Неопазените деца от пожари в дискотеки и клубове
Бутилките шампанско с набучени в тях искрящи свещи тип „фонтани“ подпалиха навръх Нова година един от елитните барове в Кранс Монтана. Над 40 души вече са мъртви, над сто са ранените. Вероятно повечето са тийнейджъри. Собственичката на заведението „Съзвездия“ не е държала много на възрастовите граници. „Либералка“. Дори 14 годишни могат да се веселят в него, кой ще ги пази не е най-важният въпрос срещу Нова година.
Президентът Ги Пармелен описва пожара като“едно от най-травматичните събития в историята на Швейцария“. За разпознаването на младите тела се използват дентални и ДНК проби. Ясно е, че идентифицирането ще отнеме дни. Майките не могат да повярват в какъв пламтящ ад са загубили децата си горе, в планината. Швейцария плаче.
Кранс Монтана е дестинация за ски, голф и луксозен туризъм. Не може да се мери с македонското градче Кочани. Нали помните! Там пак фойерверки подпалиха лесно запалими материали в тавана на дискотеката! Огънят и задушливият дим в претъпканото от танцуващи хлапетии помещение изпрати на небето повече от 50 от тях. Майките на загиналите дечурлига искаха възмездие и проклинаха каквото можаха. Трагедията в Кочани изглеждаше резултат от някаква унаследена дива, уродлива и убийствена ДНК, присъща на постсоциалистическите търговци на веселба и масови танци. Макeдония обявява траур.
В софийската дискотека „Индиго“ стана почти същата трагедия с деца. Бяха пропуснати огромни тълпи да потанцуват, въпреки ограничения капацитет на заведението. Когато чуват, че може да се влиза безплатно, тийнейджърите нахлуват, като дори надмогват контрола на яките бодигарди. Настъпи паника, блъсканица на стълбите, децата падат едно върху друго, образува се „тапа“, при която най-отдолу остават затиснати. 7 от тях загиват. Трагедия. София потъна в траур.
Дотук с приликите как местата за радост, танци и шампанско може да се превърнат в гробище на деца. Следват обаче разликите.
Какво правят швейцарците след новогодишния пожар в Кранс Монтана? Изразяват съпричастност към жертвите. Проявяват скръб, но без социална паника. Чува се рационална тревога за бъдещето и безопасността на увеселителната търговия. Явно се правят обективни разследвания, и е твърде вероятно, че ще има тежки санкции към нарушителите, промяна на регулации, превантивни мерки за сигурност. Важно е обаче нещо друго. Колко и каква е печалбата на собственичката на „Съзвездия“ не е от значение. С една дума, личното богатство не е фактор за общественото мнение, както личи от коментарите на близките на пострадалите и загиналите. Понеже швейцарците са изградили стабилни институции, както и исторически имат силното доверие в правилата, реакциите им са рационални, системни, от ужасния пожар. Да, страхотна е съпричастността им към жертвите, скръб, но… няма социална паника. Няма генерални обобщения, които както знаем, правят тъмното да изглежда още по-тъмно.
В Македония и в България правим друго.
Нали през социализма държавните институции бяха слаби и корумпирани, свикнали сме да не разчитаме на нищо. Нито на ефективна защита, нито на контрол. Царе сме на автоматичния скепсис и склонност към обвинение на системата. Мразим собствениците на заведенията, защото са алчни, спестяват от материала за оборудване на помещенията, където отиват да танцуват децата ни. Печалят гадовете, печелят от евтиното, прецакват ни с компрометирана стока и услуги, за да си пълнят джобовете. Затова и се нахвърляме върху „системата“ и обобщаваме как за всичко е виновна балканската немарливост.
И още нещо.
Медиите в такива случаи по правило призовават към протести, призиви за наказания. Прегледайте публикациите от времето когато двете дискотеки в македонското градче Кочани и в софийската „Индиго“ загинаха по една или друга причина момичета и момчета. Ще видите как новините натискат педала на драматизма. Умници морализаторстват, общата интерпретация на събитията е „ние сме бедни, губим младите“. И, разбира се, нагнетява се усещането след смъртта на деца в дискотеките, че „бедността убива“. А ние сме бедни, доскоро една от най-бедните страни в ЕС. Масовото усещане е, че не ни върви на нищо. На политици, на учители, на лекари, на медии. И на капитализъм не ни върви. 35 години минаха от долнопробните времена на социалистическата държава, а сега имаме само примитивен, олигархичен капитализъм на мутри, просто една същинска пазарната джунгла.
Да се случи в изрядна Швейцария ужасът с пожар в дискотека, пълна с тийнейджъри изглеждаше немислимо. Там, където хората карат ски, играят голф, туризмът е луксозен, инфраструктурата е перфектна, да не говорим за високия стандарт на обслужване. Случи се обаче и там, Бог да прости невините.

