Алексей Пампоров: PISA показа кризата, училището възпроизвежда неравенството

Резултатите от PISA 2025 вече показват не еднократен провал, а устойчива криза във формирането на базови функционални умения. Социалната ножица от 101 точки между най-привилегированите и най-непривилегированите ученици почти не се е променила за десетилетие, казва доц. Алексей Пампоров, социолог и учен в БАН, един от задълбочените изследователи на социалните неравенства и малцинствените проблеми в България

Доц. Пампоров, PISA 2025 показва ново дъно за България по четене и математика – съответно 387 и 405 точки, а повече от половината 15-годишни не достигат базовото ниво и в трите области. След като през 2023 г. определихте част от реакциите към PISA като „истерия“, можем ли вече да говорим за устойчива криза в българското образование, а не просто за лош резултат от едно международно изследване?

Доц. Алексей Пампоров: Да, вече бих говорил за устойчива криза, но с едно важно уточнение – не криза, започнала с PISA, а криза, която PISA прави видима. През 2023 г. нарекох реакциите към т.нар. функционална грамотност „истерия“, защото тогава имаше опасност един международен тест да бъде превърнат в присъда над цялото българско образование – над учениците, учителите и родителите. Днес обаче имаме не еднократен резултат, а тенденция. Между 2015 и 2025 г. резултатите на България спадат и в трите области, а делът на учениците под базовото ниво се е увеличил значително. ОИСР също подчертава, че спадът на резултатите в много страни не започва с COVID-19, а има по-дълбоки структурни причини.

Затова бих сменил формулировката от „България се представи зле на PISA“ с „Българската образователна система има траен проблем с формирането на базови функционални умения“. И тук знаете моето мнение: докато продължаваме вместо истински знания и критическо мислене да преподаваме идеологизиран наратив и кухи шаблони от типа „патриарх на литературата“, „певец на селото“ и докато говорим за „разказвателни предмети“, вместо за „интерпретативни предмети“ – положението ще става все по-зле. А когато уроците по математика са ориентирани не към трайно знание и мислене, а към зубрене на формули и отговаряне по шаблона за НВО и матурите – няма как в PISA да има висока успеваемост. Българската образователна система насърчава зубърите и наказва самостоятелно мислещите деца. PISA иска умения за разбиране и самостоятелно мислене, а не възпроизвеждане на заучени фрази.

Нещо повече, важно е да се подчертае, че резултатите от PISA не означават, че 58% от българските деца са „неграмотни“. Означава, че около 58% не достигат равнището, което PISA определя като минимално за функционално използване на четивни умения в непознати ситуации. Трябва много да внимаваме с това разграничение. Защото то не е присъда над децата, а е индикатор за това доколко системата успява да превърне училищните занимания в практически използваемо знание.

Особено тревожна е социалната ножица – 101 точки разлика по природни науки между най-привилегированите и най-непривилегированите ученици. Тази разлика почти не се е променила за десет години, докато средно за ОИСР намалява. Означава ли това, че българското училище не успява да компенсира социалното неравенство, а до голяма степен го възпроизвежда?

Ал.П.Да. И точно тук според мен е най-важната новина от PISA 2025. Разликата от 101 точки между горната и долната четвърт по социално-икономически статус не е просто „разлика между добри и лоши ученици“. Това е разлика между деца, които влизат в училище с много различни ресурси, семейна среда, образователни възможности и очаквания. Средно за ОИСР тази разлика е 85 точки. Още по-показателно е, че между 2015 и 2025 г. социалната ножица в България практически не се е свила, докато средно за ОИСР се е свила.

Това означава, че българското училище има ограничена способност да компенсира социалния старт. То в значителна степен възпроизвежда вече съществуващите неравенства.

Но бих добавил още нещо. Не трябва да превръщаме това в обвинение към учителите. Един учител не може сам да компенсира жилищната сегрегация, бедността, различния достъп до частни уроци, различната образователна култура в семейството или концентрацията на деца с различен социален произход в различни училища. Проблемът е системен: очакваме училището да бъде социален асансьор, но сме организирали системата така, че асансьорът не достига до всички етажи, а в някои входове изобщо няма асаньор.

През 2023 г. посочихте образователната сегрегация, „елитните“ училища, различията между София и провинцията, недостига на учители и дигиталната бедност като фактори за слабите резултати. Какво от тогава досега се е променило – и какво категорично не се е променило?

