Да рисуваш Радичковите врабчета
Руска, Соня, Петя, Ники, Краси и Лили са между 11 и 16 години. Общото между тях е рисуването. По няколко часа всеки петък специален бус ги довежда на улица „Анжело Ронкали“, в католическата църква. Там временно е настанено Ателие „Прегърни ме“. Придружава ги и социален работник. Госпожа Велкова проучва внимателно мотивите ни, преди да даде писмено разрешение. Уточнихме неколкократно детайлите за нашия репортаж. След случая с „Шоуто на Слави“ всички са много предпазливи и не вярват в добрите намерения на журналистите.
Сред рисувачите се промъква и малкият Филип (Фипо). Ателието е отворено и за други желаещи, например от съседски къщи. Или деца на приятели.
Първо правят „малко загрявка“. Учител им е Любо, млад художник, студент по сценография в Художествената академия. Задачата изглежда увлекателна за Руска и нейните приятели. Възползвам се в миговете, когато виждам, че някой от тях е привършил със задачата и ги „открадвам“ да поприказваме. Преди това съм разглеждала старите им картини. Някои са толкова добри, чак не е за вярване. Очевидно и учителите и рисувачите са взаимно доволни от работата си.
В малката трапезария където разговаряме има олтар с Богородица и Младенеца. Записвам разговорите си набързо, като внимателно следя да не им се натрапвам с прекалени въпроси. Да не ровя в душите им, но все пак да разбера какво мислят за разни неща. Не стигаме до врабчетата на Радичков. Сложна е връзката между изкуството му и тях. Нахлупената шапка на Руска крие лицето й. Очилата на Ники придават важен вид на финото му лице. Казвам на Лили колко е хубава, тя отговаря „знам“. Момичетата са с дънки, якета. Някои дъвчат дъвки хлапашки предизвикателно. Чашите с чай и натрупани в чиниите лакомства правят атмосферата домашна. Шевната машина на Калина (Качи), таблета, на който качват снимки, смехът на художниците и простата деловитост на Милена ни карат да се чувстваме окей.
Аменун Филип Женева e млада и е много ярък художник. Поклонник на чувствеността и ахроматичната линия. Между атрактивните си изложби в София и чужбина, тя намира от години време да учи на рисуване децата. Тя казва за тях: Уча ги с огромно удоволствие. Впечатляват се от цветове, оттам започвам винаги. Освен рисуването се опитваме да изграждаме и ценности у тях. Да извличаме потенциала им. Обществото трябва да им дава шанс. Ние сме обществото – съзнавам, че ако не им се посветя, всичко читаво у тях ще се загуби. Ще започнат да проституират, да правят аборти… Видели са много зло, тук им даваме рамо – щастлива съм като виждам резултатите!
Ники: Идвам от Дом „Асен Златаров“. Рисувам от 10-годишен. Видях, че ставам. Правих комикси. После почнах да идвам тук, в Ателието. Започна толкова да ми харесва, сега не мога да си представя без рисуване. Искам да вляза в Академията. Не ми се разделя обаче с приятелите. От четири години сме заедно. Всеки знае всичко за другия. Дори когато се скараме, пак се търсим после.
Руска: Аз съм от „Св. св. Кирил и Методий“ в Доганово. Всички от Доганово сме заедно още от „бебешкия“ дом „Вяра, надежда, любов“. Е, не само за рисуване мисля. Обичам и да танцувам. Да ритам футбол. Успокояващо е като идваме тук. Вечер гледам телевизия, чета фантастика, вампирски бестселъри. Директорката на Дома Оля е супер човек, защо питате? Дали съм чела Библията? Ами да. Идваха при нас хора от църквата, християни бяха. Но спряха да идват. Кой сюжет най-много обичам да рисувам? Дева Мария и Исус, много съм гледала тази картина. Най-важният сюжет е Майка и дете. Поне за мен, де.
Соня: От Дома в Доганово съм. Не съм много доволна от себе си. Най-много обичам да рисувам с боички, с цвят. Като започвам да размивам боята с вода, после налагам върху един цвят другия, става… става интересно. Не зная дали ще продължа да рисувам. По-скоро искам да се занимава с кулинария. Тука хората ми харесват, но по-нататък не зная. Вечер редя пъзел, успокоява ме. Гледам или турски сериали, или „Замръзналото царство“… Любимата ми песен е Frozen. Участвах наскоро и в състезание по бадмингтон в „Арена Армеец“. Харесвам и Силвия. Тя е доброволец, идва в Дома. Приятелка ми е, искам да бъда като нея! Даде ми да чета „Как да управляваме емоциите си“. Все я чета… За „Шоуто на Слави“ ли да говоря? Не искам. Беше ужасно. Не искаха нашето мнение. Разказваха за нас, сякаш ние нямаме чувства. Не е вярно, че ни бият, че има сексуален тормоз. И да сме приказвали нещо пред тях, правили сме го, защото сме имали някаква цел!
Краси: От „Св.Св.Кирил и Методий“ съм. Е, карам и ски, не само рисувам. Уча и английски, посещавам компютърната зала. Но от малка ме влече актьорското майсторство. Наскоро ни водиха да гледаме представление в Малък градски театър „Зад канала“. Харесват ми български актьори, но най-много ми харесва Леонардо ди Каприо! Като порасна, искам да се занимавам с педагогика. Важно е за децата. Особено за децата от интернатите. Защо ли?… Ами много е важно някой да бъде с детето от малко. Когато ме водиха в Боровец през ваканцията, бях объркана, страхувах се от всичко. Представям си как ми преподават възпитание на малките. Смея се много, вярно. Смешни са ми разни неща.
Лили: От „Св. св. Кирил и Методий“ съм. В Елин Пелин има читалище, където играем шопски танци. Ходим на събори. Или диско танци. Записала съм много музика на флашка, в Дома си я пускам. Правим си концерти, аз съм диджей. Не искам да си отивам от Доганово. Не, не ме е страх, аз съм още 8 клас. Но искат да ни водят в ЦНСТ (Център за настаняване от семейн тип), а в Дома ми е всичко. И имам добър успех – 5.00! Приятелите ми са тук. В събота или в неделя се разхождаме в града. Това ми е животът.
Бележка на редакцията: Какво мисли директорката на Дома за деца в Доганово Оля Ленкова за доклада на организацията, извършила мониторинг за спазване правата на децата, деинституционализацията и телевизионното предаване посветено на проблемите на дома, може да научите от интервюто на „Маргиналия“ с нея, което ще публикуваме на 5 май.
Текст: Юлиана Методиева
Снимки: Светла Енчева
