Папийонка за сватба и за несватба

–        Празнуващ или прислужващ сте? – попита ме таксиметровият шофьор вчера, малко след като се настаних на задната му седалка.

–        Моля? – отговорих инстинктивно аз, макар че отговаряйки вече знаех защо и какво точно ме пита.

Погледът на шофьора освен на пътя беше и в огледалото за задно виждане и съответно в мен, седящия отзад, с изпъкващи риза и папийонка – остатък от празнуването на Пурим през вчерашния ден.

–        Виждам ви как сте облечен. От моя опит да ви кажа – има два типа хора, които са облечени като вас – сватбари и такива, които сервират. Та – от коя страна на сватбата сте? От веселата или работната? А, има и трети с папийонка – оня умният, къдравият, дето излиза по телевизията – но вие очевидно не сте това.

–        Очевидно. Ами не. Празнуващ съм. Макар че не е сватба. Друг тип тържество.

–        Бебе?

–        Не – отвърнах аз, не вярващ как изведнъж пътуването ни се превърна във викторина с въпроси и отговори.

–        Не е погребение – измънка шофьора – там няма папийонки. Значи остава – да празнувате повишение?

–        Не точно – реших да спестя мъките на шофьора – просто имаме празник. Еврейски празник, в който празнуваме как сме победили злото и се забавляваме. Най-общо казано. Казва се Пурим.

–        Е, жалко – отвърна шофьора – значи по-скоро си като тези дето сервират.

–        Как така? – сега пък бях объркан аз – Аз съм от тия, които празнуват. Просто е нещо друго.

–        Ама това не ти е първият такъв еврейски празник нали? Той какво е – всяка година. Значи нищо специално. Може да е хубаво, може да не е – ама догодина пак ще има. И става нещо като работа – като на сервитьорите – за тях сватбата е ежедневие. Виж, ти да се жениш, да имаш дете – това е нещо специално. Веднъж ти се случва и го запомняш завинаги.

–        Е можеш да имаш две и повече деца, да не споменавам две сватби – реших да защитя честта на ежегодните празненства аз.

–        И ти си прав. Но те са различни. Различни деца, различни съпруги – ще има с какво да ги запомниш. А празниците всяка година – същата работа – ядене и пиене. За мен ти си прислугващ, а не празнуващ.

Стигнахме до адреса. Платих и колата потегли към следващия адрес. Чудя се дали помни всичките си клиенти? Дали ще запомни този си разговор с мен. Или и той като сервитьорите в неговата метафора пътуваше от събитие към събитие и няма нищо специално и запомнящо се. И при следващия човек с риза и папийонка щеше да последва същия разговор.

Посегнах инстинктивно да махна папийонката от врата си. Нещо ме пристягаше. Не знам дали просто дълго време я бях носел или разговорът с шофьора ме напрегна. Посегнах, но не я свалих. Оставих я. Пурим не беше свършил. Имаше още няколко часа.

Влязох у дома, сипах си вино и си казах сам на себе си „наздраве“. И си обещах винаги, когато мога да съм празнуващ. Дори да е нещо дребно, да се опитам да го направя приятно и запомнящо се. Дори и да се повтаря всяка година. А ако не успея – винаги мога да се превърна в онзи умния и къдравия от телевизията. Но това е резервният план. Засега планирам да съм просто празнуващ.

Което пожелавам и на всички нас. А следващия празник и повод да направим всичко около нас специално е след няколко часа.

Пожелавам ни много специален Шабат.

Шабат шалом.