Митко Новков събра в книга чудатите хора и паметта на родния Северозапад
До Бързия и после. Селски фрагменти“ е литературно завръщане към едно село, неговите обитатели и цял един свят, в който Лудата Йонка и Киркегор съжителстват съвсем естествено.
С литературни текстове, музика и актьорски изпълнения беше представена новата книга на Митко Новков „До Бързия и после. Селски фрагменти“, издадена от „Жанет 45“. Събитието се състоя в City Mark Art Center и събра Теодоси Спасов, Анна Лазарова, Георги Каприев, Руси Чанев, Валентин Ганев, Деян Енев и Михаил Груев.
На пръв поглед книгата е съставена от спомени за едно село – Бързия, за неговите хора, обичаи, празници, къщи, животни, детски игри и музика. Но зад житейската канава на детството и младостта на автора прозират много пластове – паметта, селото като малък модел на големия свят, социализмът, вярата и традициите, промяната на поколенията. И, разбира се, обяснението в любов към Северозапада.
В представянето на книгата Деян Енев отбеляза, че тя трудно може да бъде уловена в едно жанрово определение – текстовете постоянно се разбягват и не позволяват лесно жанрово категоризиране. Последваха изпълнения на Теодосий Спасов.
Езикът на Новков е богат, раздвижен и често разговорен. Диалектните думи и местните изрази не са декоративен елемент или литературен трик за събуждане на интереса. Те изграждат характера на света, за който разказва – език, който носи паметта и особения темперамент на северозападния човек. Книгата обаче не е непременно леко четиво във всеки свой фрагмент. Защото в този селски свят съвсем естествено съжителстват Лудата Йонка, суровата коприва и люлката, превърната в торба, с Киркегор и неговия „страх и трепет“, Стоян Венев с неговата „Почивка“, а навсякъде има препратки към гръцки философи, художници и писатели.
Това е и една от особеностите на разказвача Новков: неговият остър поглед към конкретния човешки свят е съчетан със страховита начетеност. Културните препратки не прекъсват разказа, а го разширяват, като свързват привидно дребните случки от едно северозападно село с големите въпроси на човешкото съществуване.
В откъса „Люде чудни, чудно луди“ например авторът тръгва от едно име, което за него е едновременно зов и код. Името отключва спомени, понякога скъпи, понякога свързани със страх и трепет. Така се появява Лудата Йонка – възрастна жена, която обикаляла улиците на Бързия с вързана на гърба люлка, използвана като торба, в която събирала каквото намери – хляб, сурова коприва и всевъзможни неща. В този наглед обикновен детски спомен се срещат наблюдателността на разказвача, живописният детайл, философската препратка към Киркегор и особената способност на Новков да открива необикновеното в най-обикновеното.
Според Деян Енев това е книга, за която тепърва ще се говори. Енев открои острия поглед и страховитата начетеност на Новков и го постави в литературната традиция на Северозапада, редом с имена като Славчо Красински, Яна Вазова, Йордан Радичков, Ани Илков, Миглена Николчина, Бойко Ламбовски и Иван Давидков. С появата на Новков, каза той, Северозападът се сдобива с още един свой писател.
Маргиналия пожелава на писателя Митко Новков, един от основателите на правозащитния сайт много читатели!
