Къде изчезна Рашков, пробитите служби и тревогите на генерал Атанасов
От няколко седмици насам светът е във война и това подрежда шарената политическа сергия в страни като България. Наложи се някои момчета в изпълнителната власт да започнат да се държат като мъже, анти-българската риторика на министри, депутати и цели парламентарни групи, с която бяхме свикнали, най-после се открои като неприемлива на фона на зверствата на войната.
Политиката на НАТО за засилване на източния фланг предполага отстраняването на бюрократи, които работят за отслабването му – вероятната причина за поисканата оставка на бившия вече военен министър Стефан Янев. Българските политици вече нямат лукса да си говорят за платноходките в Черно море, а трябва ясно да заявят дали смятат, че Крим е руски и Путин влиза в Обетованата земя като освободител, или подкрепят борбата за независимост на украинския народ и осъждат инвазията. Някои, слава Богу, го направиха преди конфликта.
Друго хубаво нещо, което се случи през последните няколко седмици: най-после разбрахме, че България има Външно министерство, при това не само в контекста на шпионски скандали, а защото бюрократите там се видяха принудени от обстоятелствата да изпълзят на светло и да покажат лицата си. Струваше си чакането!
Тъкмо противоположна е обаче тенденцията в МВР – допреди началото на войната ресорният титуляр Бойко Рашков не слизаше от екрана със скандалните си твърдения за подслушвани протестиращи, къщи в Барселона, изнесени в чували и сакове милиони, грандиозни изборни измами и мафиотски връзки в прокуратурата. Рашков се беше превърнал сам в медия с жълто-кафяв оттенък, давайки гласност на слухове от публикации в интернет, заплашвайки журналисти с уволнение и опозиционни лидери със саморазправа.
Около Рашков обаче има и по-притеснителни неща от луксозните имоти с неясен произход и участието му в репресии още от времето на Берлинската стана: нерегламентираните връзки с хора от подземния свят, бивши агенти на тайната полиция и чиновници като Пламен Узунов, уличени в действия, застрашаващи националната сигурност. Към днешна дата той е свързан с две големи загадки – тази за физическото му изчезване от публичното пространство, както и тази за годността на българските служби, от които се очаква изпълнителната власт и данъкоплатцине да получават адекватна информация. Няма как тези мистерии да бъдат разбулени в един чисто спекулативен текст, но можем поне да поставим някои въпроси.
В първите дни от инвазията обаче видяхме един различен Рашков – загрижен и смирен, размахващ пръст вече към подчинените си, а не към другите държавни институции или опозицията. Поводът беше задържането на три деца от елитно софийско училище, които изразили про-украинска позиция по детски начин, а полицаите ги третирали като терористи. В пресконференцията старият милиционер даде признаци на притеснение – нямаше как да обвини Борисов или Гешев за тази издънка, но едва ли самата случка го е трогнала толкова, предвид войната му с опозицията, медиите, прокуратурата, БПЦ, болници и университети. След кариера в репресивния апарат на НРБ, Рашков запазва контактите си в МВР и съдебната власт, Мултигруп и БСП. Познанствата с Манолова, Дончева и Божков го тласкат в орбитата на Радев, където има възможност да се изяви като ангел-отмъстител. Заканите от трибуната на парламента издават подобен стремеж, а отнетият за разгласяване на държавна тайна допуск до класифицирана информация не спира порива ежедневно да споделя скандални сензации.
От една страна, в последните дни службите се задействаха адекватно по сигнал на прокуратурата за поредния шпионски екшън в Руското посолство, откъдето след това в пристъп на безсилие ни нарекоха „подлоги“, а после отрекоха (точно както Лавров отрече да са нападали Украйна две седмици след началото на инвазията). От друга обаче, правят впечатление неподготвените изказвания на Кирил Петков и младата му говорителка Лена Бориславова по ред чувствителни въпроси, касаещи националната сигурност. Премиерът беше тотално дезориентиран относно скандала с израелския софтуер за следене Pegasus, който изглежда се разпространява през България в услуга на диктаторски режими по цял свят – ДАНС и ДАТО не са го информирали, или така се твърди. Месец преди инвазията Петков заяви, че „не му дрънчи на война“ въпреки сигналите от партньорските служби, за кризата с горивата обвини младите активисти на опозицията, за тази с електроенергията съзря заговор с участието на КЕВР, а за цените на газа – дългата ръка на Гешев.