Ал.П. Промени се разбирането ни за дигиталната среда и се появиха повече инструменти за подкрепа на училищата. Но не се промени основната структура на неравенството. През 2023 г. говорех за разликата между София и останалата част от страната, между профилираните и останалите училища, за образователната сегрегация, недостига на учители и дигиталната бедност. Днес бих добавил още един проблем – пресечната точка на различни дефицити в едни и същи училища. Има училища, в които се концентрират деца от семейства с нисък социално-икономически статус, деца с отслабена мотивация, по-висока честота на отсъствия, трудности в семейната среда и по-трудна учебна атмосфера. В същото време други училища концентрират деца с висока образователна мотивация и родители, които могат да инвестират сериозни ресурси в образованието им. Това е своеобразен кумулативен ефект: ресурсите се концентрират там, където вече има ресурси, а дефицитите – там, където вече има дефицити.

Данните от PISA 2025 показват тежък системен проблем. А именно, бедата не е просто в констатацията, че „учениците не учат“. Българските ученици съобщават за значително повече отсъствия, повече шум и разсейване в класната стая и много по-често разсейване от дигитални устройства в сравнение със средното за ОИСР. Тоест проблемът вече не е само какво преподаваме, а каква среда за учене сме създали.

След PISA 2022 МОН обяви „PISA училища“, повече практически задачи, подкрепа за училищата и други мерки. Днешните резултати показват, че тенденцията не е обърната. Според Вас проблемът в самите мерки ли е, в начина на прилагането им или в това, че се опитваме да лекуваме с методически инструменти проблем, който всъщност е социален и структурен?

Ал.П. Мисля, че проблемът е и в трите – в самите мерки, в начина на прилагането им и най-вече в очакването, че чрез методически инструменти можем да компенсираме структурни неравенства. Разбира се, повече практически задачи, по-добра подготовка на учителите, подкрепа за директорите и училищата са необходими. Но те не могат сами да променят социалната селекция между училищата.

Представете си два класа. В единия имате деца, които редовно посещават училище, имат спокойно място за учене, родители с висока образователна култура и достъп до допълнителни ресурси. В другия имате концентрация на деца с отсъствия, ниска мотивация, семейни затруднения и недостиг на квалифицирани учители. Да дадем на двата класа еднакъв методически наръчник не означава, че сме им дали еднакви образователни възможности. PISA 2025 всъщност показва точно това – социално-икономическият статус обяснява около 14% от вариацията в резултатите по природни науки в България, срещу около 12% средно за ОИСР. Затова не бих казал „методиката е грешна“. Бих казал: методиката е необходима, но недостатъчна.

Ако лекуваме структурен проблем само с педагогически инструменти, получаваме много проекти, обучения и добри практики – но не непременно промяна на системата.

Зад тези 387 точки по четене, 405 по математика и 421 по природни науки стоят не просто „слаби ученици“, а огромни различия в социалния старт и образователните възможности, как трябва да променим българската образователна политика? Кои са трите най-неотложни промени, без които следващата PISA вероятно отново ще ни покаже същата картина?

Ал.П. Първо – да спрем да допускаме социалният произход да определя качеството на училището. Това означава много по-силна политика за подкрепа на училищата с концентрация на деца в неравностойно положение – не просто проектно финансиране, а трайно повече учители, специалисти, време и ресурси там, където проблемът е най-голям. Ресурсът трябва да следва нуждата, а не просто броя на учениците.

Второ – да намалим концентрацията на образователното предимство в малък брой училища. Не говоря за това да закриваме математически, езикови или други силни училища. Говоря за това да престанем да приемаме като естествено, че едни училища трябва да бъдат „елитни“, а други постепенно да се превръщат в места, където се концентрират всички деца, които системата не е успяла да задържи или подкрепи. Докато имаме училища на два различни социални и образователни свята, средните резултати трудно ще се променят.

Трето – да върнем смисъла на ученето, а не просто да тренираме учениците за следващия НВО тест. PISA измерва способността да използваш знанието – да четеш, да разсъждаваш, да решаваш проблеми и да преценяваш информация. Затова са необходими повече време за разбиране и работа със знанията и по-малко механично препускане през учебния материал.

И бих добавил едно четвърто, макар че ме питате за три: трябва да спрем да сменяме посоката на системата на всеки няколко години. Образователната политика има нужда от хоризонт над десетилетие. Един 15-годишен ученик, който днес решава PISA, е започнал училище преди осем години. Не може който и да е министър – с оглед на последните години – да носи отговорността за целия този период, но държавата трябва да може. България има нужда от модерно, прогресивно образование: т.е. фокус върху индивидуалните интереси на детето, а не „да запълним хорариума на колегите със ЗИП“; с учене чрез правене и преживяване: уроци в музеите, в зоопарка, възстановяване на лабораторните занятия по химия, физика и биология – така че да запалим интереса на децата към реални неща от живия живот.  Вместо това в момента отново говорим за религия и вероучение. Това е спор за приоритетите: ако добавяме нови предмети, без да намерим време за практическо учене, лаборатории, изкуства и работа по интересите на децата, не виждам как ще подобрим резултатите, които PISA измерва.

Въпросите зададе Ю. Методиева