Смисълът е „новата власт”

Очевидното от модела на Маслоу (чували сте за пирамидата на потребностите на Маслоу) е, че парите не са основният мотиватор в живота ни. Явно, ако нямаме такива, тогава ставаме недоволни и ще работим с пълна пара, за да ги получим. Повечето от нас се нуждаят от определена сума пари, за да си купят жизненоважните неща и да поддържат начина си на живот; а някои от нас харесват разни играчки или пътуват повече от други! Ние търсим пари за сигурност (жилище, храна, спестявания за лоши дни) и статус (за да се похвалим, че сме някой). Някои от нас искат да бъдат неприлично богати, докато някои от нас просто се стремят да бъдат „добре“. Но и някои от нас имат амбицията да властват, други – амбицията да оцеляват. В това няма нищо лошо – мисленето за искане на пари е от съществено значение за успеха и може да допринесе за нашето удоволствие от живота, например, като ни освободи от определени домакински задължения или работа, която не намираме за смислена. Отвъд определен момент, обаче, това не променя мотивацията или щастието ни.

Най-добрите лидери (най-щастливите и успешните) се мотивират много повече, като правят нещо полезно, отколкото чрез бързи, лесни пари или най-новите приспособления. По същия начин те знаят, че дълготрайният успех се гради на това да се помогне на хората да се идентифицират, да преследват и постигнат себереализация. Когато хората ви растат като хора, те автоматично узряват в ценни, ефективни членове на екипа и обществото.

Можете да купите ръцете или мозъка на хората срещу пари, но никога не можете да купите сърцето им. Лидер, който не разбира този прост факт, може да се опита да реши проблемите и недоволството на хората в своя екип или обществото, като повиши заплатите/благосъстоянието. Но всичко, което прави, е да отговори повече на потребността от ниско ниво, отколкото е необходимо, и изобщо пренебрегва по-високите нива. Никой няма да каже „не“ на допълнителните пари (сега това би било глупаво!), но натрупаните разочарования все още ще са налице. Получаването на увеличение на заплатите и привилегиите не е задължително да накара някого да заобича работата си или родината си. Това просто ще им попречи да я намразят.

Милениалите (родените през 80-те и 90-те години) искат да работят за организации, които са отдадени на социалните ценности и отговорност и се стремят да променят положението на другите. Според проучване от 2014 г. на компанията за професионални услуги Deloitte1:

• Повече от 70 процента от милениалите очакват работодателите им да са съсредоточени върху проблемите на обществото и на мисията.
• 70 на сто искат да бъдат креативни в работата.
• Повече от две трети смятат, че работата на ръководството е да им предоставя ускорени възможности за развитие, за да останат.

Очевидно целта в днешно време е много по-голям стимул от печалбата, както и необходимостта от социално взаимодействие, наслаждаване на гъвкави условия на работа и усвояване на нови умения. За лидерите това означава да се научат как да ангажират младото поколение като чувствителни, креативни и страстни участници на работното място, включително да им предоставят ремиксиран набор от опции и бонуси. Сближаването на поколенията също е от първостепенно значение, така че милениалите, бейби бумерите и Gen Xers (поколението след бейби бумерите и преди милениалите) могат да работят удобно рамо до рамо, като всяко едно от тях носи своите уникални силни страни и опит.

В политически аспект, всичко това означава, че old school лидерите трудно биха били избрани от моето поколение да ги водят! Old school платформите разчитат на заплахите, на вцепеняващия страх, на счупване на психомоториката на избирателя, влошаване на психологоческия профил на обществото, където вече да не е възможно да се разпознае доброто от злото, следователно много често „злото бива избирано, защото е добро”, на „нездравословноиздражливия морал”, а като не стане – на дребни привилегии, бонуси, делегиране на монопол да се налага страха…

Разбира се, би било добре, ако всички тези поколения у нас си сътрудничат на база позитивните и силните им черти (умения, виждания, житейски опит, разбирания, вярвания, интелект), така щото да се излъчат истински обществени лидери, които да са легитимни в очите на избирателя, упражнявайки ефективно, т.е. проспериращо държавно управление от по-високо ниво на потребностите!

Понастоящем обаче виждаме битката между поколенията! Доминирана от old school културата, която урежда първо и само себе си! Не зачита интересите и профила на другите! Нещо повече – дори само опитът за емпатия се приема за слабост, което предопределя твърдостта на социалното поведение! Е, така няма как да стане! А пирамидата така и няма да се издигне! За съжаление!

1  Bersin, Josh (2015). ‘Becoming irresistible: A new model for employee engagement’. Deloitte University Press, 26 January. [Online] Наличен на: http://dupress.com/articles/employee-engagement-strategies/