Осъдени да изгорят в пламъци
През първите часове на тази нощ двама много възрастни хора крещели от терасата за помощ. Пламъците от огъня бил обхванал една от стаите и покрива на едноетажна къща, в която те са оставени до края на дните си. Вече се разнасяло миризмата на изгоряла покъщнина, може би дори и на човешка плът. Това допълнително ужасявало хората. Разправят, че пожарната дошла скоро. Колко скоро да е, след като двама от домуващите били открити с тежки изгаряния, почти непоправимо. Може и да са спели в онзи тежък старчески сън и да не са усетили пращенето на огъня, помитащ по пътя си столове, маси, всичко. Когато са пробудени от непоносимата болка от пламтящите им тела, вече е било твърдо късно.
Нощта за трудноподвижните мъже във Варненския дом е била същински Ад. Сами със старостта си. Нито със живите, нито с мъртвите. Обстоятелствата в личния им живот са се стекли така, че оттук и до края на живота им те ще обитават само леглата си в Дома за стари хора с увреждания. Стените в стаята приличат на слепци, гледат в болния без да го виждат. Лишени са от прозорци, казват, че е за тяхна безопасност. Водата в зацапаното шише до възглавницата е мътна, дори мирише. Подлогата често не я и сменят. Памперсите са скъпи, нерядко повиват слабините им с парцали. Няма звънец, на който да се присегнат при нужда от някое медицинско лице.
В интернет могат да се открият старчески домове във Варна с поносими цени и услуги, както и с особено ефектните имена Свети Викториан, Санус Лайф. Описанието на грижите за лежащите стари хора с увреждания звучи привлекателно. Освен рехабилитационните занимания, брошурката на единия от домовете обещава и мерки за спазване на личната хигиена на настанените мъже! Допускането, че личната хигиена е услуга с ексклузивен характер, е покъртително…За дома Свети Николай пише, че не приемат пари, а дарения под формата на храна, дрехи, одеяла, чаршафи, антидикубетални. Звучи леко неадекватно. Ами ако не постъпят дарения? Какво се прави с пациенти в тежко състояние и с онкологични заболявания!
Ценоразписите за държавните и частни домове си ги бива. След като са съблазнили близките примерно на дементно болния с „денонощно наблюдение, специализирана диета, програми за когнитивна стимулация, лекарска помощ и психотерапия“, собствениците казват колко ще струва на сина и дъщерята да бъде отглеждан в последните му години техния баща. Например Дом за стари хора с деменция, излиза 1500 – 3000 лв. н месец. Във Варна е по-скъпичко(както и в София) Причината е по-високата цена на живота и заплатите на персонала. Това пак е написано в обявата. Навсякъде в България, впрочем, цената е между 800 и 3000 лв. Калкулацията на собствениците е прецизна, издава отличен търговски нюх. Изчислени са всички разходи по „отглеждането“, дори най-дребната услуга има цена. Досега в левове, след Нова година в евро.
Когато откриха старите хора в къщата на ужасите във варненското село Ягода, те бяха трайно недохранени, мръсни, обезводнени. Даже на някои им ампутираха краката. Ако търсим изход от ужаса на тазинощната трагедия с пожара и полуизгорелите хора, можем да кажем, по-добре мръсни и недохранени, но пък живи!
Терасата на едноетажната варненска къща е била същински пристан за двамата старци. които изгоряха почти до смърт от пожара, лакомо унищожаващ всичко по мълниеносния си път. Понеже нощта е тиха и още е есенно топла, виковете им стигнали бързо до екипите за спешна помощ. Бързо, но късно за човеците, осъдени от собствениците на дома да се задушат в леглата си, а после със страшни болки да ги качат на линейките.
Двамата възрастни мъже от терасата, които са крещяли за помощ, обезумяли от ужас, вероятно ще бъдат подложени на временна психотерапия. После ще ги върнат в някой друг дом за такива като тях. На възрастните, непоправимо страдащи или от деменция, или от някоя терминална болест, грижата за тях(когато я има) e само като за изтощено от болести тяло. Понякога дори не се сещат да ги разпитат за душата.
