Проф. Елена Тренчева: Залогът не е ректорският мандат, а мястото на НАТФИЗ в Европа

Последните развития около кризата в НАТФИЗ

1115 души подкрепят петицията за оставката на ректора

Петицията с искане за оставката на ректора на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Мирослав Дачев е подкрепена до момента от 1115 души. Протестиращите студенти заявяват, че от април насам са провели серия от протести, окупирали са части от Академията, създали са протестната киностудия „Младежко утро“, чиито продукции са достигнали над 750 хиляди гледания за 10 дни.Студентите настояват, че диалогът с ректора е изчерпан, а към момента са подадени над 80 заявления за прекъсване на студентски права.

Председателският съвет на Национален синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ заяви, че уважава правото на протест, но се противопоставя на „публичното заклеймяване“ и решения под натиск. Спорните въпроси да бъдат разгледани по установения ред от органите на Академията и МОН. В открито писмо протестиращите студенти изразиха „дълбоко недоумение“ от позицията на ВОН–КНСБ , който вместо да подкрепи исканията им за академична свобода, по-добри условия за труд и професионално развитие, е застанал зад ректора.  Сред заявилите подкрепа за протестиращите са Кинематограф, Българската национална филмотека, Съюзът на българските филмови дейци и Националният филмов център.

Студентите плащат цената на институционалното бездействие

                         интервю със зам. ректора на НАТФИЗ проф. Елена Тренчева*

Юлиана Методиева: Професор Тренчева, през последните дни кризата в НАТФИЗ беше представена от заинтересованите лица и групи най-вече като вътрешен конфликт. Кадрови спор или институционална криза с европейски измерения представляват студентските протести?

Проф. Елена Тренчева: Категорично не става въпрос за кадрови или личен спор. Истинският въпрос е дали НАТФИЗ ще запази мястото си като пълноправен член на първия европейски университет в областта на киното и медиите. Днес Академията е изправена пред изключителна институционална криза, защото европейските ни партньори поставят под въпрос не качеството на работа на екипа, а способността на институцията да изпълнява стратегическите ангажименти, които доброволно е поела. Залогът е много по-голям от един управленски мандат. Става дума за международното място на НАТФИЗ, за възможностите на нашите студенти и преподаватели и за доверието към българското висше образование като надежден европейски партньор.

Нека да поясним какво конкретно печели НАТФИЗ от членството си във Film EU?

Е.Тр.: Самият факт, че една толкова малка институция като НАТФИЗ, която има около 800 студенти в момента, е член на Европейски алианс под инициативата на Европейската комисия за европейските университети, вече е стратегическо постижение само по себе си. Това поставя Академията сред малка група висши училища, които участват в изграждането на нов модел за европейско висше образование.

Ползата не се изчерпва с мобилности или отделни проекти. Най-голямата добавена стойност е институционалната трансформация – възможността НАТФИЗ да участва в създаването на общи образователни програми, научни инициативи и политики за развитие заедно с водещи европейски университети.

Това е инвестиция в бъдещето на Академията, а не просто участие в поредния международен проект.

Ю.М. Какво прави ръководството на НАТФИЗ по смисъла на ангажиментите при членството във Film EU ?Или какво не прави проф. Мирослав Дачев, ректорът на Академията?

Е.Тр: За да стане ясно къде е проблемът, първо трябва да уточним какво представлява FilmEU. FilmEU е Европейски университет – съюз между осем висши училища по кино, телевизия и медии. Той не е отделен проект. Проектите са инструментите, чрез които се изгражда този съюз и се реализира неговата дългосрочна стратегия. Поради това въпросът никога не е бил дали проектните дейности се изпълняват. Те се изпълняват и това никога не е било оспорвано от нашите европейски партньори. Проблемът е на друго ниво – стратегическото институционално лидерство. В един Европейски университет именно ректорите определят общата визия, вземат решения за бъдещото развитие на Алианса и поемат ангажиментите от името на своите университети. Това е ключовият момент. Затова има съществена разлика между оперативното управление на проектите и стратегическото управление на Европейския университет. Първото може да бъде делегирано на екипи. Второто е отговорност на институционалното ръководство, т.е. ректора. Именно там възникна проблемът.

В продължение на почти две години координаторът на FilmEU и ръководителите на партньорските университети многократно търсеха възможност за пряк институционален диалог с ректора на НАТФИЗ. Поканите бяха отправяни по различни канали – както чрез мен в качеството ми на заместник-ректор и член на Управителния съвет на FilmEU, така и директно от координатора и от ректорите на партньорските университети. Такъв разговор така и не се състоя.

Именно това е същността на проблема. Не става дума за отсъствие от отделна среща или събитие, а за липсата на устойчив институционален диалог по въпросите, които определят бъдещето на НАТФИЗ в Европейския университет.

Това ясно личи и от последното официално писмо на координатора на FilmEU. В него се посочва, че тревогата не е свързана с работата на българския екип, а с липсата на необходимата стратегическа ангажираност от страна на институционалното ръководство. Посочва се също, че многократните опити за пряк диалог с ректора не са довели до резултат.