Възможно е премиерът Кирил Петков да търси виновни за несправянето с проблемите: инфлацията е двуцифрена, приет план за възстановяване и развитие все още няма, българите обедняват за пръв път от десетилетия. На този фон ГЕРБ обяви курс към предсрочни избори, което навярно значи край на царуването на Харвардите, но не и непременно връщане на Борисов на власт: на хоризонта се задава нов про-путински проект под крилото на Радев, вероятно с осигурено вече финансиране и изготвена пропаганда. А в същото време, в т.нар. „дясно пространство“ тече кастинг за нови любимци на Вашингтон. Дори Радан Кънев направи опит за завръщане в лоното на евро-атлантизма след продължителна колаборация с евро-путнисти като Йончева и Дейли, в ущърб на България. Той избра да направи това, назовавайки очевидното: „Нинова е заплаха за националната сигурност“. Няма лидер на тази партия, който да не е бил заплаха!
Местните играчи се възползват максимално от геополитическите ветрове за да елиминират опонентите си, довчерашни партньори, и да се пласират на по-изгодни позиции. Премиерът например взе главата на бившия си началник Стефан Янев без капка жал, което беше тежък удар за Радев и руското лоби в изпълнителната власт. Второто им острие – Бойко Рашков, бе прибрано в ножницата за да не се похаби твърде рано в битката: МВР е много важен ресор, който не могат да си позволят да загубят. Надушил слабост, бившият разградски прокурор от времето на Възродителния процес, ген. Атанасов, довчера възторжен поддръжник на Радев (пред когото ДБ коленичеха в очакване на мандат, дори предадоха собствения си кандидат-президент) и пръв боен другар на джедая Рашков, с когото съчиниха не един шпионски фейк, днес се превърна в яростен критик на про-руската позиция, която коалиционните партньори от БСП и ченгеджийската групировка около президента отстояват. А тази позиция всъщност е най-последователното нещо на българската политическа сцена през последните сто години. Атанасов обаче разбра за нея едва през последните няколко дни, когато разбра и за войната, нищо че тя пък се води от 2014-та, в същото време обвини службите, че не са знаели и поиска да се прочисти руската агентура там. Не пропусна да си припише заслугите за изгонването на няколко шпиони през 2001-ва, но и яростно нападна главния прокурор, който беше основен фактор за изгонването на останалите 11. Според Атанасов в армията всичко било наред, само службите ни били пробити и негодни, а според една спекулативна интерпретация, той просто няма кариерни амбиции свързани с армията.
Обезглавяването на агенциите и политическите назначения на Рашков действително бяха скандал, но дали обектът на разработката „ГНОМ“ може да се реабилитира пред американците след теча на данни от НСС и унищожени документи, и след като дори беше набеден, че подслушва тяхното посолство по времето на кабинета „Костов“. При това, и други се упражняват на тази тема: напоследък и агентът на ДС Радулов, пробутан като експерт в квотата на една от президентските партии, дори разви своя версия на теорията за пробитите служби, според която там се назначавали основно приятели на бившия премиер и специалисти в строително-ремонтните дейности. И двамата „експерти“ обаче се обединиха около това, че назначеното от Рашков ръководство е добро, проблемите идвали от „прогнилата“ структура, т.е. откъм опашката, и препоръчват чистката да продължи.
В същото време президентът Радев очерта като най-важен приоритет при настъпваща военна агресия „българските“ МИГ-ове да бъдат поправяни в Руската Федерация, при това по време на дипломатическа визита в Румъния, докато делегация от европейски лидери посети Киев в знак на подкрепа. Българската държава не направи почти нищо за бежанците, като изключим репортажите по БНТ с просълзени украински майки трогнати от българското гостоприемство. Тя практически се отказа от привилегията да бъде лоялен партньор на страните от свободния свят и да направи съвсем очевиден морален избор.
