Колонка на редактора

Може ли Църквата да мълчи за агресора

Споделете статията:

Свещениците от Софийска епархия, които подкрепят Н.Св. Даниил в спора му с архимандрит Никанор, трябва да се досещат за нещо принципно. Когато спорят с вътрешен опонент, добре е да го правят както подобава на свещеническия им сан. Не само сайтът на Софийска митрополия, но и мейнстрийм медии и агенции вече тиражираха нескрита агресия адресираща спорещия с Даниил духовник. Свещеникът от Църногорския манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“ бил известен със своите „фейсбук-подвизавания“, говорил като „хулиган“. Правно грамотни или не, но 75 свещенослужители подписали се под изявлението си за Никанор „разколника“използват фрази далеч от евангелска кротост и смирение.

 

Който не е разбрал за какво става дума, вече знае. Поповете отново се хванаха за брадите. Вместо да дават пример за ценностите на Църквата, като молитва, единство, съборност, клирът воглаве с Патриарха наложиха „аргос“ тоест наказание да не служи 15 дни на отец Никанор, известен и(!) с грижата си за украинските деца. И това е само началото на свещеническия им гняв! Заведоха му и дело, уличиха го във финансови далавери, та ако някой съжали архимандрита, призовал към всенародно неподчинение на патриарха Даниил, да слезе на земята тутакси. Видно от гореописаното становище на Софийска митрополия, клирът е страхотно мотивиран. Щял да раследва действията на Никанор според църковните правила и канони, записани в устава на БПЦ и във всички (не) божии документи, наредби и прочие. Така обяснява православният богослов д-р Десислава Панайотова, подписала се под изявлението. Панайотова е известна,че мисли и действа като афганистански талибан. Нищо случайно няма под слънцето.

 

И за какво е спорът?

Накратко, за това кой какъв църковен прочит демонстрира за войната и украинския църковен въпрос. Медиите често цитират Патриарх Даниил и неговите „правилни“ спрямо Кремъл възгледи. Отдавна никой не се съмнява, че в условията на руската агресия срещу Украйна Българската православна църква и нейният лидер мълчат за страданието на нападнатите украински жени и деца, подминават като в играта сляпа баба нападателя Владимир Владимирович Путин, отговорен за абсолютно неоправданата си агресия спрямо един независим народ.

Знае се и друго.

В канонично отношение патриарх Даниил може и да е безупречен, например в разбирането за ненамеса на Църквата в държавните дела, което архимандрит Никанор оспорва. Но писмото му до Киевския митрополит Онуфрий, публикувано в путински сайт (няма да му казвам името, срам ме е), показва откровено съвпадение с позициите на Руската православна църква. С една дума, българският патриарх заявява „безрезервна подкрепа“ за ръководената от митрополит Онуфрий Украинска православна църква (УПЦ), която исторически е свързана с Московската патриаршия…

 

Ясно е и друго. Публичните позиции на Даниил/Никанор издават, че не става дума за чист богословски спор. Няма как да е другояче. Всички сме въвлечени в реалност, в която поведението на религиозните институции има и политически последици. Въпросите, по които двамата драматично говорят, се свързват с руските дронове, бомби, крехкостта на човешкия живот в контекста на война, твърде близо до границите ни. Само си представете как се чувстват поляците след вчерашната експлозия от паднала ракета до западния град Лвов в Украйна, което принуди съседна Полша да се почувства мишена и никакви молитви не са в сила да им помогнат да не се страхуват за децата си пред озъбения милитаризъм на Москва.

Църквата е общност от вярващи хора, които живеят в конкретен исторически свят, нали така! Когато този свят е белязан от война, разрушени градове, убити цивилни и милиони разселени хора, вярващите неизбежно търсят отговор каква е християнската позиция в тази ситуация? И въобще, може ли една църква да се ограничи до общовати призиви за мир, каквито отправя Патриарх Даниил?

А иначе, архимандрит Никанор ще бъде разследван за различното от патриаха мнение по горните въпроси. Защото, Даниил и служителите му „смятат думите и делата му, уличния му и хулигански жаргон за неприемливи и недопустими за клирик на БПЦ-БП“

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).