Пробуждащият сън (наяве в пустинята)
В новата част от поредицата си за „Дюн“ Владимир Сабоурин проследява окончателното пробуждане на Пол Атреидски в пустинята – момента, в който пророческият сън престава да бъде сън и се превръща във виждане на бъдещето. Между ментатската логика, бин-джезъритското обучение и въздействието на подправката Пол преминава границата между изчисляването и ясновидството, между съня и будността, между собствената си воля и предопределената съдба. В центъра са „пробуждащият сън“, наследството на Харконените и двете разклонения на бъдещето, едното от които води към джихада на Атреидите.
Окончателното пробуждане на Пол, в което кулминира поредицата от тийнейджърски пророчески сънища, последвана от инициационния бин-джезъритски тест, на който го подлага Светата майка Гайъс Хелън Мохайъм, е предизвестено от пясъчна метафора. „Пол почувства, че цялото му минало, всичко, което бе преживял преди тази нощ, се бе превърнало в струйка песъчинки в пясъчен часовник.“
Така започва последната глава на първа част („книга“) на романа. Заглавието на първата част на Дюн е „Дюн“, разкриваща приноса на планетата за окончателното пробуждане на момчето Пол. Цялото минало, което предхожда това пробуждане, дължащо се в крайна сметка на планетата-пустиня, вече необратимо изтича като пясък в пясъчен часовник, пясък в пустинята.
Изтекло е в нощта на предизвестеното нападение на харконите и императорските войски. Барон Владимир Харконен цели прекъсване на кръвната линия на династията на атреидите. Лейди Джесика и Пол успяват да се измъкнат от сигурна смърт и се намират в палатка в откритата пустиня, в същинския свят на Дюн. Миналото е изтекло като пясък в пясъчна клепсидра, те са насред открития океан от пясък, в изходната ситуация на месианските близкоизточни религии. Богът на месианските религии е Бог на пустинята.
***
Психическото състояние на Пол, пробуждащ се в пустинята, е описано като мисловен процес на свръх-ментат. Подобно на бин-джезъритките, но по-ограничено и специализирано единствено върху логико-изчислителната умствена дейност, ментатите са органични заместители на изкуствения интелект след неговата религиозна и юридическа забрана.
„МЕНТАТ – онази прослойка от имперските граждани, подготвяни (trained) за върхови постижения в областта на логиката. „Човешки компютри“ (Human computers).“ Ментатите са военни и политически съветници на владетелите: Туфир Хауът – на дук Лито Атреидски (след пленяването му – на барон Владимир Харконен), Пайтър дьо Врие – на барон Харконен (заместен след смъртта му от пленения Туфир Хауът).
Особен случай е граф Хейзимир Фенринг („съпруг“-евнух на лейди Марго), който е главен съветник, военен стратег и „майстор на убийствата“ на падишах-императора Шедъм ІV, без да е професионален ментат. Подобно на Пол, той има във висша степен способностите на ментат, но е нещо „повече“ от ментат.
В нощта преди заминаването за Дюн бащата на Пол му съобщава, че според преценка на майка му и ментата Туфир Хауът, а те би трябвало, особено обединявайки експертизите си, да знаят, той „вероятно има способности на ментат“. Бащата е много горд със сина си.
„Пол съзря гордата усмивка върху лицето на баща си. Тази усмивка разтърси Пол – тя превърна изпитото лице на дука в череп. Пол затвори очи, защото усети, че вътре в него ужасното му предназначение се бе пробудило отново (reawaken).“ Пол вижда предстоящата смърт на баща си. Не изчислява вероятности, не умозаключава – вижда.
Родителските и учителските надежди, че способностите му ще бъдат логико-изчислителни са напразни. Ужасното му предназначение, едновременно надхвърлящо и заличаващо чисто когнитивните способности, е ясновидството. То отново се пробужда за миг на Каладън преди финалния пробуждащ сън в пустинята на Дюн.