Следователно въпросът не е какво е направил или не е направил един човек в ежедневната работа. Въпросът е дали институцията е осигурила лидерството, което се очаква от всеки пълноправен член на Европейски университетски алианс. Именно върху това европейските партньори насочват своите притеснения. Последицата от това е загубата на институционално доверие. Координаторът на FilmEU изразява сериозно безпокойство, че липсата на пряк ангажимент от страна на ръководството се е отразила на репутацията на НАТФИЗ в рамките на Алианса и е поставила под съмнение способността на институцията да поеме дългосрочните си стратегически ангажименти. А именно те са в основата на всеки Европейски университет – не само успешното изпълнение на текущите дейности, а изграждането на устойчиво партньорство и доверие между институциите.

Ю.М. Как би се отразило евентуалното излизане на НАТФИЗ от алианса върху студентите — днешните и бъдещите?

Е.Тр: Най-голямата загуба ще бъде именно за студентите. Те ще изгубят достъп до възможности, които трудно могат да бъдат компенсирани – съвместни европейски образователни програми, международни творчески екипи, специализирани обучения, лаборатории, нови форми на мобилност и професионални контакти, които започват да се изграждат още по време на следването.

Но последиците не се изчерпват с това.

Настоящият договор по FilmEU продължава до края на проектния период и всички поети ангажименти ще бъдат изпълнени. Въпросът е какво следва след това. Ако институционалното доверие не бъде възстановено, НАТФИЗ няма да бъде поканен като пълноправен партньор в следващата фаза на Европейския университет.

Това би означавало Академията да остане извън процеса на изграждане на общото европейско образователно пространство. Последиците няма да бъдат само финансови. Те ще засегнат международния авторитет на НАТФИЗ, възможностите за бъдещи партньорства и перспективите пред следващите поколения студенти.

Затова този въпрос не е свързан само с настоящите проекти. Той е свързан с това какво място ще заема НАТФИЗ в Европа през следващото десетилетие.

Ю.М. Студентите от „Екранни изкуства“ протестират вече 20 дни. Една от основните атаки на професор Дачев пред националния ефир е, че съгласно Закона за висшето образование НАТФИЗ не бива да се превръща в място за политически кампании или партийни конфликти.

Е.Тр.: Нека разграничим двата въпроса:

Студентите не могат да се занимават с политическа дейност на територията на академията, но всеки един от тях има абсолютното гражданско право да изрази своето несъгласие, своя глас и да упражни правото си на мирен протест. В случая техните действия не са насочени към партийна политика, а към въпроси, които засягат бъдещето на собствената им академична общност. Това е съществена разлика.

Вторият въпрос е за академичната автономия, тя, разбира се, е фундаментален принцип и никой не я поставя под съмнение. Но автономията всъщност означава свободата да вземеш решение и не означава свобода да не изпълняваш доброволно поети международни ангажименти.

И когато един университет стане член на Европейския университетски алианс, той сам приема определени правила, определени цели, отговорности и механизми на управление. И от този момент нататък европейските партньори имат основание да очакват всички тези ангажименти да бъдат изпълнявани.

Следователно академичната автономия и международната отговорност не си противоречат. Напротив – именно автономният университет носи отговорност за собствените си решения и за изпълнението на поетите от него ангажименти.

От какво студентите ще бъдат лишени ако НАТФИЗ вече не участва във Film EU?Как това се свързва с тяхната визуална квалификация?

Е.Тр. Преди всичко студентите ще загубят възможности, които трудно могат да бъдат заменени. Това означава загуба на възможностите, които FilmEU предоставя – съвместно обучение, общи образователни инициативи, международни творчески екипи и участие в европейската университетска общност.

Ще бъде ограничена международната мобилност и възможността студентите по екранни изкуства да се учат как се работи извън границите на България. Те ще бъдат лишени от възможността да създават международни творчески екипи, да обменят опит и да изграждат професионални контакти, които продължават и след дипломирането.

Всичко това означава ограничаване на достъпа им до европейската образователна и професионална среда, която FilmEU предоставя.

Киното днес е международна професия.

Все по-рядко филмите се създават в рамките само на една държава. Европейските продукции се реализират от международни творчески екипи и затова още по време на обучението си студентите трябва да се научат да работят в такава среда – с различни култури, професионални практики и творчески подходи.

Именно това дава FilmEU. Той не предоставя просто още една мобилност, а изгражда професионални умения, които са част от съвременната квалификация на режисьора, сценариста, продуцента, оператора, дизайнера или актьора.

Оттук въпросът вече става по-голям от самия НАТФИЗ. Ако един български университет не успее да изпълни поетите си ангажименти като член на Европейски университетски алианс, това неизбежно се отразява и на доверието към българската система на висше образование като надежден международен партньор.

