Самолетни мъдрости

Понякога цял живот живееш в заблуди. Или поне в моя случай значителен брой години. И не, това не значи, че тази седмица съм се вглъбил в смисъла на живота и заблудата на битието. Това съм го оставил като тема за следващия месец. Просто днес искам да поговорим за моите заблуди към вечното изкуство.

Всъщност интернет има една много добра фраза в този случай: “I was today years old when i found out” – Аз съм на възрастта, на която съм днес и осъзнах/разбрах „нещо си“. Хората го използват за какви ли не очевидни неща, които са осъзнали значително късно в своя живот.

Така и аз се оказах в тази позиция миналата неделя, когато научих, че макар животът наистина да е кратък, изкуството не е задължително да е вечно. Всъщност го научих от момичето, което седеше до мен в самолета на път за САЩ. Както всички, които са се подлагали на това мъчение от осем –девет часа седене в една кабина с много хора, подредени като консерва сардини, знаят единственото спасение в такива моменти са филмите, които си избираш на малко екранче пред теб.

И аз решително се хвърлих на най-съвременните холивудски хитове и започнах да преживявам и дори да си поплаквам леко на приключенията на Спайдърмен в последния филм за супер героя. Момичето до мен – германска студентка, отиваща на обучение в САЩ, от своя страна избра нещо изненадващо и си пусна Казабланка – филм от 1942.

Обзе ме смесеното чувство на срам и гордост. Срам, че проливам сълзи на съвременна боза, докато другите хора гледат произведения на изкуството. И гордост, че напук на всичко, което говорят за следващото поколение, то може би е по-добро от нас. И затова реших да я поздравя за избора.

–        Интересен филм сте избрала за полета.

–        Да, той е сред любимите ми. Вечна класика.

–        Да, Ars Longa, Vita Brevis – реших да впечатля на латински аз. Все пак да разбере, че макар и да гледам човек в костюм на паяк, съм образован – Животът е кратък, изкуството е вечно – допълних за всеки случай, ако не е разбрала произношението ми, което не е съвсем като на патриций.

–        Знаете ли, този израз не значи това – отвърна тя.

–        Моля ви се. Аз все пак съм възпитаник на Класическата гимназия – отговорих, въпреки че колкото и да е известно моето училище, едва ли има такава международна популярност. Никой нямаше право да ме обижда на латински.

–        Да, буквално хората днес го превеждат така. Но това всъщност е цитат на Хипократ, а той е лекар. И не говори за изкуство, а за занаят, техника, умение. Тоест това, което е искал да каже е не, че произведенията ти остават вечни, а че може би един живот няма да ти стигне да овладееш напълно това, с което си се захванал. Не е възхвала на изкуството, а по-скоро притеснение от огромната отговорност, която носиш и че може да не ти стигне времето.

–        Аха – отговорих аз вече тотално засрамен и млъкнах.

Момичето сложи слушалките си и се загледа във филма си, а аз се върнах към човека – паяк, изкуството, вечността и отдадеността на това, което вършиш. Оказа се, че 36 години, месец и половина бях живял в огромна заблуда. Така и не успях да се съсредоточа и просто  оставих спайдърмен да се бори с лошите, а аз в същото време да размишлявам. В крайна сметка филмите свършиха, полетът кацна, пожелах на момичето приятно изкарване и продължих към Ню Йорк, все така мислейки за Херодот и неговата отговорност.

Няколко дни по-късно се озовах в една открита галерия в парк. С различни статуи и инсталации. Включително и това странно нещо, което според табелката е „Птица на стол“.

По принцип рядко спирам пред такива произведения на изкуството, но тук се заковах на място. Прочетох няколко пъти табелата и се опитах да запомня името на автора. Така и не можех. Четях и десет секунди по-късно изкачаше от съзнанието ми. Чудех се какво ли е смятал той, завършвайки тази птица на стол. Дали, че така ще остане във вечността. Или че и той като Хипократ и като Максим има още много да върви и научава по света. И животът му няма да стига.

И дали си е казал – бях на 36 години, месец и половина, когато осъзнах и научих, че това не е точно птица на стол. И по-добре да я дам в някоя американска парк-галерия. А аз да продължа да търся и научавам. За птиците, столовете, изкуството и вечността.

Шабат шалом скъпи приятели и не спирайте да търсите и да научавате. Изкуството може и да не е вечно, но се надявам нашите търсения, открития и знания да са такива. И всеки ден да научавате и осъзнавате поне едно ново нещо. Защото животът наистина е кратък за всичко интересно и ново, което съществува около нас.

Шабат Шалом