Какво постигнахме с парите на Сорос?
В авторската си рубрика „Гласът на правозащитника“ Красимир Кънев реагира на искането от лидера на ДПС-Ново начало за създаване на парламентарна комисия за разследване влиянията на Сорос. „Стъписа ме безсилието на нейните опоненти и опортюнизма на останалите“, казва той по повод вчерашния дебат в Народното събрание. Като председател на Български хелзинкски комитет(1994 – 2024), Красимир Кънев посочва ярки примери за дейността на правозащитната организация, които не биха били възможни без подкрепата на фондация „Отворено общество“.
Тази година се навършват 40 години откакто се занимавам с правата на човека. Започнах тази дейност през 1985 г. по време на кампанията за насилствено преименуване на турците. През всичките години от тогава насам съм видял и преживял какво ли не както в България, така и в поне две дузини други страни, в които съм работил. Малко неща могат да ме учудят и още по-малко – да ме стъписат. Но вчера, докато слушах дебата за създаване на комисия „Анти-Сорос“ в българския парламент по предложение на парламентарната група на един друг голям български дарител, Делян Пеевски, останах стъписан. Стъписа ме не толкова нахъсеното невежество, с което пропонентите за създаване на такава комисия обосноваваха нейната необходимост – в последните месеци невежественият дебат е нещо доста обичайно в нашия парламент, а и извън него. Ние току що изслушахме един такъв по повод регистрацията на Старостилната църква. Стъписа ме безсилието на нейните опоненти и опортюнизма на останалите.
Да, комисията се провали. Но тя се провали поради това, че от „Възраждане“ напуснаха парламентарната зала. Така и не успях да разбера защо – май се разсърдиха, че не им мина законопроекта за „чуждестранните агенти“. Но ако не се бяха разсърдили, кой знае какво можеше да се получи като резултат. Единствените, които повдигнаха глас срещу комисията „Анти-Сорос“, бяха от ППДБ – мършав и зле акордиран глас, но глас. От ГЕРБ, които били за „европейско развитие“, си траеха през цялото време, а накрая, при гласуването, се разцепиха на „против“ и „въздържали се“. Сигурно не защото ги е грижа, че в българския парламент, като в никой друг по света, се предлагаше да има комисия за разследване на дарителската дейност на Джордж Сорос, а защото „нашите европейски партньори“ ще погледнат с лошо око на това.
Организацията, която ръководих в продължение на 30 години, Българският хелзинкски комитет, бе сред дългогодишните бенефициенти на дарителската дейност на фондации „Отворено общество“. Това, разбира се, никога не е бил единствения ни дарител. Даренията от този източник никога не са съставлявали повече от една трета от нашия бюджет. Но те бяха особено ценни, защото ни даваха възможност да се ангажираме с едни от най-тежките проблеми с правата на човека в България. С финансовата подкрепа на „Отворено общество“ успяхме да осъществим системни наблюдения и застъпничество в такива сфери като ситуацията в затворените институции (затвори, полицейски участъци, психиатрични клиники, социални домове за лица с психични разстройства, училища за деца в конфликт със закона); домовете за деца, лишени от родителски грижи; етническата и религиозна дискриминация; правата на хората в системата на наказателното правосъдие; правата на хората с различна сексуална ориентация; наказателното преследване на журналисти; положението на уязвимите групи в системата на българското образование; правото на жилище за уязвимите групи. В повечето от тези сфери БХК бе първата организация в България, която повдигна проблемите от гледна точка на правата на човека, а в някои от тях, като например местата за лишаване от свобода, и до днес сме единственото НПО, което осъществява наблюдение и застъпничество.
Създаването на парламентарна комисия „Анти-Сорос“, разбира се, би имало стигматизиращ ефект върху нашата правозащитна дейност, както и върху дейността на всички други неправителствени организации, които са финансирани от мрежата на фондациите „Отворено общество“. Но то би стигматизирало и уязвимите групи, към които тя е насочена. И е добре, че комисията се провали. Единственото, за което може да се съжалява е, че ако се беше създала, нейните членове може би щяха да се запознаят с нашите доклади за детските институции, включително с тези, в които се разказва за стотиците смъртни случаи на деца с ментални увреждания, починали от недохранване и липса на грижи; с нашите доклади за институциите за хора с психични разстройства; с нашите доклади и публикации, свързани с антисемитизма в българското общество; с нашите доклади за дискриминацията и сегрегацията в системата на българското образование; с нашите доклади за безконтролната власт и насилието над задържаните и настанените в различните видове български институции. Тези доклади и дебатите, които те породиха, ние осъществихме с подкрепата на Сорос. И се гордеем с това. Дали г-н Пеевски и неговата група, както и депутатите от „Има такъв народ“ и „Меч“ виждат в това повод за гордост?
Подкрепата на „Отворено общество“ бе особено ценна за дейността на нашата правна програма. Вероятно г-н Пеевски и тези около него не си дават сметка в каква степен тя е допринесла за защитата на правата на много от техните избиратели. С изключителната подкрепа на „Отворено общество“ ние заведохме в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и спечелихме делото „Хасан и Чауш срещу България“, засягащо недопустимата намеса на държавата във вътрешноорганизационния живот на българските мюсюлмани; делото „Национално турско обединение и Кунгюн срещу България“, засягащо правото на българските турци да се сдружават; делото „Караахмед срещу България“, засягащо атаката срещу богомолци в Софийската джамия от активисти на партия „Атака“; делото „Будинова и Чапразов срещу България“, засягащо защитата срещу антиромска реч на омраза; делото „Местан срещу България“, засягащо правото на малцинствата да използват своя майчин език за предизборна агитация. Какво ли биха си помислили избирателите на г-н Пеевски като разберат срещу какъв дарител той и неговите депутати насочиха своите филипики в българския парламент?
Подкрепата на „Отворено общество“ на Джордж Сорос бе ключова и за нашите комуникации, чрез които се включихме активно в обществения дебат за правата на човека в България. Още от самото начало на дейността на БХК ние издавахме нашето списание „Обектив“ изключително с помощта на този дарител. С негова помощ създадохме и нашия пръв Интернет сайт, на който и днес могат да се намерят всички наши доклади, прессъобщения, международни стандарти и други публикации. Това е най-богатият ресурс за правата на човека в България.
В годините на демократичния преход подкрепата на фондациите на Джордж Сорос за правата на човека в България бе ключова. От нея се възползваха, наред с БХК, и немалко други правозащитни организации. Бенефициенти на тази подкрепа, пряко или косвено, станаха най-уязвимите групи в българското общество, а в края на краищата – и всички ние, които живеем заедно с тях и ценим тяхното и нашето достойнство и права.
