Лена Бориславова спечели и на втора инстанция делото за „Песен за Лена“. Апелативният съд приема, че вулгарното персонализиране на песента е създадено с цел унижение и уронване на авторитета й.

Публичността не отнема правото на една жена на достойнство. Това е един от важните изводи, който може да бъде направен от решението на Софийския апелативен съд по делото на Лена Бориславова срещу „Седем-осми“ АД заради разпространената през 2023 г. „Песен за Лена“.

Съдът не приема защитната теза, че става дума за политическа сатира или за преработка на вече съществувала песен, която освобождава от отговорност за последиците от разпространението ѝ. Напротив, апелативните съдии определят персонализирането на текста и включването на вулгарни изрази, насочени конкретно към Бориславова, като ново произведение, „създадено с цел унижение и уронване на авторитета на ищцата“.

Така съдебното решение поставя важен въпрос за отношението към жените в политиката и обществения живот: докъде се простира свободата на политическата сатира и откъде започва унизителното публично насилие над личността.

Казусът е особено показателен, защото обект на атаката е жена политик, превърната в мишена на вулгарни и унизителни внушения. Фактът, че тя е публична личност, според съда не означава, че трябва да понася безгранично посегателство върху достойнството и личността си.

Напротив. Магистратите изрично отчитат, че публичността на Бориславова е допринесла за масовото разпространение на песента и съответно за по-сериозните последици от нея. Произведението е получило широк обществен отзвук и остава общодостъпно, което според съда увеличава интензитета и продължителността на претърпените от нея страдания.

Публичната жена не е „обществена собственост“

Това е съществената правозащитна страна на казуса. Политиците несъмнено трябва да търпят по-висока степен на критика от частните лица. Свободата на изразяване включва и остра, неприятна, дори шокираща политическа сатира. Но публичността сама по себе си не превръща човека в обект, лишен от защита на достойнството.

В случая съдът прави разграничение между критика и унижение. Според мотивите именно вулгарното персонализиране на съществуваща песен спрямо Бориславова превръща произведението в ново съдържание, насочено към нейното унижаване и накърняване на авторитета ѝ.

Този извод има значение и отвъд конкретното дело. Жените в политиката и обществения живот са особено уязвими към атаки, които заменят политическия спор с подигравка, сексуализиране, вулгарност и посегателство върху личното достойнство. Когато подобно поведение бъде представено като „шега“, „забавление“ или „сатира“, това не променя автоматично характера и последиците му.

„Народно творчество“ не е оправдание

„Седем-осми“ АД е оспорило отговорността си и с аргумента, че песента е „народно творчество“, позовавайки се на по-стара песен със сходно заглавие и мелодия.

Апелативният съд отхвърля тази теза. Според магистратите използването на съществуващо музикално произведение не освобождава продуцента от отговорност, тъй като новият текст е променен, а песента е персонализирана спрямо Бориславова.

Съдът се позовава и на публични изказвания на Слави Трифонов, според които негови продуценти са създали песента, получили са разрешението му за излъчването ѝ, а сценаристите са написали текста и са създали видеоклипа. Така съдът не приема и опита отговорността да бъде прехвърлена върху неизвестен автор или върху твърдението, че песента е съществувала независимо от продукцията на „7/8“.

Съдът отчита и реалните последици от унижението

На първа инстанция Софийският градски съд присъди на Бориславова 20 000 лева. „Седем-осми“ АД обжалва, настоявайки решението да бъде отменено.

Апелативният съд обаче не само потвърждава отговорността на дружеството, но увеличава обезщетението до пълния предявен размер от 40 000 лева. Към сумата се дължи законна лихва от 28 февруари 2023 г. до окончателното плащане, както и 1200 евро разноски за адвокатското дружество, представлявало Бориславова.

При определянето на размера съдът взема предвид не само публичното разпространение на песента, но и конкретните последици за Бориславова. Според свидетелските показания тя е преживяла силен емоционален шок, тревожност и страх, ограничила е публичните си изяви, отказвала е интервюта и е отменила пътувания. Съдът отчита и че по това време тя е била в началото на бременността си и се е тревожила за отражението на преживения стрес върху бременността.

Магистратите посочват още, че след разпространението на песента Бориславова е била подигравана от случайни граждани, които са ѝ подвиквали реплики от нея, включително „хищна хиена – Лена“, както в България, така и в чужбина.

Така съдът отчита една често пренебрегвана страна на публичното унижение: то не остава само в рамките на екрана. Когато унизителното съдържание достигне до огромна публика, то може да бъде повторено в реалния живот и да промени начина, по който човек участва в обществения живот.

В случая според мотивите Бориславова се е отдръпнала от политическия и обществения живот именно след разпространението на песента.

Правото на участие в обществения живот включва и правото да не бъдеш унижаван

Решението е важно не защото определя конкретна парична сума, а защото признава границата между политическата критика и унизителното отношение към човека.

Правото на свободно изразяване е фундаментално демократично право. Но то не означава право на безнаказано унижение. Особено когато публичната атака е насочена към жена и използва вулгарността и персоналното унижаване като средство за политическо обезсилване.

В този смисъл делото на Лена Бориславова е и дело за правото на жените да участват в политическия и обществения живот без да бъдат превръщани в мишени на мизогинно публично унижение.

Софийският апелативен съд приема, че в този конкретен случай границата е била премината.

Новината е изготвена с помощта на изкуствен интелект