Одисеята на една (нетипична) азиатка

Рубриката „Лицата на разнообразието“е осъществявана от български екип от изследователи под ръководството на проф. Анна Кръстева в рамките на европейския проект Матилде (Horizon 2020 No 870831) за миграция и местно развитие. Харманли и сакаро-родопските села са глокалните места на лицата на разнообразието. Медийни партньори са Маргиналия и Сакарнюз.

Казват, че когата една врата се затвори, се отваря нова врата. Или трябва сам да я потърсиш и отвориш.

Като  че ли това изречение описва най-добре ситуацията на Агато, чийто жизнен път преминава през непрекъснато търсене, промени и откриване на нови възможности. И това търсене има както измерения във физическото и социалното пространство и затова тя е сменила три коренно различни локации и култури, така и личностни измерения, свързани със себепознанието, духовното пътуване към себе си и научаването да живеем в мир със себе си. През кои спирки преминава това пътешествие?

Начална гара. Източна Азия

Родена и израснала в град северно от голяма метрополия, Агато казва за себе си, че не е типичната азиатка. Винаги е чувствала, че за нея не е достатъчно да се впише в традиционните очаквания за живота и да отговаря на мястото, което обществото й е отредило.

От източна Азия към Британия

Одисеята на Агато започнала преди 20 години, когато се преместила от родината си във Великобритания. Човек най-често се мести някъде, за да учи/работи или по любов, а в нейния случай мотивация дала именно любовта. Влюбила се в учителя си по английски и когато той трябвало да се върне на мъгливия остров, тя избрала да го последва. И на следващата година се оженили, а през 2007 г. се родила дъщеря им Сий.

През 2009 г. те напуснали Великобритания и положили ново начало на живота си в България. Купили си имот в едно красиво тракийско село, близо до Марица.

Селски живот

Двойката обновила селската си къща с голям двор и прелестна гледка. Създали своя земен рай, а след на едно голямо празно пространство в своя имот направили  къмпинг за каравани и това станал техният бизнес. Идеята за къмпинга дошла от европейци, които минавали с кемперите си край тяхното село. Някои от тях понякога спирали при тях в селото и питали дали има къде да се паркира, да се отседне, дали има wi-fi интернет наоколо. Агато и съпругът им канели пътешествениците да паркират в големия им двор. И така някой от тях им дал идеята да направят къмпинг – и без друго позволявали чужденците да паркират на техния имот и да си почиват в хубавата им градина, защо това да не се превърне в бизнес? Речено – сторено. Постепенно повече хора научили за тях през интернет. Днес къмпингът привлича пътешественици от цяла Европа, които със своите каравани обикалят Балканите и Близкия изток.

Сама и независима

Преди няколко години Агато се развела със съпруга си и така започнала нова страница в живота й – сама и независима в България. Защо се стигнало до там. В един момент той станал доста сприхав, започнал много често да й налага мнението си по всякакви въпроси, без да водят диалог и това я дразнело. „Той искаше”, „той реши” – доста често тези изрази се прокрадват в разказа й и това обяснява тя дисбаланса в отношенията на двойката. Трябвало да се раздели с него, за да бъде себе си, обяснява тя.

Преместила се в близкия областен център и открила малък ресторант за азиатска храна. Приготвя вкусни ястия по истински рецепти, не пореропейчени или побългарени. И се оказва, че ресторантът бързо заема своя пазарна ниша и привлича клиенти.

Малко щрихи от българската действителност

В България Агато отглеждала Сий, занимавала се с домакинска работа, помагала на бившия си партньор за ремонта. Освен това е участвала в инициативи за почистване в селото, обикновено в рамките на кампанията “Да почистим България за 1 ден”, но и в някои самодейни акции. Забелязала е странна особеност в манталитета на местните жители – кметът искал и приел да почистят селото, но много малко хора се включили, особено циганите се въздържали да участват и не искали да чистят без пари. Мислели, че иначе биха изглеждали глупави, че ще се „прекарат”.

Вместо финал   

Когато е сама, когато размишлява или мечтае, Агато мисли на родния си език. Не знае къде ще я отведе животът. Може би някой ден ще се върне в родината си? Може би някъде ще срещне нова любов? Не знае и не мисли за това. Оставила е вратата отворена за новото, каквото и да е то. В момента живее без мечти – нещо ново се случва и това е интересно за нея, тя е в момента. Както разговорът ни в момента.