Нападението на Керченския мост е съкрушително за Путин
Мостът е от жизненоважно значение за снабдяването на военните подразделения на Русия в Украйна. но е да се надценят последиците от бомбардировката на Керченския мост. Построен след анексирането през 2014 г., мостът с дължина 17 километра стана олицетворение на претенциите на Русия към завладените територии. Той символизираше способността на Путин да защитава и снабдява Крим и да обедини отново „руския свят“ (Руский мир).
Около 6 ч. сутринта местно време, по-малко от ден след като Путин отпразнува 70-ия си рожден ден, кадри от видеонаблюдението показват огромна експлозия, която разкъсва както железопътния, така и пътния мост – части от пътния мост са се срутили в морето. Руските държавни медии съобщават, че за взрива е отговорен камион с експлозиви, заснет на камерите за видеонаблюдение да се движи в посока на взрива – информационната агенция ТАСС съобщава, че собственикът на камиона е проследен до руския регион Кубан. Някои западни анализатори обаче изказват мнение, че силата на експлозията показва, че е използвано нещо по-мощно.
Това нападение повдига очевидния въпрос как ще реагира Путин и дали ще използва ядрения си арсенал.
Украйна все още не е излязла с конкретно заявление – тайните ѝ служби пуснаха подигравателен туит, но засега няма нищо от Зеленски. Това дава основание да се смята, че може би става дума за диверсия от страна на самата Русия, т.нар. „атака под фалшив флаг“, която да улесни ескалацията на конфликта. Поразително е, че Кремъл и руските държавни медии също се въздържат да обвинят Киев, като просто наричат случилото се „терористичен акт“. Това е в противоречие с почти всеки друг инцидент по време на войната досега, като Кремъл използва всяка възможност да отклони разказа от себе си като агресор.
Но от друга страна, Украйна обикновено закъснява с изявленията си – тя пое отговорността за големите експлозии в руските военни бази в Крим седмици след като те се случиха. Същото се отнасяше и за унищожаването на „Москва“ – руския военен кораб, бомбардиран по-рано тази година.
Фактът, че руските държавни медии изобщо са решили да съобщят за този инцидент, показва колко значим е той. През последните седмици медиите по-открито съобщават и коментират руските военни загуби, намеквайки за разочарованието, което се усеща в страната от катастрофалния ход на войната на Путин. Това подсказва, че пренебрегването на експлозията на Керченския мост би довело до допълнителни щети. Въпреки това независимият руски новинарски сайт „Медуза“ твърди, че Кремъл е дал указания на държавните медии да омаловажат инцидента: мостът е „повреден“, а не „разрушен“.
Загубата на Керченския мост ще окаже сериозно влияние върху руските военни усилия. Той е един от двата железопътни пътя, по които се транспортират доставки и войски към украинския фронт. След като е разрушен и на фона на нарастващия брой териториални загуби на Русия, армията на Путин е подложена на натиск да запази контрола над Мелитопол и железопътната линия, която минава през него, за да запази отворени пътищата за снабдяване на фронта. Разбира се, най-важното е, че самият Мелитопол вече е в обсега на украинските атаки.
През последните няколко месеца Украйна ясно изрази намерението си да удари моста, ако ѝ се отдаде възможност. Русия предполагаше, че Керченският мост е извън техния обсег, но заплашваше с репресии, ако го удари.
Тази атака повдига очевидния въпрос как ще реагира Путин и дали това е събитието, което ще предизвика разгръщането на ядрения му арсенал. Държавната дума току-що обяви нападението за „обявяване на война без правила“, а военни политици и коментатори вече настояват за твърд отговор от страна на Кремъл – ако не го направи, „ще докаже окончателно, че сме слаби“. Пропутинският политик от Думата Сергей Миронов призова за прекратяване на „специалната военна операция“: „Време е да се БОРИМ!“
В изявление говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че засега няма график кога мостът ще бъде възстановен и отворен отново. В момента всички влакове до Крим са спрени, а вместо това се създава фериботна връзка между Русия и Крим. Липсата на стахановска декларация за възстановяване на моста във възможно най-кратък срок не остана незабелязана. Кримските власти потвърдиха, че работят по откриването на сухопътен коридор към територията през „новата област“ Херсон, незаконно присъединена към Русия едва миналата седмица.
Съобщава се, че Путин е създал разследваща комисия, която да установи какво се е случило, и е започнало наказателно разследване. След като първоначално отричаше да има жертви при експлозията, сега разследващият комитет обяви, че са открити три тела, вероятно, според тях, на пътници, пътували по моста по време на експлозията.
Реакцията на Кремъл до момента е изненадващо приглушена: Самият Путин все още не е направил изявление, а официалните лица, които искат украинска кръв за отмъщение, не са издигнали почти никаква реторика. За разлика от това, в Крим настроението изглежда е паническо. Кримските власти се опитаха да успокоят жителите, че полуостровът разполага със запаси за 55 дни (по Керченския мост бяха карани и търговски хранителни продукти). Наложи се също така да потушат слуховете, че може да бъде въведена дажба в супермаркетите. На туристите, които искат да напуснат, беше обещано, че ще бъдат превозени обратно до Русия с кораби, а на бензиностанциите започнаха да се образуват опашки с дължина няколко километра.
Изкушаващо е да се види, че реакцията на Кремъл е мълчаливо признание от страна на Русия, че губи войната с Украйна, но при Путин човек не бива да бъде толкова сигурен. Призивите на провоенно настроените коментатори в Русия да се превърне „специалната военна операция“ в пълномащабна война показват, че Путин ще се окаже под натиск да реагира по начин, който да удовлетвори евентуалното несъгласие. Не е изключено този инцидент да не е или да не бъде използван от Русия за ескалиране на конфликта.
превод:Златко Енев
