Какво се случва в Косово?
Първо трябва да е ясно, че напрежения в Косово, както между Косово и Сърбия ще има винаги още много години наред. Подобно на периодичните кризи в Босна, както и буксуващото управление на страната много години след края на войната.
Трябва да си представим какво се случва с хората, които живеят в Косово като сръбско малцинство. Те живеят в анклави, изолирано, в крайно неблагоприятна икономическа, социална и политическа среда. Голяма част от тях периодически се изселват от анклавите, които населяват. Разбира се, ако имат такава възможност.
Демография. В Косово, според преброяването от 2020 г. живеят около милион и осемстотин хиляди души. Албанците са 93%, сърбите са 1,5 %, бошняци, горани и турци са 1, 6 %. Обръщам внимание, че през 2008 г., когато Косово обяви независимост сърбите са били все още близо 5,5%.
Част от над 100 000 -120 000 сърби, които са останали да живеят в Косово са вътрешно разселени лица, които са напуснали домовете си и са се преселили в анклавите, където преобладават сърбите и общинските управи са съставени от сърби. Почти всичките сърби, останали в Косово са част от разделени семейства.
Олицетворение на непоносимостта и непримиримостта, които изпитват едни към други албанците и сърбите е град Косовска Митровица. Разделен на две части по естествен начин от река Ибър, градът е разделен и етнически. На север от реката живеят и се самоуправляват сърбите, бедно и в непрекъснато напрежение, че ще се случи нещо и ще ги прогонят. На юг от реката живеят богато и спокойно албанците, защото са си в своята държава. Международната общност построи в Митровица прекрасен нов мост, който символично да приканя двете части от разделения град да общуват, да търгуват… И това е най-пустият мост, който може да си представи човек. Все едно, че го няма.
Икономика и образование. Нека да не си правим илюзии, че имаме нормално функционираща държава. Хипотетично и меко бих твърдила, че между 50-60% от икономиката на Косово е сива и черна. Продължават да се изсипват в албанските кланове пари от голямата имигрантска диаспора по света. Те се инвестират в неясни бизнеси. Във всички случаи най-разнообразни трафици като дрога, стоки, оръжие, жени и т.н., а също производства и търговии процъфтяват.
Сърбите обаче, живеят изолирани в анклавите, разчитат на вътрешното затворено стопанство, на смешни помощи от сръбската държава, на дребни далавери, които осъществяват, когато пътуват до родината-майка и роднините. Те са слабо мобилни, защото се страхуват. За да тръгнат от Щръбце, съвсем от юга до македонската граница, и за да стигнат до Белград, трябва да пътуват на север през негостоприемни чисто албански пътища и селища. По-вероятно е, да не им се случи нещо неприятно, но се страхуват.
Данъците в цяло Косово се плащат инцидентно и с огромно усилие, с натиск отвън.
Младите хора, след като завършат местните училища, нямат възможност да продължат специализирано, а още по-малко висше образование. Трябва да си невероятно смел и луд млад сърбин, за да учиш в Прищина. Родителите се разделят с тях, за да ги изпратят да продължат обучението си в Сърбия или някъде в Европа. Това на практика е раздяла за винаги, защото идеята да се завърнеш в анклава след като завършиш е само теоретично възможна.
Този начин на функциониране на разделеното общество невероятно увеличава социалните дистанции между албанците и сръбското малцинство от анклавите. Едните са бедни, другите са богати. Косоварите строят, търгуват и се развиват, дори това да са сиви или черни пари, а другите свързват, както могат, двата края. Остава им само да пият в кръчмите в анклава и да псуват.
Политика. Вижте политическия живот в България със стари традиции, от години култивиран в европейските структури, колко перверзно се изроди, за да не се чудите много защо не върви нормално политическия живот в Косово, което от скоро се опитва да гради държава, институции, партии.
