Кои медии разпространяват руската пропаганда у нас(2)
В първата част на доклада “ Руската пропаганда в българските медии онлайн: Преди и по време на войната срещу Украйна“ Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представи доклад. В него се показва, че активността на руската пропаганда в българските медии онлайн е скочила десет пъти непосредствено след началото на войната. Измерванията, които са направени с автоматизираната система за честотни анализи SENSIKA.
Днес публикуваме 2 част.
Руската пропаганда в българските медии онлайн: Преди и по време на войната срещу Украйна*
(01.01 – 31.05.2022 г.)
Автоматизираната система за честотни измервания SENSIKA за този период показва общо 36,156 публикации, съдържащи ключовите думи от общия пропаганден списък. Според резюмето, което системата дава, те са разпределени между 703 източника.
При специално търсене за това кои са медиите, които най-често публикуват статии, съдържащи ключовите думи, данните на SENSIKA показват, че повече от половината публикации – 19,066 материала – са само от първите 25 източника. Веднага трябва да подчертаем, че таблицата не прави разлика между медии, производители на реално медийно съдържание, и чисти разпръсквачки – агрегатори (ботове) и (групи от) анонимни и полуанонимни сайтове, зад които в най-често стои един човек (администратор и „редактор“ едновременно).
Затова и по-известни медии, за които доказуемо работят живи хора и каквито са Поглед-инфо, БЛИЦ, Труд, Класа и Епицентър, падат надолу в класацията, изпреварени от рекордьора-агрегатор Novini247 и от сателитите на БЛИЦ, пет от които заемат престижните 6-10 място в класацията. Самата таблица обаче показва нещо важно: над 2/3 от дисеминацията на руската пропаганда в българския интернет се дължи на механични разпръсквачки – ретранслатори на чуждо съдържание. Малко на брой и лесно посочими са медиите и говорителите, които „авторски“ преработват руските опорни точки и ги артикулират „от свое име“. И това важи особено за периода след началото на войната, когато множество публични говорители предпазливо се отдръпват от руските опорки. Тогава, както многократно отбелязвахме при анализа на съдържанието, дори и по-известните медии са принудени да се държат като таблоиди и да произвеждат съдържание преди всичко с операцията „copy & paste“, препечатвайки почти без редакторска намеса от руските медии. Всъщност първата десетка от нашата класация дава представителна картина за типологията на медиите, които разпространяват руската пропаганда.
Първенецът Novini24735 и сателитите на БЛИЦ (6-10 място в класацията) дават добра представа за дела на механичните разпръсквачки в общия поток на пропагандното разпространение (68% от всички статии, разпространени от първите 10). Типологично интересни са другите четири медии, заемащи позиции 2-5: На втора позиция – но всъщност първенец сред медиите, които публикуват „авторско“ съдържание – е News Front („Новостний фронт“). Това всъщност е руска, открито пропагандна медия, базирана в Крим, която публикува на десет езика, включително български .
Без да е посочен екип на българската редакция, статиите най-често са подписани от Петя Паликрушева (ПП) и Ася Зуан (A.Z.) – впечатляващо е усилието на тези две дами да преведат, редактират и напишат 1348 статии (и това са само тези, съдържащи ключовите думи). На втора позиция сред реалните медии – трета в таблицата – е Поглед-инфо с главен редактор Румен Петков. Ако в периода 2013-2017 г. Поглед-инфо бе преди всичко дайджест, който препечатваше от сп. A-specto, в. Дума и руски медии, то след закриването на A-specto този сайт стана „дом“ на някои от найизявените про-руски говорители в България. Негови постоянни дописници, събеседници и автори са: Боян Чуков, Боян Дуранкев, Петър Волгин, Симеон Миланов, Велислава Дърева, Валентин Вацев и др. Въпреки силното „авторско“ присъствие обаче, повечето от тези 1175 статии, съдържащи ключовите думи, са преводи от руски или отразяват руски източници. Поглединфо освен това, изглежда, се радва и на изключително широка дисеминация във Фейсбук, както показват колегите от Factcheck.bg и Данни за добро
На трета позиция – четвърта в таблицата – е информационна агенция БЛИЦ с управител и собственик Ивайло Крачунов. БЛИЦ фигурират със скромните 806 публикации, но ако към това число се агрегират и данните за осемте сателита, които също влизат в класацията ТОП 25 на пропагандните медии, тогава интернет машината „БЛИЦ + сателити“ има общо 5099 публикации и почти настига всеобщия (т.е. препечатващ отвсякъде) агрегатор-рекордьор Novini247. Изглежда БЛИЦ не преувеличават твърде много, когато казват: „Информационна агенция Блиц заема водещо място сред най-големите издатели в България. Сайтовете на компанията достигат до около 40% от интернет аудиторията в страната, по данни на Gemius.