***
Преди да избухне и да изличи в проблясъка си всички други когнитивни способности, пророческата визия заявява за неминуемото си настъпване с някакъв перцептивно-логически делириум, делириум на съвършеното възприятие и логически анализ. Непосредствено преди ясновидското пробуждане Пол изживява нещо като пристъп на „всемогъществото на мислите“ (Allmacht der Gedanken), но не психоаналитично, а чисто рационално-когнитивно.
„Тази нощ с осъзнатите му възприятия (awareness) се беше случило нещо – той видя с изострена яснота всяко обстоятелство и случване около себе си. Усети, че не е в състояние да спре притока на данни и студената прецизност, с която всяка нова информация се прибавяше към познанията му, а нейното пресмятане (computation) се съсредоточаваше в осъзнатата му възприемчивост (awareness). Това беше способност на ментат – и отгоре (Mentat power and more).“
Началото на пристъпа на перцептивно-когнитивно всемогъщество е точно локализирано. „Пол си припомни за онзи миг […], когато непознатият топтер[1] бе изскочил срещу тях от мрака, връхлитайки като гигантски ястреб над пустинята с писък на вятъра в крилете си. И именно тогава бе станало това нещо в главата на Пол.“
The thing in Paul’s mind had happened then. По натрупването на трудно забележими детайли, убягващи на нормалното възприятие и анализ, той разпознава кой управлява орнитоптера. Апаратът можеше да бъде вражески и атакуващ наистина като хищна птица, но Пол го идентифицира – въпреки сравнението с връхлитащ хищник – като свой. Тази проява на всемогъществото на възприятието и мисълта, работеща като военна технология за опознаване „свой-чужд“, отключва перцептивно-логическия свръхментатски делириум.
***
Макар че свръхментатският делириум се изживява от Пол рационално-интелектуално като „всемогъщество на мисълта“, емоционалното усещане е за мъчителна неспособност за скърбене. Той току-що е прочел бележката на д-р Юи, съобщаваща за смъртта на баща му, и констатира в своя делириум на всемогъществото на мисълта, че не е почувствал нищо освен важността на факта.
„Той бе прочел, че баща му е починал, бе убеден в истинността на думите, но ги бе почувствал единствено като обикновена нова информация, която трябваше да подреди в мислите си и да я използва./ Аз обичах баща си – мислеше си Пол и бе сигурен в това. – Би трябвало да скърбя за него. Би трябвало да почувствам нещо./ Но не почувства нищо, само си помисли: Ето една важна информация./ Тя бе само един от многото други факти./ А междувременно мисълта му прибавяше нови сетивни впечатления, екстраполираше ги и ги изчисляваше.“
Конфликтът между делириума на всемогъществото на възприятието и мисълта, от една страна, и неспособността за скърбене, от друга, постепенно ескалира до усещането за празнота, празнотата на субекта, в когото това се случва. „Той все така не изпитваше скръб… онова кухо място (hollow place), отделено някъде от мисълта му, която продължаваше да работи със същото темпо – прехвърляше данни, оценяваше, изчисляваше, предоставяше отговори в някакъв процес, подобен на дейността на ментат.“
Празнотата се задълбочава въпреки свръхизобилието на възприятията и мисълта с нарастването на усещането за автономния празен ход на перцептивно-когнитивния делириум. „Този механизъм продължаваше да работи независимо от това какво искаше Пол. Той [механизмът] регистрираше и най-незначителните нюанси на различие в заобикалящото го – лека промяна на влажността, слабо спадане на температурата, пълзенето на някакво насекомо по тавана на влагосъхраняващата палатка, тържественото наближаване на зората в осеяното със звезди късче небе, което се виждаше през прозрачния сектор на палатката.“
Въпреки медитативната красота на природната картина в предутринната пустинята – две в едно на картезианската медитация и Кантовото природно красиво – празнотата става непоносима. The emptiness was unbearable. Някъде на хоризонта на перцептивно-когнитивните събития, засмукващи субекта в една свръхтежка празнота, Пол си спомня мимолетна гледка, която в мига на гравитационно усукване в непоносимата празнота, се превръща в метафора на виждане на бъдещето.