Нашите министри изтъкват като особена заслуга факта, че не са изпратили никаква военна помощ на изтребваните ни сънародници в конфликта – никой не говори за стотиците хиляди българи там. Срамната позиция, че нямаме самолети дори за нас, камо ли да пращаме, съвсем скоро след като правителството ни обяви армията за „беоспособна“ и отказа натовски контингент на наша територия, не само поставя България в още по-тежка международна изолация, но я прави уязвима и за външна агресия. Въвличането на службите в политически игри по време на война е опасна авантюра, особено в ситуация, при която други институции се оказват „пробити“, в пълния смисъл на понятието.
Макар правителството на Петков и Радев да беше благословено от „Козяк“ в едни по-мирни времена, анти-натовската риторика и откровените про-руски позиции на част от министрите в него със сигурност не остават незабелязани от западните служби в тази критична ситуация. Предстоящата извънредна визита на военния министър на САЩ издава системен проблем – от „троянски кон в НАТО“, страната ни се превръща и рискова зона за атака. В поведението на българските политици след руската инвазия в Украйна през 2014-та има нещо шизофренно: още от речта на Ахмед Доган за морфичния резонанс, честването на 9-ти септември, с което Радев се кандидатира за първи мандат, а след това и декларацията „Крим е руски“, която му спечели сърцата на онези българи, които над иконата с Богородица са окачили съветски флаг със сърп и чук и портрет на Путин.
Руските хибридни атаки не закъсняха, но службите все пак противодействаха, отново „подтикнати“ от международните ни партньори. Стана ясно, че зад кандидатурата на Радев стои оглавяваният от бившия кадър на КГБ ген. Решетников, обявен за persona non grata в България, РИСИ. Генералът сам се похвали за разговорите с Нинова как ще „изчегъртват“ про-западния елит от страната, а после ще я отделят от ЕС и НАТО. Тя отрече за такива срещи, но и двамата с Радев легнаха на амбразурата да бранят Дядо Иван от лошия Запад, който му налага санкции.
Междувременно, лошият Запад постигна известни успехи в страната ни: правителството на Орешарски падна, агент „Сава“ постепенно загуби влиянието си в ДПС след като му показаха, че не е безсмъртен, въпреки че малко по-рано беше накарал Местан да се скрие в турското посолство сериозно уплашен за живота си. ДПС се върна към либералните си корени, но вече с евро-атлантическа ориентация, което показаха с подкрепа за американските изтребители, и веднага бяха заклеймени от традиционните е си партньори като „мутри“: вместо целувки на Орлов мост получиха стигмата на БСП и новия им Комсомол.
Ответният удар на Кремъл срещу българската държава, която изгони девет руски дипломати, разбивайки ключова мрежа за влияние на Балканите, първоначално даде резултат: медиите на въпросния Комсомол нарекоха спойката между Харвадите и ченгетата от старата милиция „завръщането на джедаите“. Въпреки срамния си резултат, БСП взе ключови ресори, самият Радев, в ролята си на кръстник на проекта, пое силовите министерства и дипломацията, след края на Волен Сидеров парламентът се сдоби с нов „фикус“, по-млад и поне засега пощаден от злоупотребата с наркотици.
Преди ескалацията на войната в Украйна всичко вървеше по мед и масло, но дори склонните на самобичуване американци започват да си дават сметка, че явните путинови хардлайнери и сгушените под крилото на президентската институция в България информатори на Кремъл, сериозно застрашават сигурността на Европа и отслабват структурите на Алианса. Макар и закъсняло, това прозрение е повече от добре дошло за нас. Войната накара компрометираните ченгета с амбиции за власт отново да се снишат докато бурята отмине. Укрепването на източния фланг, за което изглежда само България все още не е разбрала, но много скоро ще се наложи, означава на първо място прочистване на чуждата агентура, както при предишната администрация в Белия дом, което породи неистовата анти-Гешев истерия, подхваната от ДС–инженерите и Комсомола. Оздравяването на българските институции ще бъде трудно и болезнено, но е задължително да се случи – иначе има риск да отпаднем от клуба на свободните народи и пак да се върнем към колониалното мракобесие.
