Марио Драги: Европа в нова епоха на несигурност и избор

В Аахен на 14 май бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги произнесе реч по време на церемонията за Международната награда „Карл Велики“, в която очерта предизвикателствата пред Европа.

„Няма да се преструвам, че това, което очаква Европа, е лесно. Напрежението, под което се намира нашият континент, е дълбоко и с всеки изминал месец става все по-тежко. Но това не е само момент на опасност. Това е и момент на прозрение“, каза бившият премиер на Италия. Публикуваме резюме на речта му.

Европа е изправена пред свят, който става по-суров, по-фрагментиран и по-конфронтационен. Старите икономически и геополитически предпоставки се разпадат: зависимостта от външни пазари, стратегическата уязвимост, технологическото изоставане и отслабващите гаранции за сигурност вече не могат да бъдат прикривани зад процедурите на европейската бюрокрация.

Но когато гражданите искат „повече Европа“, те не искат просто повече от Европа, която вече имаме. И не настояват за абстрактен институционален проект. Те искат практически подобрения в начина, по който Европа ги защитава и им дава възможности — по начин, който могат да видят да работи и за който могат да търсят отговорност

Това е ядрото на предупреждението на Марио Драги в неговото обръщение — не просто описание на криза, а диагноза за изчерпване на модел.

В този нов контекст Европа вече не оперира в среда на стабилни правила и предвидими партньорства. Глобалната система се фрагментира, конкуренцията се изостря, а икономическите зависимости се превръщат в инструменти на геополитически натиск. Пазарите, които дълго време бяха възприемани като гаранция за сигурност и растеж, вече генерират и уязвимости.

Достигнахме момент, в който решенията, които Европа трябва да вземе, вече не могат да бъдат побрани в институционалната рамка, която сме наследили. Някои от тях изискват мащаб, който само Европа може да осигури. Други изискват степен на демократична легитимност, която трябва да бъде изградена отдолу нагоре.

Според Драги проблемът не е само външен. Той е и вътрешен: Европа е оставила своя единен пазар недовършен, капиталовите потоци — разпокъсани, енергийните системи — слабо свързани, а индустриалната база — недостатъчно координирана. В резултат на това Съюзът е едновременно отворен към света и структурно неподготвен да действа като единен икономически и политически субект.

Така се формира ключовият парадокс: Европа е глобален икономически гигант, но политически и стратегически остава фрагментирана.

Технологичната трансформация допълнително изостря този дисбаланс. Изкуственият интелект, индустриалната мобилизация и конкуренцията със САЩ и Китай изискват концентрация на ресурси, мащаб и бързина на решенията, които настоящата европейска архитектура трудно осигурява.

Проблемът не е в липсата на амбиция у лидерите. Проблемът е какво се случва, след като амбицията попадне в механизма.

В този смисъл, както подчертава Драги, европейските процедури вече не могат да компенсират липсата на стратегическа дълбочина.

Изводът е ясен: без по-дълбока интеграция Европа рискува да остане зависима — от външно търсене, от чужди технологии и от решения, вземани извън континента.

Европа трябва отново да се научи да упражнява сила — икономическа, технологична и отбранителна — ако иска да съхрани ценностите си.

„Задачата сега е да покажем, че Европа отново може да превръща кризата в единство.“

И именно тук се очертава политическият избор: дали Европа ще продължи да управлява сложността чрез забавяне и компромиси, или ще изгради нов капацитет за действие, който съответства на реалността на XXI век.

Цялата реч на Марио Драги, произнесена по време на церемонията по връчването на Международната награда „Карл Велики“ на град Аахен виж тук