Международният сайт за анализи www.similarweb.com също посочва ИА Блиц като най-популярната интернет платформа в България.“ 38 На пета позиция в таблицата е един особен хибриден сайт – Informiran.net с 805 публикации. Той е хибрид, но не защото публикува пропаганда, каквото правят и другите, а защото е „смес“ между механичен ретранслатор и сайт, зад който личи човешка намеса. Като негов собственик и редактор е посочен Владимир Алексеев, с телефон и адрес във Великобритания39. Пак същото име се явява най-често и като администратор/автор над отделните публикации, макар че в края на публикациите – без точен линк – се посочва друг автор или източник. Този сайт – поради отчетливата му пропагандна насоченост, а и заради популярността му, която по предварителни данни е значителна и във Фейсбук – заслужава самостоятелно проучване.
Картината на медиите, които онлайн провеждат руска пропаганда у нас, не е сложна. По-важните сред тях са тези, които произвеждат „авторско“ съдържание – в противовес на изцяло механичните разпръсквачки. „Авторски“ тук трябва да се схваща доста минималистично: става дума за това дали изобщо в процеса участват живи хора, които да обработват текста на материалите (като го съчиняват, превеждат, редактират, коригират, администрират) или не. Разбира се, разграничението не е и не може да бъде чисто – Informiran.net е индикативен пример за хибридността на ситуацията.
Сред „авторските“ медии могат да бъдат разграничени руски медии на български език (тук единственият представител в извадката е News Front) и български проруски медии като Поглед-инфо, БЛИЦ, Труд, Класа, Епицентър и др. При въвеждане на допълнителни критерии за оценка вероятно сред българските проруски медии могат да бъдат разграничени такива, в които има по-висок процент материали на български говорители, за разлика от материалите, буквално превеждащи или отразяващи руско съдържание. Така ще се види в каква степен медиите са идеологически обвързани с руската пропаганда или работят на ишлеме. Всъщност картината е проста. Тя се усложнява само от технологичните съвременни инструменти за мултиплициране на медийното съдържание – чрез създаването на мрежи от полумеханични и механични ретранслатори, включително и в социалните мрежи (в България най-вече във Фейсбук), за което скоро се надяваме да имаме допълнителни данни.
Има ли анти-руска пропаганда? Настоящото изследване е посветено само на руската пропаганда в България. И все пак логично е да бъде поставен въпросът има ли и друга пропаганда в медиите онлайн и каква е тя? Веднага трябва да уточним, че изхождаме от едно тясно и строго схващане за пропаганда. Не всяка системна защита на ценности (да речем, европейските ценности) или на политически принципи (на либералната демокрация) могат и следва да бъдат определяни като пропаганда. Никоя система от ценности и принципи, дори и да е целенасочено тиражирана, не може да бъде определяна като пропаганда, ако тя позволява интерпретативна свобода и конкуренция и ако насърчава внимателната и публично защитима детайлизация и модализация на твърденията. 25 Напротив, пропаганда е всяко целенасочено опростяване на картината на света, работещо чрез опорки: с готови разкази, със специално изработен речник от общи епитети (нарицателни), позволяващи метонимично заместване, на казване на едно вместо друго, в квази-митологичен режим на повторение.
Впрочем подобен анти-руски пропаганден контра-наратив вече е във висока степен изработен и той има най-широкото си разпространение в украинските медии, особено след войната. Според него руснаците са „орки“ или „рашисти“, ръководени от „бункерния дядо“ или „ботоксния диктатор“, подпомаган от „агрофюрера“ Лукашенко, и т.н. Друго специално изследване вероятно си струва да бъде посветено на този контра-наратив. Тук ще направим само общ тест доколко той е проникнал в българските медии онлайн като вземем найхарактерния епитет от речника му – „рашист“ и неговите производни. Забелязваме, че думичката „рашист“ – ако пренебрегнем единичните й употреби преди войната, – започва да набира сила със закъснение на български език: едва в края на март употребата й нужен ни е и съпоставителен план.
Ако направим аналогичен тест с най-популярния аналогичен епитет на руската пропаганда – „бандеровци“ (и производни), – резултатът е следният: Бандеровци. Брой статии на ден. 01.01 – 31.05.2022 г. SENSIKA открива 2056 публикации от началото на годината като абсолютния пик е на втория ден от войната (25 февруари), след което употребата на „бандеровци“ се стабилизира със средно 18 публикации на ден, с тенденция към понижаване в края на периода.
В заключение можем да подчертаем, че анти-руският пропаганден наратив също е проникнал в българското медийно пространство. Само че интензитетът на неговата употреба е над три пъти по-слаб от интензитета на директната руска пропаганда (630 : 2056 публикации за 5 месеца). Впрочем подобно бе 27 съотношението в употребите на „рубладжия“ спрямо „соросоид“ за периода 2013 – 2016 г.41
*Eкипът e в състав Милена Якимова, Вероника Димитрова, Любомир Дончев, Валентин Вълканов, Димитър Вацов
целият текст на доклада вижте тук