„Той си спомни как веднъж бе видял понесена от вятъра тензухена кърпа, и сега усети бъдещето (sensed the future) като извиващо се по някаква повърхност, също толкова вълнообразна и непостоянна като носената от вятъра кърпа.“
Във втория трейлър на Дюн: Част трета от лятото на 2026-а има кадър, в който Чани седи с близнаците Ганима и Лито ІІ[2] някъде в пустинята и пуска синята си кърпа по вятъра. В следващ кадър някой я вдига, оваляна в пясък, вероятно Пол. В настъпилото бъдеще.
***
Непоносимата свръхтежка празнота извежда Пол от интериорното пространство в интерсубективната споделеност на случващото се – с майка му. Обичайната първа реакция, все още тийнейджърска реакция, при прехода от интериорното всемогъщество и празнота към диалогичен режим е обвинението на родителя, обвинението на майката. „– Какво си направила с мен? – попита той.“
Питането е настояване, изискване, иск: he demanded. На такъв синовен иск естественият отговор е „дала съм ти живот“, I gave birth to you. С единия крак вече в съдбата си, с другия още в детството, тийнейджърът не отстъпва от иска си към родителя: 1) „– Ти съзнаваше ли какво правиш, когато ме посвещаваше в обучението (trained)?“, 2) „– Ти не си искала син! […] Искала си Куизъц Хадерах! Искала си бин-джезъритски възпитаник от мъжки пол!“
В крайна сметка пробуждащият се син обвинява майка си, че го е пробудила с бин-джезъритското си обучение. Обвинява я за „нещата, които… пробудиха… спящия (the things that… awakened… the sleeper)“. Пробуждането на спящия ще е ключовата тема на екранизацията на Дейвид Линч, интерпретиращ случващото се с Пол през опита си с трансценденталната медитация. Изпускайки обвиненията на непълнолетния спящ към пробудилия го родител, майката, с която ще образува, веднъж пробуден, дуална митологична двойка.
Пробуждайки се, тийнейджърът иска да разкаже на майка си за съня, който току-що го е пробудил в палатката в пустинята, както по-рано на Каладън бе разказал за детските си пробуждащи сънища на Светата майка. За разлика от пророческите сънища на родната планета, пробуждащият сън в пустинята на Дюн е наяве, в текста няма смислови маркери, отбелязващи границите на преминаването в онирично състояние и връщането обратно в будно.[3] Това вече е същински пробуждащ сън наяве, в будността на случването на собствената съдба.
„– Изслушай ме – каза той. Ти искаше да разкажа на Светата майка за сънищата си, нали? А сега ме изслушай вместо нея. Току-що сънувах пробуждащ сън (waking dream).“ (Курсив в оригинала) Сън, който пробужда от сън, но наяве, в пустинята, в непоносимата празнота на субективната интериорност, встъпвайки в реалността на бъдещето като реалност на съдбата си.
***
Пол не просто е преживял пробуждащ сън, но и етиологически – с оглед на причината – е проследил генезиса му. Този рефлексивен интелектуализъм, дължащ се на бин-джезъритското му обучение – и на жанровите конвенции, изискващи строг обяснителен режим – няма да го напуска и в най-екстатичните моменти, един от които е настоящият.
Не тълкуване на съня, който трябва да ни пробуди, а проследяване на неговия произход. Внезапното порастване на тийнейджъра напомня за някои много зрели варианти на Младенеца в късносредновековната иконография. Майката е млада, Младенецът е възрастен.
В случая на Пол първопричината за внезапното порастване – пробуждането е порастване – при пристигането на планетата-пустиня е биохимически. Пробуждащият сън наяве е предизвикан от „подправката“ (the spice). Добиваната на планетата Дюн свръхценна суровина, наречена „подправка“, напомня за обсесията на европееца от епохата на Великите географски открития с не по-малко скъпите тогава и жадувани реални подправки от Далечния изток.
