Протестите на фермерите в Полша и дилемите на левицата

Протестите на земеделските производители обхванаха Полша през последните седмици, следвайки вълната от подобни действия в целия Европейски съюз. Полските земеделски производители блокираха граничния пункт с Украйна, разсипаха зърно по пътищата и организираха две големи демонстрации във Варшава, едната от които доведе до ожесточени сблъсъци с полицията. Изглежда, че тези протести ще продължат и дори ще се засилят, тъй като над 70 % от полското общество изрази подкрепата си за тях. Те разкриха много от противоречията в основата на европейската селскостопанска политика и нарастването на социалното напрежение в цяла Европа.

Демонстрантите насочиха гнева си към две основни области: „зелената сделка“ на Европейския съюз и отварянето на пазара на ЕС за украинско зърно и други селскостопански продукти. Част от крайната десница изрази своята солидарност със земеделските производители, виждайки в тях средство за пропагандиране на скептицизъм по отношение на изменението на климата, подкрепа за излизането на Полша от Европейския съюз и враждебност към украинските имигранти. В същото време левицата остава дезориентирана и не е сигурна как да реагира на това социално движение. Основното лявоцентристко течение игнорира или се отнася враждебно към земеделците, като някои от тях твърдят, че те представляват десни, националистически и дори „пропутински“ настроения. В същото време друга по-малка част от левицата безкритично подкрепя земеделците, вярвайки, че това е социално движение на народните маси, което предизвиква неолибералния капитализъм.

Монополизиране на земеделието

За да разберем истинското естество и значение на фермерските протести, е необходимо да подходим към въпроса от класова гледна точка и да разберем как се е променило земеделието през последните десетилетия. Полша е почти уникална сред страните от бившия Източен блок, като в нейния селскостопански сектор преобладават дребните земеделски производители, които често се занимават с препитание. Тази ситуация се променя след трансформацията към капитализъм и след влизането на Полша в Европейския съюз.

Специфична особеност на полското селско стопанство е, че по-голямата част от земеделската земя в страната не е била колективизирана след Втората световна война, като по-голямата част от стопанствата се управляват от дребни фермери. Броят на стопанствата в Полша е намалял от около 2 милиона през 1996 г. до 1,3 милиона през 2020 г., въпреки че се предполага, че само около 400 000 от тези стопанства произвеждат стоки за продажба на пазара. Останалите стопанства се използват за допълване на доходите на хората, работещи на други работни места, или се отдават под наем за ползване от по-големи собственици на ферми. От началото на 90-те години на миналия век броят на заетите в селското стопанство е намалял от над 25 % на около 8 %, като повечето от живеещите в селските райони вече не са заети в селското стопанство.

Намаляването на броя на земеделските стопани в Полша е съпроводено с концентрация на собствеността върху земеделските стопанства и увеличаване на средния размер на стопанствата. 11,3 % от земеделските стопани (около 146 000) притежават 20 или повече хектара земя, което съставлява 53,4 % от земеделската земя. Смята се, че тези земеделски стопани биха могли да управляват до две трети от цялата земеделска земя, ако се вземе предвид отдаването под наем на земя на други земеделски стопани. Средният размер на земеделското стопанство в Полша – 11,1 хектара, е с 13% по-голям през 2020 г. в сравнение с десетилетие по-рано.

Концентрацията и монополизацията на полското земеделие са процес, който тече в целия Европейски съюз. Между 2005 г. и 2020 г. броят на земеделските стопани в страните от ЕС е намалял с 37 % (в Полша – с 47 %), като броят на стопанствата с по-малко от 5 хектара земя е намалял с 4,6 милиона през този период.

Ситуацията в Украйна е още по-ясно изразена. Закон, приет през март 2020 г., позволява свободната търговия със земеделска земя от 2021 г. Това ускори изкупуването на земеделски земи от големи земеделски дружества (още през 2019 г. само 27 % от земеделските земи се използваха от индивидуални земеделски стопани) и появата на нова класа земеделски олигарси, притежаващи активи, оценявани на стотици милиони долари. Чуждестранният капитал (най-големият дял идва от САЩ и Саудитска Арабия) притежава големи дялове в тези селскостопански компании и вече субекти извън Украйна притежават около 10 % от земеделската ѝ земя.

През 2020 г. селскостопанските продукти съставляват около 45 % от общия износ на Украйна, като производството на пшеница, царевица, ечемик и маслодайни култури е ориентирано предимно към износ.

Следователно селскостопанските сектори в Европейския съюз, Полша и Украйна са подложени на сходни процеси на монополизация. Европейският съюз вътрешно насърчава това чрез подкрепа за либерализацията на световните селскостопански пазари от страна на Световната търговска организация. Предоставянето на директни субсидии на европейските земеделски производители чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) създаде вътрешни излишъци и дъмпинг на храни в бедните страни, което намали продоволствената им сигурност, като ги направи зависими от „евтините“ вносни храни, като по този начин изтласка много дребни земеделски производители от бизнеса и доведе до по-високи цени и дори до глад. От въвеждането им през 1963 г. 80 % от преките субсидии по ОСП са отишли при едва 20 % от земеделските стопани в ЕС, което е засилило концентрацията на селското стопанство в ЕС.

С любезното съгласие на редакцията на Трансгранични разговори