Швеция спира завоя надясно
Център-лявата опозиция в Швеция получава минимална преднина на парламентарните избори, а голямата изненада е спадът на антиимиграционните „Шведски демократи“. Резултатът поставя под въпрос по-нататъшното нормализиране на крайната десница в страна, която дълго беше символ на либералната демокрация и социалната държава.
При преброени гласове от 6195 от общо 6312 избирателни района блокът, начело със социалдемократите на Магдалена Андершон, се очаква да получи 176 от 349 места в Риксдага срещу 173 за десния блок. Преднината е минимална и окончателното разпределение на мандатите все още предстои.
Най-голямата изненада е представянето на „Шведски демократи“. Антиимиграционната партия за първи път влезе в парламента през 2010 г., а през 2022 г. получи 20,5% от гласовете и се превърна във втора политическа сила. Сега тя получава 17,6% от вота. Лидерът ѝ Йими Акесон въпреки това определи резултата като успех.
Важното в шведския вот обаче не е само кой ще състави следващото правителство. След изборите през 2022 г. традиционната десница управлява с парламентарната подкрепа на „Шведски демократи“ – партия с корени в крайнодесния национализъм. Така политическа формация, която дълго беше изолирана от основния политически живот, се превърна във фактор, способен да определя дневния ред по миграцията, интеграцията и престъпността.
Това е съществената промяна в шведския модел. Страната, дълго свързвана със силна социална държава, социална солидарност, защита на малцинствата и либерални граждански права, през последните години предприе значително по-рестриктивен курс към миграцията и интеграцията.
Сегашният изборен резултат може да се разглежда като сигнал, че шведското общество не желае по-нататъшно придвижване в тази посока. Но той не означава връщане към Швеция от миналото. Самите социалдемократи вече говорят много по-твърдо за миграцията, интеграцията и престъпността. Границите на политически приемливото са се преместили надясно.
Тъкмо тук е правозащитният въпрос. Крайната десница не е необходимо да спечели изборите, за да промени политиката. Достатъчно е традиционните партии да започнат да приемат нейния език и част от нейните решения като неизбежни.
Шведският пример показва и друг механизъм на нормализиране. Партия, която първоначално е смятана за политически неприемлива, постепенно се превръща в необходим партньор, а след това идеите ѝ започват да се възприемат и от партии от традиционния политически спектър.
Затова днешният резултат е важен не само за Швеция. В цяла Европа се води една и съща битка: може ли демократичният център да спре крайната десница, без самият той да започне да възприема нейния език към мигрантите, малцинствата и човешките права.
Либералното наследство не се губи в деня, когато крайната десница спечели избори. То започва да се губи много по-рано – когато защитата на човешките права престане да бъде възприемана като обща демократична ценност.