„– Подправката […]. Тя е навсякъде тук – във въздуха, почвата, храната. Гериатричната подправка. Тя е като наркотика на Жрицата на истината.“ (Курсив в оригинала) Значително забавяща стареенето – в света на Дюн има персонажи, надхвърлили триста години – подправката довежда до скокообразното съзряване на Пол.
Тийнейджърът е запознат с въпроса за наркотика на Жрицата на истината (Truthsayer drug) от Светата майка Гайъс Хелън Мохайъм непосредствено след издържането на теста. „– Наркотикът е опасен […], но дава прозрение (insight). Когато някоя Жрица на истината е под въздействието на наркотика, тя може да надникне на много места в паметта си – в своята телесна памет.“
Както ще видим по-късно, наркотик от същия спектър е ключов елемент от бин-джезъритския ритуал на посвещаване в сана на Света майка. Фремените са развили аналогичен ритуал, имплантиран от Мисионария протектива на Ордена.
***
Светата майка обяснява на Пол за наркотика, след като момчето казва, че не е виждало „транс на истината“ – състоянието под въздействието на наркотика. NB: В българския превод Truthsayer drug е предадено евфемистично с „билката на жриците на истината“.
Билка вместо наркотик – грижа за подрастващите и младежите, за чиято индоктринация преди всичко трябваше да способства научната фантастика през реално съществувалия развит социализъм. Внимателният и съзнателен подрастващ читател можеше да открие обаче, че „билката“ е всъщност дрога в „Терминологията на империята“. Типична късносоциалистическа вратичка към достоверна информация, забутана в някакво приложение, бележка или някъде в края на дълъг текст.
„ТРАНС НА ИСТИНАТА – полухипнотичен транс, предизвикан от един от наркотиците на „познавателния спектър“, при който дори незначителни прояви на съзнателна неискреност са очевидни за намиращия се[4] в транс. (Забележка: наркотиците от „познавателния спектър“ често са смъртоносни, освен за индивиди със занижена сензитивност, които са способни да преработват отровата в собственото си тяло.)“
Истински транс на истината в превода през епохата на реално съществувалия късен развит социализъм. Истина и транс, грижливо закътани в самия край на първата част на романа (излязла първо в отделна книжка от поредицата „Галактика“) и в „Терминологията на империята“ – за внимателния, упорит и съвестен читател.
Защо обаче в пълното луксозно издание на хексалогията през 2016-а не е редактирана милата соц билка? Мирен преход от скрития транс на истината за внимателно четящия към открития транс на лъжата за нечетящите.
***
В качеството си на наркотик от познавателния спектър, подобен на дрогата на Жрицата на истината, подправката има свръхпознавателно ясновидски ефект посредством промяна на консумиращия в рамките на строго определени, спазвани и упражнявани ритуални практики, свързани със съответните технологии на Аза. Подправката променя всеки, но едва благодарение на бин-джезъритското обучение Пол може да осъзнае промяната като източник на познание.
„Ти и подправката“, казва тийнейджърът на майка си. Кой тийнейджър не би искал да има такава майка? Лейди Джесика не е във възторг, разбира се, от тази етиологична формула на пробуждащия сън, но й е трудно да възрази – като посветена, тя се страхува за сина си и от него.
You and the spice. „Подправката променя всекиго, който я консумира в такива количества [като на Дюн], но благодарение на теб аз можах да осъзная промяната (bring the change to consciousness). Аз не консумирам, за да оставя промяната в подсъзнанието, където смущаващото й въздействие (disturbance) може да бъде блокирано (blanked out). Аз я виждам.“ (Курсив в оригинала)
Подправката променя субекта, бин-джезъритските технологии на Аза извеждат промяната под светлината на съзнанието и виждането на бъдещето. Майката бин-джезъритка и подправката на Дюн са условията-без-които-не-може на пробуждащия сън наяве.
