобия и расизъм с фрази като тази на някогашния й служител Чирпанлиев:“ама те ходят по нужда на клекала, моля ви се“. Тогава от Хюман Райтс Уотч се потресоха.
Не че е нещо ново, но особено съсипващо онзи ден прозвучаха разказите на хората от Ямболските села за мигрантите.“Сами се предават, защото не могат да продължат. В окаяно състояние. Кални, гладни.“ Едно младо момче имало някакви схващания в краката, не можело да се движи и търси помощ. Състрадателните хора ги предавали на полицията. Да ги арестуват, щом са нелегални. Пък ако са клети и болни, да ги лекуват в болницата на МВР. Ама евросредствата за лечението им вече са свършили, свиват рамене медицинските лица. И?
Езиковият номер на полицаите и репортерите е да се потопи човешкото в безлични прилагателни. Ако се правят емпатични кореспонденции за расистки произвол над търсещите убежище бежанци, състрадателността и цивилизованото мислене може да се повиши. Което е крайно неподходящо от гледна точка на задължителния национализъм в програмите на всички партии за справяне с мигрантския поток. Там се обещават предимно изграждане на дебели стени по границата, за да се гарантира сигурността. Затова трябва да са много дебели, защото това ще успокои населението

