Фокус

Срамувам се, Европо!

Споделете статията:

 

„Хитлер знаеше как да ги завърти. И беше прав“, крещи мъж с черно-бяло карирано шалче през устата. Те означават пълното изтребление на евреите, ръководено от Хитлер и неговия народ. Тълпата около него крещи: „Смърт на всички евреи.” Ноември 2023 г. е и този човек крещи тези лозунги насред улица в Лондон.

Мъжът е заснет от камери, други хора му ръкопляскат, след което той щастлив продължава по улицата. А полицаите стоят и нищо не правят.

И тези картини идват не само от Лондон, но и от Франция, Германия, Дания, Швеция или Белгия…

Аз съм дете на Хусак, родена през 1978 г. Когато открих Холокоста и същността на геноцида като ученичка, не можех да разбера как човечеството би могло да го извърши по това време. Бях сигурна, че нищо подобно не може да се повтори. Защото ние, европейците, никога повече няма да позволим това. Затова през целия си живот вярвам в демокрацията, правата на човека, моралните ценности и отговорността на индивида за действията му. Никога не бих си помислила, че отново ще видя по улиците на европейските градове същите образи, които можеха да се видят преди 1938 г. в Германия. Същите тълпи, същите лозунги, същата омраза.

 

Вече можем ясно да назовем това, което виждаме днес по улиците на европейските градове – расизъм, призиви за оклеветяване на друга нация, призиви към война, разпространение на пропаганда от терористични организации, разпространение на омраза срещу друга религия и нация. Всичко това е забранено във всички страни от ЕС, записано е в конституции, закони, кодекси, част е от политически програми и лозунги на много организации. Всичко това сега се тъпче по улиците на Европа.

А реакцията на отговорните длъжностни лица и звена, които трябва да контролират спазването на закона? Нищо!

Германия веднъж каза „никога повече“ и след това позволява да внася арабски антисемитизъм, донесен там от хора, които са израснали в нея в страните си на произход. И което е по-безумно – той не прави нищо, за да го противодейства. Има ли вече твърде много хора? Страхуваме ли се от тях? Или продължаваме да си играем на хуманисти демократи? Ще продължим ли да бъдем политически коректни? Но тази наша коректност отваря вратата на ислямизма и води цяла Европа в голяма опасност. Тези, които предупреждават за това, обикновено биват етикетирани като крайнодесни, екстремисти, дезинформатори и по този начин дискредитирани пред цялото общество.

В същото време през 2013 и 2014 г. целият свят гледа с ужас как хиляди джихадисти се стичат по улиците на Ирак и Сирия и крещят радикални лозунги. Аллаху акбар (Бог е велик) и Такбир (Няма друг бог освен Аллах) са често срещани религиозни лозунги, но когато се скандират от хиляди хора, които в същото време носят знамена на терористични организации, това значително променя ситуацията. Ако тези хора викат „смърт на евреите“ и европейските полицаи не реагират, е по-лошо, отколкото в Близкия изток, където все някой им се изправяше. И ние гледаме. Страхуваме ли се? Страхуваме ли се, че следващия път ще държат картечници вместо транспаранти? Или просто сме безразлични?

„Безразличието към другите и безразличието към съдбата на цялото е точно това, което отваря вратата към злото“, каза веднъж Вацлав Хавел.

 

Президентът на чешката полиция Мартин Вондрашек каза в отговор на про-палестинските демонстрации в Прага, че полицията е започнала наказателни производства в 14 случая поради подозрение за антисемитизъм. И поиска лозунга „От реката до морето Палестина ще бъде свободна“ (От реката до морето Палестина ще бъде свободна; антиизраелски лозунг) за оценка от прокуратурата, дали е възможно да се наказва то престъпно.

Ислямистите използват страданието на палестинците за свои цели. Тук се играе висока игра – психологическа война. Той играе на чувства, емоции, на които е толкова лесно да се поддадеш. Ето защо стотици хиляди хора са по улиците и викат лозунги за освобождение на Палестина. Но от кого? Не трябва ли първо да се отърве от терористите? Лозунгите можеха да се приемат сериозно, ако тези тълпи наистина протестираха срещу авторитаризма и екстремизма на Хамас или настояваха за демокрация в Рамала. Но не е така.

Европа се смяташе за безопасно убежище, където стотици хиляди хора от много страни по света бягаха от ислямския терор. Те търсят безопасност и спокойствие от ислямистите. Но хуманна Европа позволи на ислямизма да расте дори тук, в средата на Европа. И той продължава да расте въпреки всички предупреждения. Тя заплашва не само избягалите тук преди нея, но и собствените си граждани. И така всички гледаме знамената на Ислямска държава, Ал Кайда и талибаните да се веят по улиците. Засега само знамена. Но колко време? Какво се е случило с Европа, че не може да предотврати това и само наблюдава? Следващият път, когато ислямистите излязат на улицата въоръжени като в Сирия и Ирак, какво ще стане?

Евреите напускат Европа. Те се страхуват за безопасността си тук. Вместо това тук процъфтява арабският антисемитизъм. Европа изглежда е избрала своя път. Политическата коректност проправя пътя за ислямизацията на Европа и Запада. Изпитвам срам. изпитвам тъга. И безсилие.

източник

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията: