Египет е в съзнанието на рибаря и жената
Под надслов „22 вечни таланта“ беше открита ретроспективна изложба на покойния египетски художник Мамдух Амар. Тя е организирана от „Арабски професионалисти за култура и изкуство“ в сътрудничество със семейството на художника. Това е първият път когато творбите на Мамдух Амар са представени след смъртта му, а изложбата включва селекция от 90 картини, представящи повечето от артистичните етапи, през които е преминал, от края на 1940 г. до смъртта си през 2012 г.
Художникът Мамдух Амар е роден през 1928 г. Той учи през 40-те години на миналия век при турския художник Хедаят Ширари, след което се присъединява към Кралския колеж по изящни изкуства. Неговите учители са от първото поколение египетски художници, като Юсеф Камел, Ахмед Сабри и Хюсеин Бикар, в допълнение към френския ориенталист Пиер Пепе Мартен. Амар пътува до Франция и се присъединява към студиото на френския художник Андре Лот (покойният ливански художник Чафик Аббуд също често посещава студиото на Лоте). Получава и сертификат за обучение от италианския художник Джентилини, както и диплома от Академията за изящни изкуства в Рим.
Амар е член на Egyptian Art and Freedom Group, Egyptian Artists Syndicate и много други асоциации. Освен това, той е работил в египетското министерство на туризма и във вестниците „Вестник Ал-Маса” и „Роуз Ел-Юсеф.” Той също така е бил професор в катедрата по живопис във Факултета по изящни изкуства в Кайро и по-късно става ръководител на катедрата и редовен професор по история на модерното изкуство до смъртта си през 2012 г. Прави около десет лични изложби в Кайро, Александрия, Китай и Италия.
Всеки, който познава добре Мамдух Амар, потвърждава, че художникът винаги е бил верен на идеите и убежденията си и че е избягвал медийния шум. Неговото обучение из европейския континент му е помогнало да изостри техниките си и да научи за постиженията на изкуството както от Европейския ренесанс, така и за стъпките на европейските художници по пътищата на модерното изкуство.
Посещенията на Амар в провинцията и пустинята на юг, в допълнение към интереса му към популярната среда и ислямската архитектура, не са просто наблюдения от „туристически“ характер, а се превръщат в основата на любимите му теми. Картините му показват връзка с египетското наследство, любовта му към египетския човек в неговата простота и любов към живота и в постоянната му борба за живот. Рибари, обработващи мрежите си в страна, където много от жителите й зависят от риболовната професия, за да получат прехраната си. Те могат да се видят в повече от една творба, може би най-известната от които е картината „Рибарите, които спечелиха злато „, например.
Жената заема специално място в изкуството му. Художникът я представя като същество, чиито черти носят нежност, примесена с редица тайни. Той се вдъхновява от съпругата си и я превръща в модел на своите рисунки, скици и картини. Стилът на Махмуд Абар смесва реализъм и кубистичен стил. Абар многократно подчертава, че местната среда и историческото и културно наследство не позволяват на художника да се подхлъзне по странни пътища, които биха отрекли и фалшифицирали истинската идентичност на художествената продукция: „Истинският художник е наследник на всички предишни цивилизации и той е този, който слива и смесва тези влияния и ги адаптира, за да служат на неговите уникални идеи и идентичност.“