Пробуждащ сън наяве, красив като психеделична среща на шевна машина и чадър върху операционна маса в пустинята. В първия опит за екранизация на Дюн от Алехандро Ходоровски ролята на падишах-императора Шедъм ІV е трябвало да се изпълнява от Салвадор Дали. Синът на Хърбърт твърди в биографията на баща си, че двамата се изпокарали, защото чилиецът бил крайноляв, а испанецът крайнодесен.[5]
***
Все по-настойчиво – яростно – искайки да разкаже на майка си за пробуждащия сън, Пол прави три демонстрации на пробудените си ясновидски способности. Първото доказателство е знанието за бременността на майка му и за пола на ембриона, който е на „три-четири седмици“[6] (невъзможно за установяване през тези гестационни седмици нито с видеозон, нито с кръвен тест).
Това е напълно достатъчно, за да пробуди страха на майка му, но Пол продължава с доказателствата – с настойчивостта (и яростта), с която по-късно ще ги изискват от майка му и него самия фремените. „На нея й ставаше все по-трудно да потисне своя ужас от завладяващата странност (strangeness) на Пол.“ Ужас от завладяващата странност е нелошо описание на unheimlich, ужасно-родното.
Пробудилите се ясновидски способности на сина й първоначално изпълват лейди Джесика с ужас, като бин-джезъритка, тя добре знае защо. Опитва се да се успокои с мисълта, че „Пол виждаше в бъдещето, виждаше начин да се спасят“. Но яростта на ясновидските му доказателства се стоварва с нова сила върху нея.
Вече не като виждане напред във времето, а като виждане назад в дълбини, съизмерими с дълбините на бъдещето. Речта на сина става тежко архаично-реторична. „А, майко моя, има едно нещо, което не ти е известно, но трябва да узнаеш – ние сме харкони.“ (Курсив в оригинала) Окончателно съкрушена, лейди Джесика отново търси смекчаващи ужаса на прозрението обстоятелства.
„– Клон… отцепник от династията ли? – попита тя. – Така е, нали? Някой харконски братовчед, който…“ Но продължаващият неумолимо да доказва ясновидските си способности син стоварва довършващия я удар. „– Ти си дъщеря на барона – каза той и видя как тя закри с ръце устата си.“
You’re the Baron’s own daughter. В екранизацията на Вилньов има потресаващ епизод, в който щастливото бебе Джесика постепенно губи усмивката си, докато барон Владимир Харконен се свежда над нея първо извън кадър – зрителят не знае какво предизвиква промяната в изражението на бебето – докато бебето не бива обзето изцяло от страх и бащата влиза в кадър като видимата причина за угасването на усмивката на няколкомесечната Джесика.
Както във финала на Елена на Андрей Звягинцев, където внучето на героинята пълзи по мрачната кувертюра с антични орнаменти на двойното леглото, в което тя наскоро е убила мъжа си. Апропо, също Владимир. В превода на Дюн от 1987/89 г., възпроизведен в пълното издание на хексалогията от 2016-а, малкото име на барон Харконен старателно се избягва.
Оказа се, че не може да бъде избегнато.
***
Завършвайки първата нощ на ясновидския си пробуждащ сън наяве в пустинята, Пол рекапитулира видяното в два пътя в бъдещето, по-точно в две разклонения на потока на времето в алтернативни струи, чиято сюжетна реализация в романа ще е съответно сбъдване или несбъдване. Нееднозначно – в настоящия момент видяно като двузначно – бъдеще, предполагащо избор на път.
„Той бе видял по пътя пред себе си две основни разклонения – на едното от тях се изправяше лице в лице със зъл стар барон и му казваше: „Здравей, дядо.“ Това разклонение на бъдещето няма да се сбъдне сюжетно в романа. Неговата сестра, четиригодишната Алая, ще се изправи лице в лице с барон Владимир Харконен и ще му каже I’m sorry, Grandfather, след като го убива с гом джабър.
В романа Пол не се среща с дядо си. Първото разклонение на бъдещето все пак ще бъде сбъднато в екранизацията на Дени Вилньов. Барон Владимир Харконен е проснат с отрязани суспенсори на стъпалата пред празния трон на падишах-императора. Пол, чието лице е изцяло забулено с тагелмуст, като се виждат само сините фременски очи, се скланя над барона, казва му единствено дядо и забива кристалния нож точно там, където в романа нанася смъртоносния удар на Фейд-Рота, племенника на барона – „под долната челюст“.