Преди всичко всяка от партиите, след като се структурира и обяви официално, първо създава партийна милиция. Съставят се от между 300-500-900 човека. Пазят партийното влияние в собствените кланови общини и разбира се, опитват се да разширяват това влияние и в много други селища и градове. Партийните милиции сплашват по всякакъв разнообразен начин избирателите, когато наближават местни и парламентарни избори. Действат почти като Бойко Рашков в българския вариант. Той с жандарми с пушки помпи и маски пред избирателните бюра в кварталите с роми, или с арести на избиратели и симпатизанти в турските села. В Косово е по-лесно – бият по тъмното, отвличат за кратко членове на фамилията, смачкват бизнеса на опонентите, или просто леко прошепват в ухото – „ще има беса и вражда с поколения, ако не гласувате за……“
Представителството на сърбите и останалите малцинства е решено още по времето на протектората. От 120 души парламент има квота от 10 места за сърбите и още 10 за всички останали малцинства, гораните например, са представени с един човек… Това означава, че от тях не зависят никакви решения или законодателни инициативи. Подложени са на огромен корупционен натиск, за да подкрепят една или друга от албанските партии. Имат единствено възможност да говорят пред медиите и от парламентарната трибуна, ако им стиска.
Напрежението в момента. Ето именно за това сърбите са така чувствителни по темата за местните избори. В ранните години след прехода по глупави насърчения от Сърбия, те бойкотираха изборите. Беше в тяхна вреда, защото в компактно населеното със сърби Щръбце, например, спечели албанец и вече като кмет той доведе в общината още двадесет души албанци като администрация и те управляваха. Рада Трайкович, депутат от Косовския парламент, от години призовава да не бойкотират изборите, да се участва активно и сърбите да се борят за добро представителство в цялата йерархия на властта. Впрочем тя приканва и да не се емигрира от Косово, за да запазят сърбите своето присъствие.
Сръбският бунт започна от на пръв поглед дребна административна санкция, да се сменят регистрационните номера на колите. Но сърбите в Косово държат да не скъсват пъпната си връв с родината-майка. За хората от сръбските анклави в Косово сръбската регистрация има силно символично значение за тяхната идентичност и сигурност. Има също и практически аспект. Много по-лесно е да влезеш в Сърбия, а и в други държави, с белградската регистрация, отколкото, ако си с косовска регистрация. Така или иначе това се превърна в политически и социален проблем, което накара 600 сръбски полицаи да напуснат службата си в знак на протест, а същото сториха районни съдии и кметове.
От своя страна косовските централни власти, президентът решиха да отложат местните избори, насрочени за 18 декември, чак за пролетта – края на април 2023 г.
Това вече е крайно притеснително за сръбското малцинство, което в анклавите изцяло зависи от своите кметове и общински съветници, избира прецизно кандидатите, това е въпрос на оцеляване.
Налегна ги опасението, че отлагането на изборите е стъпка към това да им бъдат поставени служебни временни управи от албанци, да ги подложат на репресия или глад, за да ги принудят да напуснат домовете си и Косово.
Сърбия се възползва от резолюцията на ООН и поиска да изпрати в защита на бунтуващите се сърби 1000 войници, за да пазят живота и имуществото на местните сърби. Това едва ли ще се случи, защото навлизането на сръбски военни или полицейски сили в Косово означава нова война. Международните институции няма да позволят, дори и де юре да нарушават резолюцията.
С това би трябвало да се справят останалите и силно редуцирани международни сили на КФОР и на ЕУЛЕКС. Те започнаха да намаляват контингентите си още в периода 2002-2005 г. След 2008 г. изтеглянето беше доста интензивно. По непотвърдени сведения, мисля, че е останало присъствие от не повече от 3000 военни.
Проблемът е, че тези международни контингенти никога не са работили комфортно в Косово. Правила съм безброй интервюта с тях – офицери и редови, и основното им оплакване е, че нямат сътрудничеството на албанците. Не могат да намерят и да използват информатори. Отсъства доверието. Чакат ги само да се махнат, за да оставят всичко в техни ръце. Работили са и в Босна, а и в много други страни – съвсем различно – там им се доверяват и им сътрудничат в името на мира и за да се избегнат кървави стълкновения. Е, и те понаучиха нещо за бесата и за албанската преданост към клановете и старейшините.
С известни отстъпки и от двете страни, напрежението ще стихне. Не е възможно да се допусне някакъв сериозен сблъсък в сегашния геополитически момент.. Цялостен изход от ситуацията обаче няма и няма да има.
Необходими са десетилетия, за да се оживи движението по моста над Ибър.
