Критичен момент за европейския закон срещу обезлесяването
В световен мащаб широкомащабното монокултурно земеделие е най-значимият фактор за обезлесяване. Булдозерите изравняват естествените ландшафти, унищожават дивата природа и горските ресурси, които осигуряват препитанието на милиони хора. Говедовъдни ферми, обширни плантации от маслена палма и соеви стопанства заемат местата, където преди са властвали тропическите гори.
Усилията за забавяне на изсичането на горите за целите на търговското земеделие обикновено са доброволни и в повечето случаи се провалят. Ето защо Регламентът на Европейския съюз за продукти, свободни от обезлесяване (EUDR), е необходимо отклонение от остарелия доброволен модел. EUDR предвижда, че от 2026 г. продуктите от едър рогат добитък, кафе, какао, палмово масло, каучук, соя и дървесина могат да бъдат пускани на общия европейски пазар само ако не са обект на обезлесяване.
Крайъгълен камък в прилагането на закона ще бъде сравнителният анализ на риска за отделните държави, който Европейската комисия трябва да завърши до юни 2025 г. Комисията е длъжна да определи нива на риск за страните въз основа на честотата на обезлесяване и деградация на горите, като може да вземе предвид и рисковете за човешките права, като например нарушения на трудовите права и принудителни изселвания.
Хюман Райтс Уоч беше една от 40-те организации, които призоваха Комисията да осигури система за определяне на степента на риска, която да отразява реалностите на място. В неотдавнашно съвместно писмо ние и нашите партньори изразихме загриженост относно неотдавнашния проект на методологията за сравнителен анализ, предложен от Комисията, в който изглежда не се вземат предвид ключови рискови фактори и който изглежда се отдалечава от мандата, даден от законодателите.
Бенчмаркингът ще определи критични аспекти на прилагането на EUDR. От митническите служители се изисква да утроят проверките на стоки с произход от високорискови зони, когато те пристигат или напускат бреговете на ЕС (държавите-членки на ЕС също ще бъдат подложени на сравнителен анализ). Освен това от дружествата от ЕС ще се изисква да извършват по-строга комплексна проверка, когато купуват от високорискови райони.
Ето защо е от изключително значение методологията, на която се основава сравнителният анализ, да се определя от обективни и прозрачни критерии, както е постановено в закона. Класификацията следва да отразява рисковете за околната среда и правата на човека в дадено място. Неправилното определяне на бенчмаркинга би създало дупка, през която замърсени продукти биха могли да продължат да се вливат на пазара на ЕС.
Това е решаващ момент за закона на ЕС за борба с обезлесяването. Сравнителният анализ ще определи доколко надеждно ще бъде прилагането му. А надеждното прилагане е в основата на един ефективен закон; в противен случай той е само лист хартия.

