Ратко Младич с почести, Сребреница без забрава

Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. В Сърбия обаче погребението му беше съпроводено с военни и държавни почести.

Това не е просто въпрос на отношение към един починал генерал. Това е въпрос към паметта, отговорността и способността на едно общество да се изправи срещу собственото си минало.

Младич беше командващ на армията на босненските сърби по време на войната в Босна и Херцеговина. През юли 1995 г. силите под негово командване превзеха Сребреница – обявена от ООН за зона за сигурност – и в последвалите дни бяха избити над 8000 босненски мюсюлмани, предимно мъже и момчета.

Международният трибунал за бивша Югославия го призна за виновен и го осъди на доживотен затвор. Присъдата беше потвърдена през 2021 г. от Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали.

И въпреки това десетилетия след Сребреница Младич продължава да бъде възприеман от част от сръбското общество не като символ на военни престъпления, а като национален герой.

Тъкмо този болезнен парадокс откроява журналистът и известен балкански кореспондент Николай Кръстев.

„Кога ли западната ни съседка ще излезе от националистическия си сън?“, пита той по повод държавните и военните почести за Младич.

Кръстев определя Младич като „балканския касапин“ и изразява надежда, че той вече е „в ада, където му е мястото“. Журналистът е коментирал личността и престъпленията на Младич пред италианската агенция SIR и българската информационна агенция „Фокус“, включително ролята му във войните в Босна и Херцеговина и Хърватия.

Проблемът със Сребреница не е останал в миналото. Той продължава да съществува всеки път, когато военнопрестъпник бъде превръщан в герой, когато жертвите бъдат изтиквани от паметта и когато национализмът се използва като оправдание за престъпления, установени от международен съд.

Държавните почести към Младич поставят неудобния въпрос дали Сърбия е готова да скъса с героизирането на хората, носещи отговорност за най-тежките престъпления от войните в бивша Югославия.

Защото помирение без признание на престъплението не е помирение. А памет без жертвите е просто националистическа митология.