АнализКолонка на редактора

PNR не е реквизит за политическо шоу

Споделете статията:

Велико е изкушението за шоу на вътрешните министри от последните демократични и прогресивни времена! Бойко Рашков се заканваше по три пъти на ден какви скелети от гардероба ще извади и опозиционните журналисти се скъсваха да го цитират и канят по студиата. Медийният любимец Емил Дечев също пускаше енигматични лафове, дано някой вдене какво иска да каже лирическият герой. Обаче… нямаше осъден по нито едно от обещаните престъпления, защото не бяха читави уликите, подадени от МВР-тата по време на техните мандати. Банална работа.

Иван Демерджиев е върхът. Нещо като Мая Плисецкая в руския балет. Който е учил, може и да изтанцува Черния лебед на Чайковски, но… само при Мая публиката затаява дъх!

Какво е системата PNR? Ами не са знае много, вярно. Господин министърът на това и разчита. Съобщава и в НС и по БНТ как чудовищният Делян Пеевски се е разкарвал нагоре надолу по света с любимите си приятели. Имал сигурни източници. За да бъде щастието на публиката пълно, вкара в кюпа и конституционния съдия Десислава Атанасова. Нея също никой от демократичната общност не може да диша(нищо, че гласува за избирането й в КС). С една дума, благодарение на вицепремиера Демерджиев стана ясно как двамата вършили пакости в Дубай, което е много лошо, осъдимо и т.н. Когато в „Интервюто“ по обществената телевизия Иво Никодимов попита вътрешния министър кой има право да използва PNR, отговорът се разнесе из въздуха като френския парфюм. Приятно за носа и неуловимо.

А сега сериозно.

Според европейските правила и националната практика, PNR данните представляват чувствителна информация, която се събира от авиокомпании и се обработва от специализирани(!) звена на държавата. Данните включват маршрут на пътуване, контактна информация, какъв билет си купил, специфичен багаж ли си използвал. В България достъпът е структуриран чрез споменатите нарочни звена в рамките на ДАНС и МВР. Заявките за ползване се правят само(!) при конкретно разследване или оперативна разработка, мотивирано искане от разследващ орган, или вътрешно разрешение в службите.

Какво е направил Иван Демерджиев, воден от справедливия народен гняв срещу олигарха Пеевски, притежател на неясни като произход милиарди?

Демерджиев е хвърлил процедурата за достъп до тези чувствителни данни на кучетата. Целта е оправдана, средствата са позволени, нали така! Гърбът на премиера Румен Радев е широк, зад него може да се скрият всякакви правонарушения. Министърът има ли право да вади данните и да ги ползва като оръжие в политически спор? Да,защото трябва да се разгради модела Делян/Бойко. Е, че отвори кутията на Пандора, голяма работа. Тръпки от подозрение обаче полазват по гърба на народа. Днес е Пеевски, утре може да е журналист, активист, опонент, всеки! После ахкай и охкай защото този народ не вярва, че държавата ще му охранява личния живот, че няма да злоупотребява с данните какво ядеш, с кого летиш, какво пиеш в самолета.

В скоба, известно е, че има черен пазар за данните на PRN, ползват се Telegram ботове и всякакви дигитални чудеса. Дали пък министър Дермеджиев и вицепремиер от прогресивното правителство на Радев е бръкнал там?Нали е отстреляно чудовището, нали стана шоуто!

И още едно скоба. Единственият бивш вътрешен министър, който каза по национална медия как трябва да се спазват правилата за PNR данните, е проф. Веселин Вучков. Пред БНР заяви „Министърът не е директен оператор на данните(…) те се искат в рамките на конкретно наказателно или оперативно дело“.

Тази държавническа етика бившият министър на вътрешната работа Цветан Цветанов и подобните му не са и помирисвали. Станаха истински класици на философията държавата оправдава нарушението в името на „висша цел“.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).