Затова според мен този казус не е институционален или личен. Той е стратегически. Европейските университети са една от водещите инициативи на Европейската комисия за бъдещето на висшето образование, а България има интерес не просто да участва в тях, а да бъде разпознавана като активен и надежден партньор.

Имахте няколко срещи с ръководители от Министерството на културата и Министерството на образованието. Как се отнесоха те към вашите категорични искания? 

Е.Тр.: Министерството на културата прие протестиращите студенти и преподаватели и участва като медиатор в проведената среща. Това беше важен жест на институционален диалог. Но Министерството на културата няма преки правомощия, защото НАТФИЗ е висше училище и основната компетентност е на Министерството на образованието и науката.

От самото начало не сме очаквали МОН да се намесва в академичната автономия. Очаквахме да съдейства за намирането на институционално решение на проблем, който вече има международно измерение.

За съжаление МОН засега остава по-скоро в ролята на медиатор. А проблемът не е неизпълнението на един проект. Това ясно се вижда и от писмото на главния координатор на FilmEU, който изрично подчертава, че всички оценяват високо работата на българските екипи и дейността, която НАТФИЗ изпълнява. Проблемът е институционалното лидерство.

Наред с това не можем да пренебрегнем и факта, че в Академията вече има сериозна криза на доверие. Когато има сигнали за натиск върху студенти и преподаватели, дисциплинарни производства и среда, в която част от академичната общност се притеснява свободно да изразява позицията си, това вече надхвърля рамките на един вътрешен организационен спор.

Убедена съм, че България има интерес да бъде възприемана като надежден партньор в европейските университетски инициативи. Именно затова е важно настоящата ситуация да бъде разрешена по начин, който възстановява доверието и защитава авторитета както на НАТФИЗ, така и на българското висше образование.

Има ли солидарна реакция на цялата академична общност за случващото се в НАТФИЗ ?

Е.Тр: За съжаление академичната общност не е единна. Причините според мен са няколко – недостатъчна информираност, разпространяването на подвеждаща информация и не на последно място атмосферата, в която част от студентите и преподавателите се притесняват да изразяват свободно позицията си.

Хората трябва да се информират, да проучат фактите и сами да си дадат сметка какво е заложено на карта. Не желая да обвинявам никого. Фактите говорят сами. Ръководството на НАТФИЗ многократно е било уведомявано чрез официални писма, разговори и други форми на комуникация за проблемите около FilmEU.

Именно затова реших да се обърна към академичната общност с отворено писмо. Направих го и това отключи реакция от студенти, които започнаха открито да изразяват своите позиции, защото почувстваха, че не са сами и че бъдещето на Академията и собствените им възможности за развитие са поставени под въпрос.

Това според мен показва, че дотогава част от тях не са се чувствали достатъчно спокойни да го направят публично. А университетът трябва да бъде място, в което различното мнение се изразява свободно. Когато студенти или преподаватели се колебаят дали гражданската им позиция може да има последици за тяхното обучение или професионално развитие, това вече е проблем за академичната среда.
Именно затова вярвам, че сега е моментът академичната общност да води разговор, основан на факти, а не на страх.

Духът вече е пуснат от бутилката… Няма ли друга институция или академични колеги, например от Софийския университет, които усещат, че това е едно много, много сложно за преодоляване препятствие при положение, че има очевидно бездействен ректор? 

Е.Тр: Снощи късно излезе отворено писмо, в което протестиращите отправят молба за подкрепа към цялата българска академична общност.

 Много добре!

Е.Тр Аз не бих говорила за натиск върху личности. Много по-важно е да бъде прекратен натискът върху студентите и преподавателите и да се възстанови нормалната академична среда. Университетът трябва да бъде място, в което хората могат свободно да изразяват своите позиции, без да се страхуват от дисциплинарни последици, институционално отношение или други неблагоприятни последици.

Тук въпросът не е да се разделяме на лагери. Въпросът е да решим проблемите така, че НАТФИЗ да възстанови доверието както вътре в академичната общност, така и пред своите европейски партньори.

Колкото по-дълго тази ситуация остава нерешена, толкова по-трудно ще бъде възстановено това доверие. Именно затова вярвам, че решението не трябва да се отлага.

Кажете с едно изречение, как ще обясните, че този спор не е вътрешна работа на НАТФИЗ, а обществен въпрос?

Е.Тр: Това не е вътрешен спор в НАТФИЗ, а въпрос за мястото на българското висше образование в Европа, защото когато един университет не изпълнява поетите си международни ангажименти и едновременно с това се създава среда, в която студенти и преподаватели не се чувстват свободни да изразяват позициите си, последиците надхвърлят границите на самата институция и засягат доверието към българското висше образование като цяло.

*Проф. д-р Елена Тренчева е заместник-ректор по международната дейност и проектите в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и член на Борда на директорите на европейския университетски алианс FilmEU. Ръководител е на бакалавърската програма „Филмов и телевизионен дизайн“. Преподавател и художник, тя съчетава академичната си дейност с активна професионална практика в киното. Автор е на научни публикации в областта на филмовия дизайн.