***
Вторият ръкав на потока на времето ще протече в хексалогията сюжетно, въпреки че Пол не иска да избере и сбъдне това разклонение. Типично за протагонист на антична трагедия, правещ всичко възможно да избегне съдбата и сбъдващ я.
„Бе видял войнствена религия там [при другото разклонение], огън, който се разпростира из вселената с атреидското знаме в зелено и черно, развяващо се начело на фанатични легиони, пияни от мелинджова напитка. […] Всички бяха увлечени от потребността на своя род (race) да обновят разпръснатото си наследство, да кръстосат, смесят и слеят своите кръвни линии в едно ново велико обединяване на гените. И родът знаеше само един сигурен път към това – древния път, изпитания и сигурен път, който помиташе всичко пред себе си: джихад.“
Джихадът – думата, която няма да открием в българския превод на Дюн и в първите две части на екранизацията на Вилньов – ще се случи през дванайсетте години, делящи първия роман на хексалогията от втория, Месията на Дюн. Самият джихад няма да бъде описан, ще присъства единствено като кошмарно видение на бъдещето в Дюн и вече сбъднато бъдеще в Месията на Дюн.
В българския превод на Месията на Дюн, излязъл през 1991 година, табуто върху думата джихад ще бъде снето. Вече ще е на повърхността на бъдещето, извиващо се също толкова вълнообразно и непостоянно като понесена от вятъра тензухена кърпа.
В Месията на Дюн и Децата на Дюн, втората и третата книга на хексалогията, барон Харконен, чието малко име е Владимир, макар и убит в края на първия роман, отново ще изплува на повърхността на извиващото се бъдеще, също толкова вълнообразно и непостоянно.
[1] „ОРНИТОПТЕР – (най-често само „топтер“) – всеки самолет, годен за продължителен полет с размахване на криле като при птиците.“ („Терминология на империята“) Сравнението с ястреба следва технологията на летателния апарат, обозначена с „птичата“ съставка орнито– в името му. Хърбърт няма стилистични скрупули да използва подобни тавтологични сравнения и метафори (б. м).
[2] В Месията на Дюн, втората книга на хексалогията, Чани умира при раждането. Вилньов значително променя любимата на Пол, момичето от пророческите му сънища, по посока на една „модернизация“ на женския образ, превръщайки го същевременно в централен. В романа централен и „модерен“ женски персонаж е лейди Джесика. В Хърбъртовата Чани има черти на „благородната дивачка“ – и на Миньон от романа на Гьоте Вилхелм Майстер – години на учение.
[3] Има отбелязване на мигновеността на преживяното, но не на преход будност-сън-будност: „Бързо, както и бе дошло, усещането му се изплъзна и той разбра, че цялото това преживяване (experience) бе продължило колкото един удар на сърцето.“
[4] В българския превод „наблюдатели на транса“, което коректно предава основното значение на observer (NB обаче: ед. ч.), но е смислово невярно: лъжата е очевидна за намиращия се в транс под влияние на дрогата, а не на наблюдаващия транса. Observer в случая е използвано в остарялото си значение на „практикуващ“, „спазващ ритуала“ на транса (б. м.).
[5] Апропо, крайноляво и крайнодясно: Салвадор Дали е поискал за изпълнението на ролята 100 000 долара на час, Ходоровски планирал да ангажира Дали за 3-5 минути реална поява на екрана, като през останалото време ролята щяла да се изпълнява от манекен.
[6] Виолета Чушкова превежда a few weeks като „две-три седмици“. Gemini е категорична, че е „три-четири“. Същественото в случая е, че и в двата случая горната граница е под 7 гестационни седмици, когато с пренатален кръвен тест (NIPT) вече може да се установи пола на ембриона. Все още знанието на Пол продължава да спада към категорията на ясновидството дори с оглед на възможностите на настоящите медицински технологии.
