Тръмп избра страната на изкуствения интелект. Но кой ще плати сметката?

Само за няколко дни администрацията на Доналд Тръмп направи две важни крачки, които очертават новата американска политика към изкуствения интелект.

Първо президентът атакува съпротивата срещу изграждането на центрове за данни. Според него американските общности, които не ги искат, рискуват да останат „изостанали и бедни“. Аргументът му е прост: без огромна нова изчислителна инфраструктура САЩ могат да загубят технологическото състезание с Китай.

Сега администрацията отиде още по-далеч и се намеси в една от най-важните съдебни битки за бъдещето на изкуствения интелект.

The New York Times срещу OpenAI и Microsoft

Делото започва през декември 2023 г., когато The New York Times завежда иск във федералния съд в Манхатън срещу OpenAI и Microsoft. Изданието твърди, че милиони негови статии, разследвания, анализи, рецензии и практически ръководства са били копирани и използвани без разрешение за обучението на големите езикови модели, върху които работят ChatGPT и продуктите на Microsoft.

Но претенцията на Times е по-широка от твърдението „взехте нашите статии“.

Вестникът твърди, че технологичните компании са използвали журналистика, създадена с огромни разходи в продължение на десетилетия, за да изградят продукти, които след това започват да конкурират самия източник на тази информация.

В първоначалния иск са представени примери, при които GPT модели възпроизвеждат значителни части от публикации на Times. Сред посочените материали е голямо разследване за таксиметровата индустрия в Ню Йорк, по което журналистите са работили 18 месеца.

Тук се появява икономическият въпрос, който може да се окаже дори по-важен от техническия copyright спор.

Ако потребителят получи необходимата информация директно от AI, защо да посещава сайта, който първоначално е платил за създаването ѝ?

За медия като Times това означава потенциална загуба на посещения, абонаменти, реклама и други приходи. При неговия сайт за потребителски препоръки Wirecutter например по-малко посещения означават и по-малко приходи от affiliate links.

Затова Times твърди, че става дума не само за копиране, а за създаване на конкурентен продукт с помощта на съдържанието на самия конкурент.

OpenAI оспорва тази логика. Основната защита е американската доктрина за „fair use“ – допустимото използване на защитени произведения при определени обстоятелства. Компанията твърди, че AI моделът не е библиотека, която просто съхранява и разпространява милиони статии. Обучението преобразува огромни количества информация в математически зависимости, от които моделът може да създава ново съдържание.

Копирането на защитени произведения с цел обучение на AI представлява ли нова, трансформираща употреба, допустима като fair use, или AI компаниите трябва да получават разрешение и да плащат за съдържанието?

Отговорът може да промени икономиката на цялата AI индустрия.

Ако Times победи по основния въпрос, големите AI компании могат да бъдат принудени да договарят лицензи за значителна част от висококачественото съдържание, необходимо за обучение на бъдещите модели. Това би увеличило разходите и би създало нов огромен пазар за лицензиране на текстове, изображения, видео и други произведения.

Ако OpenAI победи и обучението бъде признато широко за fair use, голяма част от публично достъпното човешко знание би могло да остане достъпно за обучение на модели без индивидуално разрешение от всеки носител на авторски права.

Делото междувременно се превърна и в ожесточена битка за доказателствата. През юли тази година Times и други издатели поискаха съдът да санкционира OpenAI, обвинявайки компанията, че е дала подвеждаща информация за възможността да претърсва системите си за защитено съдържание и че милиарди разговори с ChatGPT са били изтрити или направени недостъпни за търсене. OpenAI отхвърля обвиненията и на свой ред твърди, че исканията на издателите за достъп до потребителски разговори застрашават личната неприкосновеност на милиони потребители.

Някои от първоначалните претенции на издателите вече бяха ограничени от съда, но централният въпрос остава нерешен: може ли защитеното човешко творчество да бъде използвано като суровина за обучение на AI без предварително лицензиране?

И точно в този момент в спора влиза правителството на Съединените щати.

Министерството на правосъдието застана на страната на OpenAI по основния принцип. Според администрацията ограничаването на възможността големите езикови модели да бъдат обучавани върху защитени текстове може да попречи на научния прогрес, американския просперитет и националната сигурност.

Така частен copyright спор между една медия и една технологична компания внезапно се превръща във въпрос на американската геополитика.

За развитието на AI са необходими четири ресурса в огромни количества: изчислителна мощност, електроенергия, данни и капитал. Администрацията на Тръмп очевидно смята, че държавата трябва да премахва препятствията пред достъпа на американските технологични компании до всеки от тях.

Логиката отново води до Китай. Ако САЩ ограничат строителството на центрове за данни, наложат тежки регулации или направят обучението на модели върху огромни информационни масиви прекалено скъпо, Китай може да получи стратегическо предимство.

Този аргумент не трябва да бъде подценяван. Състезанието за AI действително постепенно се превръща в състезание за икономическо и военно превъзходство.

Но тук започва политическият проблем.

Американците все по-често питат не дали страната трябва да развива изкуствен интелект, а кой плаща цената на това развитие и кой получава печалбата.

При центровете за данни местните общности питат кой ще плати за новите електропроводи, електроцентрали и водоснабдяване. При автоматизацията работниците питат какво ще стане с работните им места. А при генеративния AI журналисти, писатели, художници и издатели питат защо произведеното от тях съдържание трябва безвъзмездно да се превръща в суровина за едни от най-богатите компании в света.

Така възниква един от големите парадокси на изкуствения интелект.

AI се нуждае от човешкото знание, за да стане по-добър. Но ако икономически унищожи хората и институциите, които създават това знание, постепенно може да унищожи и част от собствената си суровинна база.

Същото противоречие се вижда при електроенергията и центровете за данни. Обществото може да има огромна полза от AI, но това не означава автоматично, че една конкретна общност трябва да приеме всички разходи по изграждането на необходимата инфраструктура.

Затова истинският политически конфликт вече не е между привърженици и противници на изкуствения интелект.

Как ще бъдат разпределени разходите, рисковете и огромното ново богатство, което AI може да създаде?

Тук предупреждението на проф. Георги Фотев за изкуствения интелект като „лоно на смразяващи неравенства, но и на невъобразими човешки възможности“ придобива съвсем конкретно политическо съдържание.

Америка вероятно няма да спре AI революцията. Нито трябва да го прави. Но ако технологичният прогрес започне да изглежда като система, при която обществото предоставя електричеството, водата, земята, човешкото знание и публичната инфраструктура, а печалбите се концентрират в няколко технологични корпорации, съпротивата срещу него ще нараства.

И тогава най-голямата заплаха за американското AI лидерство може да се окаже не Китай, а загубата на общественото доверие в самите Съединени щати.

екип на Маргиналия