Шоколадови яйца
– Зимата вече идва – това казах на Янина, с която пазарувахме в един магазин в Люлин и й показах шоколадовите яйца на рафта.
Тя ме погледна неразбиращо и реших да се възползвам от момента и да блесна с поредния непотребен факт, който знам – „Виж вече са се появили по магазините зимните шоколадови яйца. Не знам дали знаеш, ама има два типа шоколадови яйца – едните са класическите – те са през зимата, но през лятото се разтопяват и вместо това има течен шоколад в пакетче. Ама всичките си имат играчка – спокойно“.
Янина ме изгледа странно. И това не беше универсалният поглед, който получавам, споделяйки непоискани факти за света „Какво ме занимаваш, бе!“. Беше погледът на носталгията. И аз много добре знаех, какво означава: „Ти нали знаеш, че никой от нашето поколение няма как да знае как изглежда шоколадовото яйце през лятото. Като дете си го получавам за Коледа и/или Нова година, а по традиция тези празници са през зимата“….
Платихме каквото трябваше да купуваме и набързо забравихме за яйцата, миналото, а заради хубавото време навън и за настъпващата зима, на която тези яйца са предвестник.
До онзи ден, когато в разговор с друг човек отново стана дума за шоколадови яйца. И как е добре да имаме под ръка за една програма:
– Да, не е Коледа, че да купуваме шоколадови яйца. Те са огромен лукс. – отхвърлих предложението и веднага се засрамих от себе си.
И директно слязох до магазина, за да си купя едно. Защото не е Коледа. И не би следвало да са лукс. Сияещ с усмивка под касата го подадох на касиерката:
– Това, нали знаете, че са от зимните.
– Да – очарован, че не сме двама (аз и вече Янина) в този свят с това познание.
– Ех, преди зимата идваше със слагане на кисело зеле, а сега – с шоколад – каза тя, а аз само платих и не отговорих.
И ето ме – седя и наблюдавам играчката от яйцето. Шоколадът го изядох, ама се чудя на символиката. За мен този продукт ще е символ на празник веднъж в годината. За други ще е символ на студ и зима. Може би трябва да попитам някое дете какво символизират – най-вероятно просто шоколад и играчка.
И всъщност дали наистина имаме нужда от символики! Може ли зимата да дойде без предвестник. Било то шоколадово яйце или кисело зеле. И може ли празникът да ни се случи, ако нямаме символ….
Нямам идея. Аз смятам отсега нататък да ям шоколадови яйца не на празници. А на празниците – е , тогава ще съм на диета.
Пожелавам ви приятна зима. И шоколадова.
Шабат Шалом.
